Богомил Герасимов описва в книгата си „Капки в морето” истории при клинична смърт
Какво преживяват хората, изпаднали в клинична смърт – на този въпрос отговаря Богомил Герасимов в книгата си, като разкрива истории на действителни хора.
„Моят приятел Георги Кроснев изпадна в клинична смърт и се върна към живота, след като образът на баща му му нарежда категорично да се върне там, откъдето е дошъл. Георги не помни да е преживял среща със съществото от светлина, но аз съм уверен, че той оцелява благодарение на неговата намеса, призована подсъзнателно от жена му или сестра му” – разказва авторът.
В книгата си той описва подробно случая с Жени Божилова, която често споделя: „Да се умира е приятно. Моментът, в който душата се отделя от тялото, е прекрасен – на свобода, на лекота и абсолютно чувство на безотговорност. Покрай сърцето ми съм ги изучила тези работи”. Тя уверява автора, че след преживяното при клиничната смърт вече не се страхува от действителната кончина.

Когато изпаднала в клинична смърт, духовният събеседник на Жени й казал да се връща, за да се грижи за болния си съпруг.
Герасимов споделя и някои от научните прозрения на д-р Реймънд Муди, на Галина В. Алексеева и десетки други, изследвали преживяванията при клинична смърт. „Общуването на съществото от светлина с духовното тяло на починалия човек, става чрез долавянето на мисли, без да се чува глас или звук” – твърдят учените. Едно е сигурно – при тези изживявания човек променя възгледите си за действителната смърт и затова, че тя не е страшна.
„Същественото е, че душата винаги отива при добронамерени същества и че смъртта не означава край, а просто преминаване в друг свят, пълен със светлина и любов. Душата е неразрушима” – твърди автора, посветил се на изследванията на преживявания на хора в клинична смърт.
Богомил Герасимов е дългогодишен дипломат и бивш посланик на България в Мексико.
Чудеса.net
Пишете само глупости… Човек като изпадне в клинична смърт, мозъкът му не работи и няма как да помни за разни тунели, същества и разни дивотии за които пишете. Никой не може да знае има ли нещо, или няма след като настъпи биологичната смънт на един човек. Няма такова нещо „господ“ той не съществува по-скоро сме създадени от други цивилизации и понеже сме станали прекалено много и сме се изродили и не сме станали товя, което те са желали, ни изпращат разни болести за да ни унищожават. Интересен е фактът, че стойностните хора си отиват млади. Можи би пък целта е на земята да оснанат само изродите и тя да бъде разрушена, знае ли се….. 🙂