Деветашка пещера – красива и величествена, една от най-мистичните

Деветашка пещера: 15+ ценни факта, за природната забележителност и едно от най-мистичните места в България, известна и в чужбина

Съдържание на статията:

♠ Къде се намира Деветашката пещера? ♠ Как се влиза? ♠ Забележителности до пещерата + снимки. ♠ Кое впечатлява най-много чуждите туристи. ♠ История и изследвания. Любопитни факти.

Къде се намира Деветашката пещера?

Как се стига? Маршрут

Деветашката пещера е една най-големите пещери както у нас, така и в Европа. Тя се намира между селата Деветаки и Дойренци на река Осъм, област Ловеч, България. Нейната дължина достига до 2442 метра, а площа й общо е 20 400 квадратни метра. Впечатляваща е и нейната височина – 60 метра, Това също я прави по-специална и привлекателна. Пещерата е известна отдавна, но официално е открита през 1921 г. и цар Борис III се е интересувал от нея.

Самата пещера е едва проходима поради течението на реките в нея, а за нейното преминаване е необходимо сериозно оборудване, което включва здрави въжета и тясна лодка.

Село Деветаки

Тя е разположена на около 20 км до град Ловеч, а село Деветаки е най-близкото населено място до нея – на 2 километра южно. Град Летница е на 7 километра от пещерата на североизток. Лесно може да бъде открита, защото по пътя има достатъчно насочващи табелки, за да ви упътят към нея.

Карта

Разстояние и местоположение

Точното и местоположение може да видите в картата в статията. Достъпът до входа е сравнително удобен и лесен, като може да паркирате автомобила си на няколкостотин метра пред входа.

От паркинга се върви 200-300 метра по мост до пещерата като към края му вече пред вас ще видите невероятната гледка към природните образувания на Деветашката пещера, която е известна сред местните хора Окната или Маарата (от турски – пещера), имена идващи от седемте отвора на нейния таван.

От Велико Търново

От Велико Търново до пещерата разстоянието е 87,3 километра, като може да се достигне през път 301 и 303.

От София

От София пещерата се намира на около 200 километра.

От Ловеч, от Троян

От Ловеч разстоянието е 20,1 км, като се движете през път 301. Той е на запад от пещерата.

От Троян разстоянието е 53,3 километра, през път 35 и 301. Градът се намира на юг от пещерата.

От Крушунски водопади

Крушунските водопади се намират на изток от пещерата на 16 километра, минава се през път 301.

Как се влиза?

Подготовка,

В пещерата могат да се видят 10 езера, но някои от тях са значително големи и дълбоки, така че могат да се пресекат само с лодка.

Вход, входна такса

Близо до паркинга е разположена и караваната, от която можете да си купите билет за влизането, който е евтин и струва само 3 лева, а за студенти и ученици или пенсионери той е 2 лева.

Работно време

Целогодишно е отворена светлата част на пещерата, а сухата галерия е затворена от 25.05 до 31.07. водната галерия също е затворена, но от 01.11 до 01.04.

Контакти, телефон

Два телефона са дадени за информация за посетители от сайта за туристически обекти в град Ловеч:: 068 670014; 068 601362.

Хотели

Hotel & Relax Zone Cattleya – това е един хубав хотел намиращ се на 11,4 км. от Деветашката пещера и на 700 м. от Крушунските водопади. За стая делукс с 2 легла или двойна спалня цената е 100 лева със закуска. Оценката на гостите е сред най-високите и са надминати техните очаквания. Хотелът разполага с много удобства, включително интернет, телевизия и велосипеди под наем.

Президиум Палас е друг хотел с 4 звезди, предлагащ много удобства, също със закуска и може заявката да се анулира без риск, както и за другите хотели. Цената за стая с 2 легла или двойна спалня е 90 лева. Хотелът се намира в град Ловеч не далече от зоопарка.

Онгъл – къща за гости. Намира се в село Крушуна, има открит басейн и сауна, която е безплатна. С всякакви удобства и много добри отзиви цената е 82 лева за подобна стая.

Липите – къща за гости, намираща се на 5,3 км. от Крушунските водопади. Цената е 78 лева за стая с 2 легла.

Пицути – къща за гости, намираща се на 1,4 км. от Деветашката пещера. Разполага с открит басейн и ресторант. Намира с е в село Деветаки. За двойна голяма стая цената е 68,97 лева, а за тройна стая е 96,08 лева. На 20 км. от нея се намира Крушуна.

Крушунско ханче – къща за гости, се намира в село Кушуна на 12 минути път пеша от Крушунските водопади. Разполага със същите удобства и цената е 61 лева. Има сезонен открит басейн.

