Чудеса.net
Най-общо загадъчният вакуум се свързва с представата за абсолютно отсъствие на материя
Антична представа за вакуума във философското учение на атомизма
Идеята за неговото съществуване най-вероятно хрумва за пръв път на древногръцкия философ Левкип (V в. пр.н.е.) или на неговия ученик Демокрит от Абдера (460 – 370 г. пр.н.е.), положили началото на европейската атомистика и допуснали, че съществува празно междуатомно пространство, позволяващо на атомите (съставните елементи на материята) да се движат. По-късно идеята за пустотата е отхвърлена от Аристотел (384 – 322 г. пр.н.е.), според когото материалните тела непрекъснато си отстъпват местата в процеса на своето движение в природата, провъзгласявайки т.нар. принцип „horror vacui“ („страх от празното пространство“), превърнал се в научна догма за период от над две хилядолетия.
Вакуумът в епохата на Възраждането
През епохата на Възраждането проблемът за загадъчния вакуум попада отново във фокуса на научния интерес, след като италианският учен Галилео Галилей (1564 – 1642) го засяга в издадения си през 1638 година труд „Реч на тема две нови науки“, но все още от позицията на Аристотеловата догматика. Все пак Галилей и неговите ученици са първите, които започват задълбочено да изучават земната атмосфера, доказвайки за пръв път, че въздухът има тегло.
Сред въпросните ученици на Галилей е и неговият сънародник Еванджелиста Торичели (1608 – 1647), доказал експериментално съществуването на атмосферното налягане, получавайки същевременно и първия изкуствено създаден вакуум – постижение, впоследствие потвърдено от френския математик и физик Блез Паскал (1623 – 1662), както и от немския учен Ото фон Герике (1602 – 1686), с което на практика се слага край на господстващия принцип „horror vacui“ и се доказва реалността на загадъчния вакуум.
„Смъртта“ на етера
До края на XIX в. се счита, че светлината се разпространява в неподвижна среда, изпълваща междузвездното пространство, наречена етер (ефир). Знаменитият опит, проведен от американския физик Албърт Майкелсън и от химика Едуард Морли, категорично доказва, че етерът не съществува, а скоростта на разпространение на светлината е еднаква във всички посоки.
Пустотата съществува
В първите години на XX в. Алберт Айнщайн постулира, че светлинната скорост във вакуум не зависи от движението или от отправната система, на базата на което извежда своята Специална теория на относителността, представена за пръв път в статията „За електродинамиката на движещите се тела“, издадена в Берн през 1905 година.
През 1911 година новозеландско-британският физик Ърнест Ръдърфорд създава планетарния модел на атома, в който вакуумът заема съществена част, тъй като доминира в и извън него, което на практика означава, че в материалния свят пустата заема съществена част.
