Видове динозаври. Тревопасни, летящи, водни, хищни и др. Анимация

Имена на видове динозаври. Какво трябва да знаем за т.нар тревопасни и хищни динозаври. Летящи и водни динозаври със снимки и по-низши класификации. Анимация

Названието «динозавър» (от гръцки – «ужасен гущер») е измислено 1842 г. от англичанинът-биолог Р. Оуен. До този момент са намирани много кости от динозаври, но са се приписвали на дракони и на великани, както и на всякакви несъществуващи събития.

Видове динозаври и класификация

Постепенно се разкрива, че „заврите“ са били повече от 9 хиляди вида. Общото между тях е, че са влечуги, но в останалото са доста разнородни – сред тях има и животни, и птици. Първоначално еволюцията е вървяла в посока все по-масивно тяло, като се е стигнало до 50-метрови животни, но после те са почнали да намаляват.

Известните до момента видове са разделени на два разреда:

• Гущеротазовите се отличават по това, че тазовите им кости са първично наклонени напред. По-късно у някои представители костите са се наклонили назад. Тук се отнасят повечето двуноги хищни представители и най-големите тревопасни, ходещи на четири крака.
• Птицетазовите са били главно тревопасни, по-малки по размер и двуноги. Късните птицетазови са се върнали към четирите крака. Постепенно крайните фаланги на пръстите им са станали по-плоски и в бъдеще са придобили вид на копита. Много видове си „произвеждат“ приспособления за защита от хищници като броня, рога и шипове.

Въпреки името си, птицетазовите доста са се отдалечили от птиците в хода на своята еволюция. Съвсем закономерно е, че птиците от днешните ни представи произлизат не от птице-, а от гущеротазовите.

Древните влечуги са доминирали на Земята от преди 230 млн. допреди 65 млн. години. За щастие, са оставили достатъчно следи, за да ги изучим и опознаем.

След 9-те хиляди разновидности избираме някои типични видове, чиито скелети са реално реконструирани.

Хищни динозаври

Известно е, че повечето намерени динозаври са били хищници. Първият, населявал планетата ни преди 230 млн. години, се смята Eodromaeus. Но #1 по известност е тиранозавърът с още по-разпространеното си прозвище Тирекс.

В тази група се намират някои от най-големите наземни хищници.

Тиранозавър

Той е прочут хищник (и филмов герой). По размери отстъпва, но не и по способност за ловуване. Обонянието му е изключително, а зрението – така остро, че дори ястреб би му отстъпил. Очите му гледат в различни посоки, което му помага с точност да определи разстоянието до жертвата.

Главното оръжие на тиранозавъра е неговата мощна челюст и здрави зъби. Въпреки това и до днес има спор дали той се е хранил само с мърша или е ловувал други динозаври. Повечето учени застъпват мнението, че този страшен „завър“ си е похапвал малки представители на животинския свят. По скелетите на доста видове са останали следи от неговите зъби.

Тиранозаврите са били крайно кръвожадни. Те нападали и себеподобните и са се сражавали за територия с по-големи хищници.

Тиранозавърът е леко наклонен напред, но и така може да надникне през прозорец на третия етаж. Дължина – 13 м, височина – 5.5 м, маса – 6-7 т.

Главата му е 1.5 м с формата на крокодил. Зъбите му са остри и дълги до 30 см – най-дългите от всички зверове.

Захапката на тиранозавъра е с мощ от няколко тона, 15 пъти по-мощна от захапката на лъв.

Той се движи само на задни крака, а предните са недоразвити. Обичайната му скорост е 20 км/ч, но с капацитета да развие до 60 км/ч.

Алозавър

Той е най-добре изученият „завър“, защото в щата Юта са намерени 50 скелета. Животните са загинали, преследвайки затънала във блато плячка.

Историята показва как ловуват алозаврите – те преследват големите животни само в група. С мощни челюсти, остри зъби и прилична бързина – до 35 км/ч, имат всички данни за добър лов. Алозавърът е сред най-хищните видове. Той напада жертвата си със скок, хваща се за гърба й и прекъсва шийните й прешлени.

