Чудеса.net
Ще разгледаме основните видове костенурки, как да определим пола на костенурка и други интересни неща, свързани с отглеждането, храненето, размножението и вида на костенурката.
Как да определим пола на костенурка?
Костенурките имат слабо изразени сексуални характеристики, поради което е много трудно да се разбере кое животинче е „момиче“ и кое е „момче“. Ако решите внимателно да ги наблюдавате, след като сте изследвали някои от поведенчески и външните характеристики на тези интересни и екзотични влечуги, установяването на тяхната полова идентичност няма да изглежда много трудно.
При женските костенурки черупката обикновено има по-продълговата форма за разлика от мъжките.
Ако се погледне костенурката отблизо – отдолу черупката на корема е по-близо до ануса при женските костенурки, освен това е и плоска, а при мъжките тя е леко вдлъбната (мжем да отбележим, че този нюанс улеснява чифтосването им и съответно размножаването им).
Опашката. При мъжките индивиди в основата тя е малко по-широка, по-дълга и по-дебела, най-често е наведена надолу. Опашката при „дамите“ е къса и права.
Анален отвор (клоака). При женските, той е по-близо до върха на опашката за разлика от мъжките, има вид на кръг или звездичка, притиснат е от двете страни. Анусът при мъжките животинки е с нарязана или продълговата, но тясна форма.
Нокти. При почти всички видове, без вида на костенурката леопард, ноктите на женските на предните крака са по-къси от тези на мъжките.
Вдлъбнатина на опашката. Мъжките имат жлеб под формата на буква V в задната част на черупката, необходим е за чифтосването на костенурките.
Поведение. Мъжките костенурки най-често са по-активни, а в периода на размножаване те стават агресивни към своите съперници и към „дамата на сърцето”, те я преследват, стремят се да хапят и кимват особено с главата си по интересни начини. По това време женската може да наблюдава спокойно „оформянето“, и крие в черупката главата си.
Съдържание:
Някои видове от тези екзотични животинчета имат специфични разлики между двата пола, например по размер, форма или цвят на главата.
Видове костенурки, снимки и описание.
Родът на костенурката е съставен от два подрода, определени според начина, по който тя прибира главата си в черупката:
- Костенурки с черупки, които сгъват шията си под формата на латинската буква „S“;
- Костенурки, криещи главите си в определена посока на една от лапите отпред.
По мястото на живеене те са разделени по следната класификация:
- Морски костенурки
- Сухоземни костенурки (живеещи в сладководни води и на сушата)
Кафявата костенурка (лат. Homopus Signatus) е най-малката в света костенурка.
Видовете костенурки наброяват общо над 328, формиращи 14 семейства.
Струва си да видите и:
Сухоземна костенурка.
Костенурка Галапагоска (слонова) (Chelonoidis elephantopus). Черупката на тези костенурки е дълга и може да стигне до 1,9 метра, а нейното тегло може да превишава 400 кг. Формата и размерът на черупката и на животното зависят от климата. Черупката в сухите райони има форма на седло, а самите те имат тънки и дълги крайници. Големите мъжки имат тегло, което рядко може да стигне над 50 кг. Формата на гръбначната част при влажен климат става подобна на купол и общия размер на влечугото значително се увеличава. Слоновата костенурка обитава Галапагоските острови.
Шипоопашата костенурка.
Този вид (Testudo hermanni) е влечуго, една от европейските представители костенурки от семейството на широкоразпространените Сухоземни костенурки (Testudinidae).
Шипоопашатата костенурка може да се нарасте на тегло до 3-4 кг като източният подвид е с по-големи размери и на дължина достигат до 28 см. На нея е много подобна друга костенурка, която е сродна на тази – шипобедрената костенурка (Testudo graeca). Тя също се намира на наша територия.
Този вид костенурки е разпространен в Южна Европа, но без вътрешните области в Сърбия, Хърватия, Херцеговина и Босна, а също и Западна България, островите Сицилия, Корсика, Сардиния, Балеарските острови и Малта.
