Чудеса.net
Версайската загадка се нарежда сред най-мистериозните случаи на всички времена, които и до днес нямат своето правдоподобно обяснение
Историята за необикновената загадка се разиграва на 10 август 1901 година, когато Ан Мобърли и Елинор Джърдейн – уважавани дами от висшето общество, пребиваващи по това време във Франция, решават да разгледат отблизо Версай – прочутата резиденция на френските крале през XVII – XVIII век. Слънцето вече залязва, когато двете приятелки се отправят към една от най-посещаваните архитектурни дестинации в забележителния комплекс – двореца Малкия Трианон (Le Petit Trianon), построен по желание на мадам Дьо Помпадур – знаменитата фаворитка на крал Луи XV.
Докато се движат из красивите алеи на парка, бъбрейки си за всевъзможни неща, Ан и Елинор изведнъж осъзнават, че са се загубили, макар че и преди са посещавали Версай и познават сравнително добре района наоколо. Въпреки това обаче те решават да продължат разходката си и не след дълго забелязват пред себе си изоставена ферма и едно захвърлено старо рало край пътя. В този момент особено безпокойство обзема и двете жени, усилващо се още повече поради факта, че изненадващо захладнява, лекият вятър напълно утихва и сред настъпилата зловеща тишина пред тях, сякаш от нищото, се появяват двама облечени в зелени униформи мъже, които ги упътват за правилната посока към двореца, посочвайки им един път, минаващ през малък мост, който двете никога не са виждали по-рано.
Скоро Ан и Елинор виждат край пътя малка беседка, в която решават да отдъхнат за кратко, но приближавайки се, от нея изненадващо се появява мъж, чието лице е покрито с белези от дребна шарка. В този момент от далечината се чува някакъв непознат глас, който им съобщава, че са объркали пътя, и след като веднага коригират маршрута си, скоро най-после виждат пред себе си силуета на Малкия Трианон. Вървейки към двореца обаче, те отново срещат поредния мистериозен персонаж – облечена в старинни дрехи жена, която рисува, излегнала се на тревата. Стигайки до оградата на кралската постройка, особеното тревожно чувство от изминалите няколко минути най-после изчезва и след като разглеждат още известно време забележителностите на Версай, шокираните дами се прибират в апартамента на Елинор.
Три месеца след това двете приятелки отново се срещат и Ан си припомня за мистериозната жена, рисуваща на тревата, която виждат в парка на двореца. Това обаче предизвиква изумлението на Елинор, която няма какъвто и да било спомен за подобна среща, и обсъждайки случилото се през онзи необикновен следобед, те стигат до извода, че преживяването е било различно за всяка една от тях. По-късно двете разбират, че посещението им съвпада с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери в Париж – място, свързано с имената на Луи XVI и неговата съпруга Мария-Антоанета, на чийто портрет, изобразяващ я на същото място и в същите дрехи от онзи ден, Ан случайно се натъква впоследствие. Те заключават също така, че все пак са били във Версай, но такъв, какъвто е изглеждал през 1789 година – предположение, към което ги насочват някои детайли от облеклото на упътилите ги мъже, както и малкият мост, отбелязан на една карта от онази епоха.
През 1911 година, използвайки псевдоними, Ан и Елинор дори издават книга („Приключение“), в която подробно описват случилото се – литературно начинание, подминато с оправдано безразличие от членовете на Физическото общество, към което двете се обръщат за съдействие, тъй като историята им звучи твърде неправдоподобно дори и за обиграните изследователи на свръхестественото. Въпреки това обаче те не се отричат от думите си, предизвикали истинска сензация, рискувайки сериозно обществената си репутация и опитвайки се да докажат по един убедителен начин истинността на твърденията си.
Десетилетия по-късно, през 1965 година, френският художник, историк и биограф Филип Жулиан публикува биографията на аристократичния поет Роберт де Монтескьо, в която предлага едно любопитно обяснение на Версайската загадка. Според него по онова време Монтескьо живее в района на Версай и редовно организира екстравагантни партита, на които гостите се дегизират в старинни костюми и участват в различни забави из парка на двореца. Именно на едно от тези партита по всяка вероятно се натъкват и двете разхождащи се дами, решили в голямото си объркване, че са част от някакво изключително мистериозно събитие.
Изследователите на паранормалното обаче са убедени, че Версайската загадка представлява категорично доказателство за съществуването на пътуване във времето, позволило на две представителки на висшето общество да се докоснат до една далечна епоха, смятана за безвъзвратно изчезнала.
