Стъпиш ли на мраморната плоча с орела – болката ще те остави!
Това поверие събира през годините безброй гости в малката църква “Свети Георги” в мелнишкото село Златолист. Чудотворната плоча със знака на Цариградската патриаршия – двуглав орел, се намира точно в центъра, под храмовия купол. Недалеч расте вековен чинар, и той с необяснима сила. Заставаш под клоните му, събираш мислите си в болката на тялото или душата – и усещаш как тя те оставя. Очакване на чудото: това довежда българи от цялата страна в малкото селце, залутано някъде в ъгълчето на географската карта. До Златолист води единствено черен път и когато няма външни хора, наоколо е дълбока тишина.
В шепата къщи живеят само петнайсетина души.
Преди години Златолист, известно повече като Долна Сушица, пак си било малко село. Според архивите на Османската империя – от 42 български домакинства. Храмът “Свети Георги” бил построен в средата на 19 век според правилата в империята: наполовина вкопан в земята. Службите първоначално били на гръцки. Чудотворната плоча миряните монтирали, когато българската църква се отделила и в Златолист прозвучали песнопения на църковнославянски. Чудесата всъщност започнали да се случват, когато в това озарено от небесата място се заселила Преподобна Стойна. Монахинята, считана за предшественица на пророчицата Ванга, живяла в килия при църковната обител. Приживе помагала на болни и страдащи, а след смъртта си зарежда мястото с покой и добра сила. Но само за вярващия, казват бабите от Златолист. Възрастните жени искрено страдат, че гостите отдругаде донасят тук грижите и черните си мисли, дълбаят букви по дънера на лековития чинар – и се връщат без поука в забързания си свят.