Архивите на Ватикана – тайните, за които не биха искали да знаете, все пак ни ги загатва Георги Пламенов Христов
Представете си власт, неподвластна на избори, институция по могъща от всяко правителство, държава над всяка друга и властник, приемащ себе си за богоизбран. Да, досещате се – това е Ватикана. Какво обаче крие тази държава в своите архиви. Отговор на този въпрос може би не би могъл да ви даде нито един изследовател документалист и си има причина за това.
Архивите на Ватикана са едно от най-добре охраняваните документални хранилища в света. Не би било преувеличено да твърдим, че съдържанието му е с по-голяма потенциална стойност за световната история и политика, отколкото които и да е златен трезор или оръжейна технология, познати ни днес и в миналото.
Архивите на Ватикана
Въпреки че съществува едва от 1929 г. като отделна държавна единица и има само 1000 души население, Ватиканът е най-влиятелната политическа и религиозна институция, която светът е познавал.
Това влияние е в абсолютна сила и днес в началото на 21 век. В своите архиви тази малка на пръв поглед държава съхранява тайни документи, събирани хиляди години и много от тези документи все още имат реална юридическа сила.
За да ограничи конспиративните теории и да докаже несъстоятелността им, ежегодно във Ватикана се допускат хиляди учени от цял свят за изследвания по различни теми.
Проблемът обаче е, че нито един от тях не е допускан лично да разгледа архивите и специалната каталожна система. Може да се каже, че въпреки достъпa и обявената от Ватикана отвореност към всякакви научни търсения, информацията която се разкрива е нищожна.
Това е така поради факта, че всеки допуснат в читалнята на архива има достъп до голяма част от документацията, условието за достъп обаче е да знае точно какво му трябва. Сами се досещате, че при такъв достъп е почти невъзможно да се открие нова информация, защото за да получи човек достъп до нея, той първо трябва да знае, че съществува такъв документ и той е съхраняван във Ватикана.
Въпросът какво все пак се крие в архивите и защо има такова интересно ограничение по отношение на достъпa до определени документи остава неизяснен. Друг интересен факт е, че личният архив на всеки папа се държи в категория строго секретно цели 75 години след смъртта му.
При такива обстоятелства например някой заблуден учен ще има достъп до личната кореспонденция на папа Йоан Павел II чак през 2080, а до някои от писмата на сегашния папа чак след един век. Интересно е какви ли грехове опрощават светите отци, че никой жив днес да не може да прочете макар и един ред. Интересно, не мислите ли?
Накрая можем да се заключи, че колкото и либерално да подхожда към търсещите отговори, Ватиканът все пак има много тайни, които някои хора не биха искали да знаете.
