Чудеса.net
Априлското въстание не успява заради предателство
Настъпи момента да си припомним Априлското въстание , тъй като на 1 май ще се навършат 139 години от неговото избухване. Това героично събитие от нашата история завършило с неуспех и потушено с много кръв, разчиства пътя по който България ще бъде освободена от османското робство.
Априлското въстание е подготвено за около два месеца, твърде малко време, за да се постигне голяма масовост и да се гарантира успех. Отделни активисти и ентусиасти от БРЦК, вземат решение за избухването на въстанието, като не търсят подкрепа отвън. Подготовката на самото въстание е дело на решителните и безстрашни усилия на апостолите в четирите революционни окръга, на които е разделена страната. Най-добре се справят със задачата Първи и Четвърти революционен окръг. Георги Бенковски ръководи Четвърти революционен окръг, където създава въстаническа милиция, която да следи и координира подготовката.
Напрежението, създало се около трескавата подготовка е забелязано от обикновеното турско население и от турските власти. След проведеното събрание в Оборище, османските власти официално получават сведения за готвения метеж. Участникът в събранието – Ненко Терзийски от с. Балдово донася на Али Бей от Пазарджик , че се готви въстание срещу османската власт. Предателят е разпитан лично от Азис паша, който веднага уведомява Цариград. Заради това предателство Априлското въстание е обявено на 20.04.1876г по стар стил, доста преди предвидения срок.
Турските власти, запознати с нажежената ситуация пращат жандармерия в Копривщица да арестува водачите и деятелите на подготвяното въстание. Тодор Каблешков успява да се спаси от арест и дава нареждане да се оповести, че в града е въдворена революционна власт и църковните камбани бият , за да бъдат уведомени всички. Революционерите в Копривщица убиват мюдюрина и прогонват жандармерията. Тогава Каблешков пише и праща до Панагюрище прословутото „Кърваво писмо“, с което обявява въстанието за избухнало. „Кървавото писмо“, Каблешков подписва с християнски кръст, нарисуван с кръвта на мюдюрина, откъдето идва и името му. Писмото занася в Панагюрище Георги Салчев, който е на 19 години и изминава разстоянието за 2 часа, вместо за 5. Малко преди да влезе в града, конят на вестоносеца умира от голямото натоварване. Още същия ден Георги Бенковски оповестява началото на въстанието и в Панагюрище , с цел да предотврати пълния провал на прибързаната инициатива.
Преждевременното обявяване на въстанието изненадва комитетите и оказва отрицателно влияние върху организацията. Слагането на началото на въстанието в Четвърти революционен окръг води до поголовни арести на видни комитетски дейци от другите окръзи. Османската власт мобилизира нередовни турски части /башибозук/ и разполага военни в по-големите градове.
Според сведения на историците загиналите след потушаването на въстанието са 70 000 души. Руският консул в Одрин смята, че са сринати около 200 населени места с население 75 000 души. Според българският археолог Николай Овчаров намерилите смъртта си са повече от 30 000 души.
Крахът на Априлското въстание е неизбежен, заради подлото предателство и липсата на достатъчно въоръжение. От 95 въстанали населени места едва 10 000 мъже са имали огнестрелно оръжие. Русия отказва да снабди въстаниците с оръжие въпреки направените опити да се внесе от там. Руското императорско правителство няма интерес българите сами да извоюват свободата си.
Зверското потушаване на Априлското въстание възмущава цяла Европа и отзвука за жестокостите извършени от османските власти дава повод за провеждането на Цариградската конференция. Великите сили признават правото на българите да имат своя държава в граници охарактеризирани от стремежа за църковна независимост. По този начин, макар и неуспяло с цената на много кръв и човешки жертви, Априлското въстание донася голям успех на българския народ. Османската империя отхвърля решенията на Цариградската конференция и се стига до обявяването на Руско-турската война, помогнала на българите да отхвърлят пет вековното робство.