Още в текста: ♠ Видове динозаври ♠ Хищни динозаври ♠ Тревопасни динозаври ♠ Летящи динозаври ♠ Водни динозаври ♠ Игри с динозаври онлайн ♠ Филми с динозаври ♠ Анимация с динозаври ♠ История на динозаврите

Цветът на кожата на този вид се мени според условията.

Размер – до 12м, височина – до 5 м, тегло – до 2.5 т.

Черепът достига 90 см с два рога над очите със защитна функция спрямо ярката слънчева светлина. Челюстите са мощно развити и могат да раздробят костите на други динозаври. Зъбите – 70 на брой, са наклонени навътре. Щом падне някой, на негово място излиза нов.

Дилофозавър

И при този вид зъбите са опасно оръжие. Различава се от другите хищници по наличието на два костни гребена на главата.

Живее на малки групи и се храни с дребни тревопасни и с останки от други зверове. Убива жертвата си като се впива в плътта й и се опитва да я разкъса на части.

Благодарение на неголямата си маса, този завър е подвижен и развива скорост до 55 км/ч.

Размери: дължина до 6 м, височина – 2 м, тегло – 500 кг.

Черепът се отличава с гребените си, израснали с любовна цел. Челюстта е слаба, но това се компенсира от множеството остри зъби.

Карнотавър

Един от малкото „заври“, на които е открит и събран пълният скелет, до последната костица. Има даже и отпечатък от кожата му.

Отличителна особеност – рог на главата. Той е хищник с остри зъби и се придвижва на задните си крака.

Храни се с неголеми тревопасни животни, а по-големите избягва, защото има риск да загине в схватка. Прекрасното му обоняние му дава преимущество в лова. Той напада от засада, като се впива с нокти и зъби.

Живее на стада. Малките му се излюпват от яйца.

Карнотавърът има ръста на слон и тежи до 2 тона. По мерките за динозаври той е дори дребен. Има люспеста кожа, покрита с неголеми костни шипове, служещи за броня.

Челюстите му са слаби. Хапе мълниеносно, но не особено ефикасно. С малките животни се справя без проблем, но с големите – само в група.

Мегалозавър

На този вид принадлежат първите открити останки от „завър“ в историята. По това време учените още не са осъзнавали, че правят крачка към уникално откритие. Те помислили, че са намерили дракон с голяма глава, който е започнал да се придвижва на четири лапи. Това погрешно мнение се е запазило до откриването на останки от други тероподи.

Мегалозавърът е първият намерен „завър“, но и досега скелетът му не е възстановен. Предполагаемата му дължина е 9 м, височина – 4 м, а теглото – само 1.5 т.

Кархародонтозавър

Хищник, който за разлика от повечето досега описани видове, ловува сам. Негови жертви най-често са мощните, но тревопасни титано-, египто- и уранозаври с маса от по няколко тона. Негови останки са намерени една през последните 20 г.

Той е обитавал територията на Сев. Африка. Влизал е в бой с гиганти-хищници, които са оспорвали територията му.

Размер: дължина до 14 м, височина до 6 м, тегло – до 7.5 т.

Черепът му достига до 1.75 м. Придвижва се главно на задните лапи, снабдени с остри нокти.