Къща за гости село Чавдарци. Намира се на 4 км. от водопадите Крушуна, а от село Крушуна е на 1,8 км. Цената за двойна стая е 11 лева.

Забележителности до пещерата + снимки

Деветашкото плато

То е местност в района на Предбалкана, богата на различни природни дадености. Там е развит туризма   отскоро, през последните години и платото е посещавано все повече от наши и чужди туристи. Деветашкото плато е прекрасно място, което предстои да бъде обект за туризъм и за в бъдеще.

Бонинска пещера

Нарича се още и Бонинска дупка. Тя е най-дългата плавателна пещера у нас и се намира в крайнините на Деветашкото плато, а село Крушуна е на около 2,5 км. Много години пещерата е била проучвана и е изготвена карта, и след 1990 година е записана дължината й от 4 530 м, като това я подрежда на 8-мо място сред най-дългите пещери в страната. В Бонинската пещера се намира най-голямото пещерно езеро в България.

Очите (Божиите очи), Проходна

Пещера Проходна се намира до село Карлуково. Тя е в карстовия район и е сред най-известните ни пещери. Лесно се достига и има най-дългия пещерен тунел 365 метра в България. В средната й зала ерозията я е прояла и затова естествено осветена. Там просмукващите се води са образували феноменалната форма Очите на Бога, представляващи две дупки еднакви по големина, които имат формата на очи. В пещерата се практикуват бънджи скокове, а такива пещери са малко в Европа.

От София разстоянието е 115 км. – по автомагистрала Хемус, покрай Правец и Ябланица, оттам пътя за Луковит. От село Румянцево се хваща отклонение на северозапад за Карлуково. Има табели. От село Карлуково има голяма табела на около 2 км сочеща надясно, към пещерата Проходна.

Пещерата има 2 входа – малък и голям, като първият е висок 35 метра, а вторият – 45 метра. Те са и двата края на естествен каменен мост, по който минава пътека.

През двете дупки наречени Очите на Бога в пещера Проходна, на 21 март всяка година, когато е денят на пролетното равноденствие минава слънчев лъч. На тази дата някога в миналото са се извършвали обреди на това място. Тогава се отбелязва и началото на културните насаждения, с които е започвала годината.

Това са тези отвори от филма по романа на Антон Дончев „Време разделно“. Очите, под които се моли поп Алигорко. В пещерата се снимат и още няколко филма,  някои от тях са чуждестранни.

Крушунски водопади

Крушунските водопади са едно природно красиво място, несъмнено сред най-интересните за туризъм и посещение у нас. При това, може да се стигне до тях без някакви особени усилия – с превозно средство. В допълнение, можем да ги посетим по екопътека, която е сравнително кратка и без някакви затруднения. През последните години тези предимства и особености ги нарежда сред най-посещаваните в България природни забележителности.

Който е бил там преди 5 – 6 години, когато обектът не е бил толкова популярен все още, вероятно ще се изненада, от развитието на района, ако отиде сега – заведения, къщи за гостуване, плувен басейн и т. н. Водопадите „работят“ целогодишно и разходката в района почти винаги донася приятно изживяване и свежест, а и дори мирис на скара тук там из района на парка.

Деветашката пещера е друга интересна забележителност, намираща се само на 30 км. от село Крушуна, която е популярна днес и често я бъркат с пещера Проходна.

Ако пристигате към Крушунските водопади от София, може да се отбиете през село Ъглен, където да разгледате Скалната арка в покрайнините на селото над река Вит.

Най-точно казано, Крушунските водопади и местността наоколо представляват едно прекрасно място, изпълнено с невероятни гледки и свежест, най-вече през ранната пролет, с приятната гледка, когато те са най-пълноводни.

Какви прилепи има вътре?

Деветашката пещера днес е отворена за посетители, но е разрешено да се влиза само в преддверието й. Драгите галерии са затворени, за да се запазят хилядите прилепи, които я обитават и да ги смущават.

Там обитават 15 различни вида, а от тях четири са включени към световно застрашените видове в Червения списък. В пещерата живее прилепи в колония над 35 хиляди на брой.

Пещерата има и други обитатели представляващи интерес – 12 вида земноводни, които са защитени, сред тях тритони, смоци, костенурки, жаби, 34 вида бозайници и 82 вида птици.

Цистерни

В миналото е била военна база и в нея е имало огромни цистерни с петрол. От тях днес са останали само останки – единствено постаментите им.