Източна шипоопашата костенурка е подвид, който се среща в България, научното й име е T. h. boettgeri.. Тя може да се срещне из цяла България в местата до 1400 м надморска височина, без Добруджа, планинските райони в Западна България и в равнините, където има интензивно земеделие. Тя предпочита редки гори, а за шипобедрената костенурка е характерно обитаването в тревистите ландшафти.
Водна костенурка. Морска. Блатна.
Видове сладководни костенурки.
Петниста костенурка (цветна костенурка) (лат. Chrysemys picta). Един много дребен вид блатни костенурки с размери на индивидите от 10 – 25 см. Горната част на овалната обвивка на гърба има гладка повърхност като цветът й може да е или черен или зелен. Кожата е със същия цвят, но с различни ивици с жълт или червен тон. Има кожести мембрани между пръстите им. Нейното обитание е в САЩ и Канада.
Европейската блатна костенурка с научно название Emys orbicularis, може да достигне до тегло 1,5 кг и размер 35 см. Гладката, овална черупка е свързана подвижно с пластрона и формата й малко изпъкнала. Представителите от вида имат значително дълга опашка (до 20 см). Горната черупка е с кафяво-кафеникав или маслинов цвят. На кожата цветът е с жълти петна и тъмен. Влечугото живее в страните от Европа, от Азия, в Кавказ.
Trachemys scripta
Червеноухата (жълтокоремна костенурка) с научно название Trachemys scripta може да достигне дължина до 30 см. При млади индивиди оцветяването й е светлозелено, а с течение на времето то става с жълто-кафяв или маслинен цвят. На главата до очите има две петна от жълт, оранжев или червен цвят. Тези краски дават името на вида. Тази костенурка живее в Канада, САЩ, и в други райони.
Видове морски костенурки.
Зелена морска костенурка.
Червенобуза костенурка (червена).
Червенобузата костенурка е вид водна костенурка с научно име (Chrysemys scripta elegans), която е добър плувец и в естествена среда най-често може да се види да се препича по камънаци, дървета и различни повърхности върху водата. Това са студенокръвни влечуги и имат нужда от външни източници на топлина, за да се затоплят. Има три основни неща, необходими за костенурката, за да е добре: подходяща храна, чиста вода и топлина. Тази костенурка е трудно да се отглежда, то е сложно и затова на дете не трябва да се дава основната отговорност, а на възрастен човек, защото е от значение чистенето и поддръжката на аквариума, храненето и наблюдението за болести на животинчето.
Новоизлюпените красиви червенобузи костенурки са с малки размери, около 2,5 см в диаметър, но с времето, когато пораснат те стават по-едри – до около 30 см. Тяхната продажба е забранена в много страни преди да са стигнали размер от 10 см в диаметър, защото има по-голям риск да станат преносители на опасни болести като салмонелоза. В домашно обстановка при отглеждането на червенобузите костенурки, индивидите узряват полово на възраст между 2 и 4 години. В природата тази възраст обаче при женските достига до 5-7 години. Женските индивиди за този вид обикновено са по-едри от мъжките, макар че мъжките са с по-дълги опашки и значително по-дълги предни челюсти. Те имат още една полова разлика, и тя е за клоаката на женската, която не е с разширени размери по-големи от тези на черупката.
Шипобедрена костенурка.
Шипобедрената костенурка често неправилно е наричана „гръцка костенурка“, е от семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae). Тя е един от европейските представители с научно име (лат. Testudo graeca).
Тя достига на тегло до 7 кг. Интересен факт е, че регистрираната най-голямата шипобедрена костенурка е намерена в България. Тя е разпространена в Южна Европа – Апенинския, Пиренейския, Балканския полуостров в югоизточната част, островите Сицилия, Корсика, Малта, Сардиния и Балеарските острови, из Кавказ, Мала Азия, Северен Ирак, Западен Иран, Северозападна Африка и Сирия.
У нас се среща нейният подвид T. g. ibera. Нейното обитаване е в цялата страна в местата с до 1300 м надморска височина, без Северозападна България. Шипобедрената костенурка се среща обикновено на тревисти терени, които тя предпочита за разлика от сродния й вид шипоопашатата костенурка, за която както казахме предпочита редките гори.
