– Напоследък все повече се говори за мистериозния граф Сен Жермен. Всъщност дали той е истинска личност, или просто измислен герой, който успява да се впише изкусно в реалността,
Вашето мнение, за тази личност като езотерик?
Граф Сен Жермен – „Тайнствен и привлекателен, с кожа, на която времето като да не оставя отпечатък, графът се мести от едно място на друго, носейки със себе си дълбоката тайнственост на своята личност – еднакво очарователна и загадъчна.”
Интересът към тази личност и неговата мистериозност в дейността му е от столетия.
Колкото и да се изпише за мистериозният граф Сен Жермен, няма да бъде достатъчно, тъй като въпросният благородник – езотерик е предизвиквал вниманието в доста общности по света.
Легендите за него се наслагват като картини една след друга, които превръщат графа в една изключително мистериозна мозайка.
Като например: той вдъхновява и помага на Ехнатон да основе монотеизъм, заслуги в строителството на храма на Цар Соломон, основаването на франкмасонството векове по-късно, основател на Ордена на розенкройцерите, предоставил тайни карти, които са помогнали на Христофор Колумб да открие Америка.
Интерес представляват фактите представени от много и различни историци, летописци, мистици, езотерици и психолози. Сен Жермен се е хранил с плодове и зеленчуци, овесена каша, чай и чисто пилешко бяло месо, водил е здравословен начин на живот, но учудващо било, че спял малко, от да до четири часа в денонощието.
Писал е еднакво добре с дясната и лявата си ръка, дори са правени експерименти, съпоставяйки ръкописите му от двете ръце не била открита нито една разлика дори, което говори, че и двете полукълба на мозъкът му са били в абсолютен синхрон.
– Сергей Шадрин твърди, че е преродения Сен Жермен?
Не малко на брой са превъплъщенията на граф Сен Жермен. Едни твърдят , че той е Кристиан Розенкройц, други, че е философът и учен Франсис Бейкън, трети го описват като, маркиз Емар, граф Белмар, граф Салтиков, майор Фрейзър, граф Уендъм, граф Монте Кристо, кавалер Шьонинг и Зонони.
Лично за мен тайната се крие в самото прозвище „Сен Жермен” – „Свят Брат” идващо от латинската фраза „Sanctus Germanus“.
Тоест един от многото адепти, в неговия случай Мирови учител, които са носели просвещението.
– Името му се свързва с окултизъм и тайни общества, появата му на различни места по света има ли връзка с исторически събития?
Посвещаването в Тайнствата било определяно от древните философи като върховното приключение в живота и най-голямото благо, което може да бъде оказано на човешката душа по време на земния й престой.
Попаднах на една публикация в която се описва следното :
”Във “Федър” Платон пише следното за върховната важност на приемането в свещените ритуали: “Също така, в резултат на тази божествена инициация ние ставаме очевидци на цялостни, директни, непоклатими и благословени видения в чиста светлина; и самите ние сме чисти и неопетнени и освободени от обграждащата ни одежда, която нарекли сме тяло и към която сега сме приковани, както стридата към черупката си.”
Посвещаването е разширяване на съзнанието към вникване във вселенските реалности. Мистичните обреди на езичниците и ранните християни не са били друго, освен външните символи на вътрешни процеси.
Посредством неясни ритуали и зрелища, скъпоценната аркана (тайна, тайнство) на съвършенството била предавана през вековете. Миряните се задоволявали с тържествеността на външните форми и ритуали, докато адептите, онези, които били получили ключовете, прилагали мъдростта, заключена в алегориите, за да усъвършенстват своите вътрешни духовни способности.
В своя предговор към коментарите си на Евангелието от Йоан Ориген, най-мистичният от антиникейските отци, признава двойната природа на всички теологически откровения:
“На буквално възприемащите (или екзотериците) ние преподаваме Евангелието по историческия начин, като проповядваме Исус Христос и Неговото разпятие; но на напредналите, запалени от любовта към Божествената мъдрост (езотериците), предаваме Логоса (Словото).”
Съвършенството не е даденост – то се постига. Човек не става мъдър просто като става свидетел на свещени драматични събития… а по-скоро като ги разбере. Символизмът е езикът на божествените истини, писменост, чрез която могат да се загатнат неща, непозволени да се разкрият директно.
“Мистичните символи са добре познати на нас, които принадлежим към Братството.” (Плутарх) „
“Във всички Тайнства се съблюдава потайност и мълчание”, пише Тертулиан, бащата на латинската теология.
Именно такъв е и бил граф Сен Жармен, не се впускал в спорове и полемики, а когато са настъпвали такива, той сядал зад пияното или взимал своята виола и започвал да свири, сиреч излизал е извън светските човешки страсти, които са загърбвали духовността, която той носил в себе си.
На практика Сен Жермен е проява на представител от тайните общества, масони и илюминати. Просветен в мистиката и Тайнството на Кабалата, той е владеел способността да прехвърля мисли, да превръща мисълта във форма и формата в мисъл.
– Някои предполагат , че той е син на син на Ференц Ракоци II, последният крал на Трансилвания, какво всъщност се крие под фамилията Ракоци?