Кое впечатлява най-много чуждите туристи

Много туристи искат да се докоснат до необикновената й сила, след като пещерата се прочу от холивудската продукция ”Непобедимите – 2” . Тя има своя природна красота и особено впечатление правят седемте отвора в горната част на пещерата. През тях прониква достатъчно светлина, която достига доста на вътре в пещерата.

В нея има 7 извора, от които се смята, че блика лековита вода. Това също е едно от впечатляващите неща, които привлича много чуждите туристи. Друг впечатляващ факт е историческите сведения, които рядко биха могли да се намерят и видят на едно място. В далечното минало тя  ебила обитавана, апрез средновековието сам обект за отбрана.

История и изследвания. Любопитни факти.

Основните проучвания са започнали в началото на XX век, и досега са открити там едни от най-интересните находки от древни обитатели. Нейното уникално местоположение, в близост до река Осъм, до гори изобилни с дивеч, а също и плодородната земя наоколо правят обекта, прекрасно място за живеене.

Пещерата е осветена от естествените дупки в горната си част достатъчно добре, които местните хора наричат прозорци. Археологическите разкопки са открили останки от културния слой на почти всички праисторически периоди.

Според археологическите проучвания той е бил убежище за хората от късния палеолит. Входът на пещерата е гигантски отвор с височина 35 метра и ширина 55 метра. В пещерата са намерени 11 подземни езера и всякакви красиви пещерни образувания. Пещерата е призната за паметник на културното и историческо значение.

Релефният слой е с дебелина от 0,3 до 5,5 м. Съдържа останки от селища от различни епохи: палеолитни (кремъчни инструменти на мустерите, късни палеолетни продукти от кремък и кости); Неолит (огнища с каменна основа, тесни каменни оси, кремъчни остриета и стъргалки, костни парчета, шиене и длета, керамика с издълбани надписи); Халколит (разрушени домове, печки, зърнобази, инструменти от камък и кости, съдове с резбовани, релефни и други орнаменти, антропоморфни фигури); Бронзова епоха (бойни оси от бронз, керамични продукти с тъмно стъкло); Желязната епоха (бронзови ножове, железни оръжия).

Дълбочината естествени отвори на върха на пещерата, допринасят също за факта, че тя е един от най-интересните обекти за археолозите, проучващи миналото и каменно-медната епоха, когато тя е била най-населявана. Почти цялата й площ е била населявала през V хил. пр. Хр. Като за това свидетелствуват  данните намерени при разкопките в пещерата. Има и още няколко културни пласта датиращи от по-късни епохи – бронзовата и желязната, но в тях са намерени само частични поселения и може би не е била гъсто заселена цялата пещера. По-късно през Средновековие, не са намерени следи от човешко обитаване, но има данни и за използването й от местните, като според археолозите, това е било повече за убежище от някои опасности, а не за постоянно обитаване.

Непобедимите – 2

За пещерата има и една любопитна подробност свързана с Холивуд. Тя е избрана за обект на тяхна продукция, в която са снимали сцени от известния филм „Непобедимите 2“. В заснимането са участвали екшън звездите от американските филми Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Долф Лундгрен, Джет Ли, Чък Норис, Джейсън Стейтъм, Брус Уилис и Жан-Клод Ван Дам.

За да се отблагодарят на местните жители, а също и, за да се помирят с природозащитните организации, които са останали недоволни от въздействието от заснимането на филма, от организацията изградиха мост на близката река Осъм, и я подариха на общината.

За съжаление след снимките на филма в тъмните зали са открити много мъртви прилепи, които умират и от нарушение на спокойствието им.

Легенда

Според някои посветени в свръхестественото – Деветашката пещера крие тайни на извънземни. Както всички знаем, тази тема за зелените човечета и летящите чинии е твърде интересна и популярна в наше време, независимо от това дали има някаква истина. В TrafficNews.bg пише, че има версия на уфолози, според която всъщност седемте отвора на пещерата, които са на тавана й, са направени от летящи чинни, които са пристигали тук много отдавна.

Най-голямата зала в нея е и най-голямата и известна на Балканския полуостров. Според легендите за извънземните, тя има притегателна сила и затова е била посещавана от тях с техните летящи чинии. В наши дни нейната необикновена мистична енергия я прави привлекателна за много туристи включително и от чужбина.

Военен обект ли е?

Използвала се е и като военно съоръжение в миналото за съхранение на петрол. Затова е била затворен обект, но в самото начало е била склад за храни отделени за държавен резерв. Като военна база вътре е имало огромни цистерни с петрол. От тях днес са останали единствено постаментите им. Имало е изграден жп и автомобилен мост, но първият по-късно е демонтиран. Някои посетители в пещерата са унищожили част от природните забележителности.