Костенурка вкъщи и в природата.
Откъде може да се купи и цена.
Костенурки могат да се купят в магазините за домашни любимци като аквариумни рибки и други. Преди да купите животното, се запознайте с полезна информация за него. Температурата на средата, храненето и грижите, активността и способността да се живее самостоятелно или по двойки е много важно за влечугите.
Къде живеят?
Костенурките живеят във всички тропически области и райони с умерен климат. Те обитават не само земята, но също и сладководни водни обекти, както и топли морски и океански пространства. Костенурките не живеят само в ледените пустини на Арктика, Антарктида и суровите условия на Гренландия. Районът на разпространение на тези влечуги не включва Нова Зеландия и страните от Тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка.
Земните костенурки обитават степите, пустините, полупустините и платата на Африка, Северна и Южна Америка, Австралия, Албания, Гърция и Италия, Индия и Пакистан, Русия, Казахстан, Узбекистан и други азиатски страни. Сладководните влечуги са избрали да обитават реки, езера и блата на умерената зона на Евразия, както и водите на Африка, Южна Америка, Европа и Азия.
Какво ядат в природата?
Храната на костенурките пряко зависи от вида и местообитанието им. Например, за земните костенурки основата на храненето е растителна храна: млади клони на дървета, плодове и зеленчуци, трева и гъби. Въпреки това, за да се поддържа баланса на протеините в тялото, те понякога използват охлюви, червеи и други. Необходимостта от влага при сухоземните видове е напълно удовлетворена от консумацията на сочни части от растенията, но когато възникне такава възможност, те пият вода с голямо удоволствие.
Сладководните и морски костенурки са типични хищници в природата. За да се запази жизнеността, в тяхното „меню“ трябва да присъстват дребни риби, жаби, охлюви и ракообразни (някои видове костенурки обичат да се угощават със скариди, малки сепии и калмари), птичи яйца, насекоми (щурци, скакалци), миди и членестоноги. Големите костенурки могат дори да уловят птица, като патица например. Но заедно с това, водните костенурки ядат малко растителна храна, а тревопасните индивиди ядат животинска храна. Има сладководни костенурки, които в ранна възраст ядат жаби и риби, а по-възрастните, преминават на растителна храна. Има и всеядни видове морски костенурки.
Менюто на някои представители на рода е много специфично. Например, костенурки се хранят с отровни гъби, кожени костенурки и ястребоклюната морска костенурка ядат отровни медузи. От тази храна месото на костенурките става отровно, което може да доведе до отравяне на тези, които ловят и ядат тези костенурки.
Каква храна й трябва?
Отглежданите у дома костенурки се нуждаят от балансирана диета. В храната на земните влечуги се включват листа от зеле, глухарче или маруля, пулпа от ябълки, краставици, цвекло и домати. Варени яйца могат да се добавят като протеинови храни и за да добавят витаминни добавки при необходимост.
Водните костенурки могат да се хранят в домашни условия с изсушени дафнии, кръвни червеи и земни червеи, варено пиле или говеждо месо. Понякога трябва да се дадат живи аквариумни риби, както и хлебарки и други малки насекоми. Като растителни добавки за водните влечуги, се отглеждат водорасли в отделен аквариум, но ако това не е възможно, листата от маруля ще свършат.
Основното условие за хранене на животните е умереността. Младите индивиди получават храна два пъти на ден, а на възрастните е необходимо само едно хранене. Веднъж седмично за костенурките трябва да се проведе ден на разтоварване.
Грижи в домашни условия.
Поддържането на костенурки у дома, както земни, така и водни, е много популярно днес. Тези животни са непретенциозни и грижите за костенурките са много прости, така че дори децата могат да гледат домашните любимци. Въпреки това не трябва да избирате големи костенурки като домашни любимци, които могат да достигнат повече от половин метър дължина. Специално оборудваните аквариуми, терариуми или клетки за костенурки, при които условията са създадени възможно най-близо до естественото местообитание, са предназначени за комфортен живот на влечугите в жилищни условия.