Още няколко вида хищници по-накратко

• Албертозавър – крайно кръвожаден. Той бележи момента, в който еволюцията на динозаврите се преобръща, след като милиони години те са нараствали на размер. Това е последният гигант със силни челюсти и мощни задни лапи. Дължина до 10 м, височина – 3 м, тегло 2.7 т. Открити са ок. 40 скелета, вкл. масово загиване на 22 индивида в Бъфало;
• Цератозавър – различава се по неголемия рог на носа и два гребена над очите. Живее и ловува самостоятелно с тревопасни видове и риба. Придвижва се на задните крака. В праисторическото време е разпространен из Америка, Африка и Европа. Изменя цвета си в брачния период. Дължина до 11.5 м, височина 5 м, маса – 2.5 т. Плосък череп и по-дълги горни зъби;
• Спинозавър – обитава едновременно сушата и водата. Лесно се разпознава по костната перка на гърба и черепа, подобен на крокодилски. Крайниците му са мускулести, с извити нокти, с които лови риба. Притежава най-дългия череп сред месоядните – до 2 м. Убива жертвите си незабавно чрез прегризване на шията. Ето най-обемистият наземен хищник. Реконструиран е в реални размери в парка Мюнхехаген в Саксония;
• Тарбозавър – от най-едрите представители на семейството на тиранозаврите. Много кръвожаден до степен да напада себеподобните си. Обитавал е Китай и Монголия. Нападал е всякакви животни, независимо от размера им. Дължина до 12 м, височина до 6 м, маса до 6 т;
• Иритатор – прилича външно на крокодил. Обитавал е територията на Южна Америка, едновременно на суша и във вода. Храни се с риба и неголеми тревопасни. Самият той е малък – с маса до 1 тон и череп до 80 см;
• Гиганотозавър (а не гиганто-) – от най-едрите на планетата. Единственият, който го превъзхожда по размери е спинозавърът. Не е разполагат с бинокулярно зрение, което е било съществен минус при неговите размери – не е успявал да определи разстоянието до жертвата. Хранил се е сам с млади тревопасни, а възрастни екземпляри нападал само в група. Дължина до 15 м., височина до 6 м., маса – до 6.3 т;
• Велоцираптор – малки по размер и покрити с пера, те са били много маневрени, както сочи и името им – „бърз ловец“. Често са ловували по-големи от себе си „заври“. Обявен е за супер успешен ловец, забележителен за времето си – умен и свиреп. Стратегията му за нападение била безотказна – той се впивал в шията на жертвата и прегризвал артериите и трахеята.

Тревопасни динозаври

Те са били мирни и рядко са нападали първи. Но тревопасни при динозаврите не значи беззащитни. Повечето от тях са имали „костна“ защита, която е покривала най-уязвимите части от тялото. Тези своеобразни бронежилетки са се допълвали от опасни рога и ветрилообразни гребени. Да не забравяме и внушаващите размери, при които и най-обикновения крак се превръща в смъртоносно оръжие.

Стегозавър

Той има необичаен строеж на тялото. На гърба му са разположени два реда костни пластини, напомнящи дафинов лист. Придвижвал се е на четири лапи.

Хранил се е само с растителност, защото зъбите му не са позволявали да поеме нещо по-жилаво. Стегозавърът гълтал големи камъни, за да подобри храносмилането.

Дължина 9 м, височина 4 м, тегло до 7 тона. Огромното тяло е било увенчано с малък череп – до 40 см, в който мозъкът се равнявал на един орех.

Евоплоцефал

Той е от най-малките анкилозаври. Благодарение на „боздуганите“ в края на опашката си и на костните пластини на гърба си лесно се разпознава след другите видове. Главата му е била надеждно защитена с шипове.

Придвижвал се е на четири крака. Хранил се е с листата от ниски дръвчета, а също е разравял почвата за корени. Тегло – до 3 тона.

Още видове накратко

• Анкилозавър – хранил се е само с растителност, но е имал отлична защита от хищници. Целият му гръб е бил покрит от множество костни израстъци, а удебелената опашка се е образувала от мощни кости. Погледнато отгоре, тялото му прилича на шишарка. Дълъг (11 м) и нисък (2.5 м), той е достигал до 7.5 тона;
• Брахиозавър – от най-едрите тревопасни, с огромно тяло, дълга шия и мъничка глава. Мускулатурата му е била силна и здрава, чрез нея той се е защитавал от хищниците. Живеел на големи стада. Обявен е и за най-високия динозавър с неговите 13.5 м (наподобява жираф);
• Диплодок – още един подобен на жираф вид. Също едър представител с дължина от 36 м, височина до 15 м и маса от 75 тона. Главата му е мъничка, а мозъкът – колкото яйце;
• Апатозавър – по-известен е с името бронтозавър, което идва от научна грешка. Краката му са изключително силни, за да могат да издържат масата от 18 – 32 тона, при това да я придвижват на големи разстояния. Нещо повече – можел да се вдигне на задни крака, за да хапне най-младите листа от върховете на дърветата. Учените в началото смятали, че с такава маса животното е можело да живее само във вода, но това била поредната грешка, допусната спрямо този вид;
• Трицератопс – най-последният нелетящ –завър. Запомня се с главата си, подобна на носорог и с добре защитената си шия, обхваната от ветрилообразен костен гребен. Досега не е открит пълен скелет на този вид;
• Игуанодон – живеел и се хранел на стада, около водоеми, обкръжени с гъста гора. По зъбите си прилича на днешните игуани. Можел е да ходи и на две, и на 4 лапи;
• Хадрозавър – отличава се с необичаен череп, който има костни израстъци и нещо като патешка човка. С нея този вид буквално е скубел тревата. А в устата му са били наредени огромно количество зъби – около хиляда на брой;
• Аржентинозавър – забележителен е с размерите си. Достигал е до 60 м дължина и тегло до 150 тона. Цялата тази маса е захранвана единствено с растителност. Главата е съвсем малка, с неразвити челюсти. Не е бил особено подвижен, но само с един тежък удар е сломявал противника;
• Завропод – име на най-богатата група тревопасни –заври, придвижващи се на четири лапи. В нея влизат 130 вида, като най-известните са диплодок и брахиозавър;
• Гигантозавър – мнозина го смятат за огромен хищник, но грешат. Това е тревопасен завропод, който дори има средни за своето семейство размери.

