Чудеса.net
Откриха съкровище от 17-ти век, скрито по времето на така нареченото Чипровско въстание на българските католици срещу Османската империя
Сребърно имане състояща се от накити , които най-вероятно са били зарити в земята през есента на 1688 г. по време на така нареченото Чипровско въстание, най-голямото на българите католици срещу Османската империя в Северозападна България, е било намерено близо до град Монтана. Находката на сребърното съкровище от 17-ти век е било открито от местните жители и е било предадено на Националния исторически музей в София, който е обявил новото българско откритие.
Той отбелязва, че сребърно съкровище, състояща се от почти дузина женски накити датира от втората половина на 17-ти век, и е много вероятно да са били скрити по време на Чипровското въстание, основен бунт , организиран от римокатолическите българи, с участието от източноправославни българи, желаещи да освободят България от Османската империя.
През 1396 г сл. Хр., цялата Втора българска държава е завладяна от нахлуващите османски турци (въпреки че някои свободни територии на запад може да са оцелели до началото на 15-ти век), въвеждайки народа в периода, известен в българската история като османското робство, което е продължило до национално освобождение на България в 1878 г. (1912 г. за някои региони).
През този период българските хайдутите са организирали партизанска война, много местни бунтове, и няколко големи въстания, с които българите са искали да се освободят от Османската империя, която смачкала с ужасяващи зверства с османските войски и башибозук, пише сайтът messagetoeagle.com и други западни сайтове, запознавайки своите читатели с българската история и археологическите ни находки.
Съкровището е от 12 накити включващи диадема, два орнамента предназначени да бъдат носени върху челото, обеци, два пръстена и допълнителни свързващи части. Който е заровил съкровището, го е увил в кожена чанта, която повечето вече се разпада, но части от нея са все още непокътнати.
В блога на българскат археология се казва, че всички елементи са изработени от сребро, а съкровището е вероятно “семейство щастие”. Експертите от музея обясняват “Съкровището е скрито по време на бурните дни на септември-октомври 1688 г., когато жителите на процъфтяващите градове Чипровци, Копиловци, Клисура, и Железна са въстанали османската власт.”
Един от тези въстания е Чипровското, базирано в град Чипровци в северозападната част на България, която се очертава като процъфтяващ център на римокатолическите българи в 17 -ти век (за разлика от по-голямата част от българското население, което е източноправославен). В Чипровци въстанието избухва, след като армията на Австрийската империя превзема Белград по време на Голямата турска война от 1683-1699 г.. Бунтовниците се надявали да получат помощ от австрийските войски. В по-голямата си част, надеждите им не са се осъществили и към тях са се пренасочили османските войски, които унищожили цялото население на региона и са продавали оцелелите в робство.
Хората от района на Чипровци са имали относителна свобода от османците, така че не е ясно, защо те са въстанали. Те са се надявали на помощ от Австрия да се намеси и да прати войски в тяхна подкрепа и България да бъде освободена. Мирът приключил в Чипровци през октомври 1688, когато османските войски от София смачкали въстанието на българските католици и православни. Тези, които са оцелели, избягали и мигрирали на север от Дунава във Влашко.
Последната битка на Чипровското въстание се случило през октомври 1688 г. близо до Монтана в долината на река Огоста, град тогава известен като Кутловица. Това е мястото, където наскоро е било открито сребърното съкровище от 17-ти век, състоящо се от бижута. Османските турци завладяват Втората българска държава през 1396 г. Въпреки това, някои райони на Западна България съпротивата срещу османското робство продължава до 15-ти век.
Елементите на сребро са били най-вероятно произведени от някои от най-способните сребърни и златни ковачи в град Чипровци, които са известни в цяла Източна Европа. В изработването им, са използвани сложни метални изделия и техники като филигран и гранулация, със следи от смес от мед, сребро и оловни сълфиди и стъкло-подобно покритие, боядисани в зелено.
В действителност, много преди град Чипровци да стане известен със златодобива, в близките населени места в този планински район на Северозападна България е свързан с откриването на депозитите след втората половина на 15-ти век. Тогава градовете са били уредени от български католически и православни християни като както и саксонски немски миньори, които са били асимилирани сред българското население.