Гратън и Джуал Кхул пишат през Джанет Макклър:
„Трябва да разберете, че има две същества, които отговарят на името Сен Жермен. Едното е известно и с името Ракоци и е Възнесено Съзнание, далеч отвъд планетарната йерархия, но е решило да остане и да помогне на цялата йерархия и на Земята. Аспект от Ракоци е и Жермен. Те се припокриват. Ракоци/Жермен носи със себе си познанието за „Аз Съм”.
Присъствието й е много разширена светлина. Другото същество е астрално по природа. Много често именно то идва при хора, които нямат добре изграден енергиен канал. Това същество живее в собствената си илюзия, че е водач и разпространява сребърно-виолетовия пламък“.
То предлага перспектива, която е по-скоро земна, дуална по своята природа и набляга много на правилата и следовничеството. Ако нямате добре развит светлинен канал, работете с името Ракоци, така няма да има объркване.“
Също така Джуал казва, че Ракоци не е единственият учител, който управлява Седми Департамент в момента. Ракоци има друг, много по-важен проект, с който да се занимава, затова Виолетовият Пламък се разпространява и от други Учители.”
Според Едгар Кейси, граф Сен Жермен е бил говорителят и представителят на философското братство, съхранило се чрез приемственост, установена още от древногръцките и древноегипетски първожреци.
Сен Жермен бил получил Логоса. Със своята мъдрост той смущавал знаещите. Този живот на един, единствен човек приравнявал със земята схоластичното самодоволство, градено две хиляди години.
– Няма информация за година на раждане на граф Сен Жермен и такава за неговата смърт, споменава се че заминава и след време се връща подмладен?
Според летописците има спорни моменти , като дата на неговото раждане, една от тях е 1561 годна. Що се отнася до годината на неговата кончина, случаят е аналогичен с годината на раждане – спорен. Официални сведения сочат, че той умира в дома си там през 1784 година, което на практика е 223 годишен престой на Земята. Неговите завръщания, са безкрайни и не повторими.
Според моите проучвания, „той се е завръщал винаги подмладен”, както го описват, Сен Жермен винаги започва своето завръщане на възраст 31 -33 години. Не бих желал да го окачествявам като Исус, но всички Мирови учители започват своята „зидарска дейност” именно на тази възраст.
По скоро при такива личности , като Сен Жермен и други няма време, а пространство. Чрез пространството всеки израснал в духовен аспект преминава от еманация в друга по всяко време (земно време).
– Книгата „La Très Sainte Trinosophie” би ли могла да се опише , като пророческа?
“Пресвета тринософия” е единствената книга, приписвана на загадъчния граф Сен Жермен, за когото се твърди, че е безсмъртен. Това двуезично френско-английско издание е публикувано през 1933 година от Менли Хол, автор на “Тайните учения на всички епохи”. “Пресвета тринософия” – La Très Sainte Trinosophie е алегоричен разказ за духовното посвещаване, написан в духа на “Химичната сватба”. „
Самата книга „La Très Sainte Trinosophie” не би следвало да се приема като пророческа, по скоро тя е предназначена за анализи, за разсъждения.
Както анализират специалисти в тази област, La Très Sainte Trinosophie е извънредно значима с това, че излага духовните процеси, имащи като краен резултат адептството.
”Това е дневник на съзряването на душата. Възможно е да се описва приемането на самия Сен Жермен в мистичното братство, на което накрая той става Великият майстор.
Тъй като целта на ръкописа била да послужи като наставление на ученици, вече запознати с тайната терминология, целият разказ е предаден символично под формата на ритуали и алегории, почерпени от обредите на класическата епоха.
Макар първият прочит да предизвиква единствено объркване, дълбокият и внимателен анализ на текста постепенно ще го осветли. Всеки ще открие това, което сам знае, ще го разтълкува според това, което той самият е, и ще го приложи в съответствие с това, което самият той желае.
Символите могат да означават всичко, но под многообразието от тълкувания, на които те се поддават, се крие мъдрост проста и неизбежна, която само наистина мъдрите могат да разберат. Отпадат схващания, теории и убеждения. В основата на всеки символ стои факт.
Ръкописът изобилства от тези забулени факти и самият автор ни напомня, че нито една част от него не е без скрито значение.”
Бих желал да завърша с последната част от анализа на книгата „Пресвета тринософия”:
„Върховният съдия на всички дела постановява, че адептът е постигнал възраждането и Делото е съвършено. Рожбите на светлината – неговите братя, Посветените – бързат да го поздравят. Портите на Универсалния живот са отворени, булото повдигнато. Сега адептът е епопт – този, който вижда ясно.
Елементарните духове, които символизират ограниченията на тялото, признават надмощието на вътрешните принципи. Философското раждане е завършено. Епохите потвърждават появата на новия Майстор. „
Интервюто взе Теодора Тодорова.
Събеседникът ни – Красимир Куртев – Алеф , езотеричен изследовател и окултен наблюдател, международен експерт в областите, мистиката, метафизичното и паранормалното. Член на Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура – МАБИК.
интересно четиво