Летящи динозаври

Днес е трудно да си представим, а още по-малко да видим летящ гущер, но доста динозаври – въпреки впечатляващите си размери, са умеели да летят. Птицеподобните животни са се появили по-късно. те са развили крила с пера и клюн, обаче в клюна били разположени остри зъби, каквито не се срещат у никоя птица.

• Птерозавър – наричат го повелител на въздуха. Съществуват 16 семейства, които трудно се различават заради това, че не са намерени добре съхранени скелети. Прекарвали са голяма част от живота си във въздуха, а някои видове са плували и във водата. Живели на ята и са умеели да правят доста дълги преходи. Гърдите им са били добре защитени от костна броня. Някои разновидности са били покрити с косъм. Скелетът е облекчен. Размерите са били практически еднакви – 4 м на 3.5 м и тегло 200 – 500 кг. По сушата са се движили на задните крака;
• Аждархиди – най-късните от -заврите, земна разновидност на птерозавъра. По размери е сходен с днешните жирафи. На главата са имали костни гребени с разни размери и форми. Те им помагали да управляват полета си, за показват агресия и да се харесват за размножаване. Мозъкът им напомня птичия. Някои разновидности нямат зъби – те просто преглъщали риба;
• Археоптерикс – смятат го за най-първата птица. И е единствената, чиито пера завършват с нокти. Като всички птици обичал червеи и насекоми. Той не кълвял храната, а я насочвал към устата си с помощта на крилата;
• Орнитохейрус – най-големият вид птерозавър, сравним по размери с неголям самолет. Освен с големите си размери, той се отличава и с гребена, който се намира на самия му клюн. Той не е тежал много, защото костите му били леки. Това му давало възможност да прелети сто километра, правейки редки замахвания с огромните си крила. Живеел е край водоеми и се е хранил с риба, която поглъщал цяла;
• Птеродактил – разновидност на птерозаврите. Открити са скелети на съвсем малки екземпляри, сравними по размер с врана. Животът им е бил подобен на днешните птици. Живеели на ята, денем се хранели с насекоми, а нощем спели подобно на прилепи – висящи от клоните. Ако искали да полетят, те просто се пускали и падайки, разпервали криле. Иначе не можели да излетят.

Водни динозаври

През триас в моретата имало огромно количество риба, но господари били гущерите. Заради глобалното засушаване на гущерите се наложило да напуснат сушата и да се преместят във водния свят. По онова време почти вс. животни се видоизменили. Лапите станали на плавници.

Във времената на динозаврите е било лошо да си риба – лакомство за хиляди месоядни животни. Част от тях достигали гигантски размери – дължина от 25 м и повече, колкото стандартна девететажна сграда.

