Животът в града на маите Тикал се е разпаднал по необясними досега причини
Ефективни практики в използването на земята, дали възможност на древна цивилизация да се поддържа в продължение на няколко века. Такъв е бил случаят за хората от града на маите Тикал, който е бил сгушен в тропическите гори на днешна Гватемала, според проучване, публикувано наскоро от учени от САЩ, Мексико и Гватемала през научното списание PNAS.
Създаването на сложни общества, както и устойчивото използване на земята, с която се смята, че са свързани градските центрове е била и остава във фокуса на изследванията за антрополози, географи и на еколози.

Древният град Тикал е считан за един от основните центрове на древната цивилизация на маите и все пак, как градът е бил в състояние да поддържа своята голяма част от населението в относително екстремната среда в тропическите гори е било обект на нерешения дебат сред изследователите в продължение на десетилетия. Но тази тайна е вече решена както изглежда.
Благодарение на изследванията, водени от Дейвид Л. Ленц, който представи количествена оценка на селскостопанските стратегии, горското земеделие и управлението на водите, следователите са били в състояние да разберат как тези техники са били използвани от жителите на Тикал и как обществото е работило и се е изхранвало.
Както е посочено в проучването, жителите на Тикал практикуват интензивни форми на земеделие, напояване, терасиране в наклонен терен и са прилагали метод за освобождаване на площи за отглеждане на култури, който се състои в рязането и изгарянето на растения в горите, с цел да се създаде полета, да се развие горското земеделие и внимателно контролирани техники за опазване на водите.
Емпиричните доказателства сочат на оптимизиране на ландшафта, за да се осигури поддръжка на относително голямата част от населението, което е довело до най-големи разходи, тъй като промяната на ландшафта е причинило драстично намаляване на валежите в региона. Изследователите са успели да изчислят, въз основа на събраните проби от минерали, които доказват, че устойчивите епизоди на слаби валежи, настъпили през втората половина на девети век, съвпада с изграждането на последния паметник на града и неговото внезапно изоставяне.
Въпреки че древните маи са внимателни в своите земеделски техники, те може да са изострели условията на засушаване чрез дърводобива, според авторите на проучването. Те смятат, че запустяването на града през втората половина на девети век е станало поради изсичането на горите, което довело до засушаване и оскъдни земеделски реколти. Маите са били една много древна цивилизация, но са допуснали грешки в стопанисването на природните ресурси и това е довело до разпадането на града Тикал. Някои други градове е възможно да са сполетени от същата участ.
Съвременното човешко общество върви по този път с изсичането на горите и другите човешки дейности по унищожаването на природата като добивът на шистов газ, на злато и други ценни метали и други. Вървим към неизменна гибел с умните ни политици.
Чудеса.net