• Плиозавър – представител на изчезнал вид късошии плезиозаври. Първоначално учените го взели за рептилоподобен алигатор и го нарекли Хищникът Х (хикс). Плиозавърът бил великанът сред морските обитатели, самотен ловец. Непретенциозен към храната, той изяждал всичко, което види. Благодарение на размерите си побеждавал във всяка схватка. На практика нямал врагове;
• Ихтиозавър – доказано най-първият динозавър, който се преместил във водата. Външно прилича на днешните делфини, но е бил месояден. До днес са открити над 50 вида. Те живеели и ловували на групи;
• Мозазавър – един от гигантите на планетата ни. Той сменя ихтиозаврите в края на мезозоя и става последният вид от хищните морски влечуги. Смята се за предтеча на днешните варани, но за разлика от тях е имал слабо обоняние. Освен това животът му напълно минавал под вода. Придвижвал се е като змия;
• Плезиозавър – негови останки са открини на абсолютно всички континенти, вкл. на Антарктида. Прекарвал е целия си живот под водата и излизал, само за да улови някоя прелитаща птица. Дългата му шия позволявала да се протяга на доста голяма височина. Много хора наподобяват този вид на Лохненското чудовище. Той наистина бил огромен, а главната му защита бил неразрушимият му скелет. Поради това му качество днес са намерени много запазени останки;
• Еласмозавър – умеел да улови и най-бързата риба. Нацелвал жертвата и със специфично рязко движение на шията прихващал плячката си. В търсене на нова храна се приближавал и до брега.

Игри с динозаври онлайн

Страховитият вид на динозаврите, както и разнообразните причудливи брони, пера, гребени и рогове ги превръщат в любими герои на огромен брой онлайн игри. Разбира се, тяхната вълнуваща история също привлича почитатели. Способността им да ловуват, огромната им маса – всичко това допринася за оформянето на интересни образи.

Игрите с динозаври лесно се намират, само като се изпишат в гугъл. Интересното е, че много от тях съдържат в заглавието си Рекс/ Rex, напомняйки за най-известния Дино Тирекс.

Интересни казино игри с пирамиди има тук: казино играта rise of ra. Интересуващите се от динозаври обикновено харесват и игри с пирамиди.)

Филми с динозаври

Джурасик парк е прочутият. Разпознаването на ред видове от обикновените хора се дължи именно на него. Например никой не би знаел за алозавърът и за тероподите. Хората започнали да се интересуват от тях след като излизат филма, игрите и книгите. Впрочем, учените отбелязват, че някои от динозаврите не са представени точно в тази лента.

Добра представа за „заврите“ дава Dinosaurier 3d, който излиза през 2013. В него животните са буквално истински, а историята е увлекателна.

Динозаврите провокират въображението на доста сценаристи. Те ги използват и в напрегнати трилъри, примерно за чудовища – нападатели (Каубои срещу динозаври).

Анимация с динозаври

Динозаврите вълнуват зрители от всички възрасти. Дори големите с удоволствие гледат детските анимации, които дават представа как са изглеждали и какво поведение са имали древните обитатели на планетата ни.

• Динозавър (2000 г.) – компютърно създадена американска анимация на Disney Animated;
• Ледена епоха (2009 г.) – третият от поредицата е посветен на „заврите” и е преведен у нас като Зората на динозаврите. Представлява 3D комп. анимация на 20th Century Fox. Разказва за отвлечения от тиранозавър Сид, чиито приятели се опитват да спасят;
• Добрият динозавър (2015г.) – Дисни разказва за апатозавърът Арло, 21 метра, но тийнейджър. Той трябва да възстанови мира и се впуска в приключения. Филмът излиза 2D и 3D;
• Обратно в Джурасик (2015г.) – три деца се връщат в праисторическите време на динозаврите, използвайки машина на времето. Разбира се, те трябва да ги победят.

https://www.youtube.com/watch?v=IOYKHXoCznc

История на динозаврите

Динозаврите са доминирали на Земята през мезозойската ера, в продължение на 160 млн. Години. Преди 66 млн. Години те започват да измират. На Земята се случва най-мащабното изчезване на животни и много разновидности растения за относително кратък геологически период от време.

Още информация и източници на английски: Класификация на динозаврите по видове; * История на откриването на динозаврите; * Енциклопедия на динозаврите.

Учените ги изучават по останки. Такива се изкопават на всички континенти. До момента са описани над 500 рода и хиляди видове.

Но няма единно мнение сред учените. Някои смятат, че около 1/3 от видовете не са съществували, а са „заври“, описани различни свои стадии. Нарочно изследване прави извод, че половината видове са назовани неправилно.

Споровете и проучванията продължават.