В мястото на съхранение на костенурките трябва да се монтират два термометъра, за да се следи температурата на въздуха и водата. Препоръчително е да се използват устройства за измерване със спирт или течни кристали, тъй като те са по-безопасни. Водата в аквариума трябва да се почиства с филтри, а при тяхното отсъствие да се сменя всеки ден.
Хигиената на водните обитатели се състои в отстраняването на водорасли, които могат да полепнат по черупката. Земните влечуги трябва да се къпят ежедневно в топла вода с добавка на сода за печене, измиване на остатъци от храната и прилепнала почва. Нарасналите и заострени нокти на костенурката определено трябва да бъдат изпилени с малка пила за нокти. През зимата домашните любимци трябва периодично да се облъчват с лъчи от кварцова лампа, с което им се прави слънчева баня. Трябва да се уверите, че светлината не попада директно в очите на животното.
При спазване на правилата за грижа за животните у дома, костенурките могат да живеят до 170 години.
Размножение.
В зависимост от вида, мястото и местообитанието, сезонът на чифтосване на костенурки се случва в различни моменти. Въпреки това, за всички членове на рода, той има общи черти. Мъжките организират истинска битка за правото да се чифтосват с женска. Земните екземпляри се опитват да отблъснат противника с удари по черупката им или се опитват да го принудят да избяга, докато водните костенурки преследват противника си, бият и го хапят с острия си клюн. След като изгони конкурента, мъжката костенурка започва да се грижи за женската, принуждавайки я да заеме удобна позиция за процеса на чифтосване. За привличането на женските, мъжките костенурки могат да “пеят” серенади към нея или да галят лицето й с предните си лапи.
За снасянето на сферични или елипсовидни яйца, повърхността, на която е покрита с трайни черупчести или кожени вещества, женските индивиди използват ями, изкопани в пясъка, свои собствени дупки или дори гнезда на крокодили. След снасянето на яйцата на костенурката, тя ги покрива с пръст и ги уплътнява с удари с предните си лапи.
Интересни факти.
Полът на потомството се определя от температурата на околната среда по време на инкубационния период. При по-ниски температури се появяват мъжки, а при по-високи температури – женски.
Костенурките са първите същества, които летят около летят в космоса на борда на изследователска сонда, пусната от Съветския съюз през 1968 г. и се завръщат безопасно. Това се случи няколко месеца преди мисията на Аполо 8.
През 2013 г. служителите на музея на Днепропетровския аграрен университет бяха шокирани от безпрецедентен инцидент. От няколко яйца на костенурки, експонати, които в продължение на много години се лежали на рафтовете, се излюпило потомство.
Образът на костенурката присъства в хералдиката на някои държави.
За разлика от други влечуги, костенурките са практически неспособни да причинят значителни щети на хората. Въпреки това, по време на брачния сезон, мъжките прилепващи костенурки могат да вземат човек за противник и да го атакуват. Мъжките кожести костенурки могат да объркат плувеца с женска костенурка и да го обхванат с плавниците си и да го завлекат в дълбините.
Месото на костенурките е деликатесен продукт, който може да се консумира без топлинна обработка или пържене или варене. Все пак то не се препоръчва.
От черупката на костенурките се нарязват скъпи аксесоари, които се използват за украшения на женската коса.
Естествени врагове.
Въпреки наличието на силна и надеждна черупка, костенурките имат много врагове, които представляват опасност за влечугите не само на сушата, но и във водната среда. Основният враг на костенурката е човекът, който улавя и убива такива животни, за да получи месо и яйца, както и черупки. Костенурките получават инфекции също и от вируси и гъби, ектопаразити и хелминти.
Ягуарите са успешни в ловуването по няколко костенурки за хранене, които хищникът обръща на плоската повърхност на гърба им и го отстранява от черупката с много остри нокти.
Водоносните костенурки се ловуват от хищни животни, от раци и скумрия, от големи месоядни риби и дори от акули. Хищните птици са способни да хвърлят костенурки от достатъчно голяма височина върху скалиста повърхност, след което измъкват влечугото от черупката, която те разцепват на парчета с острите си нокти.
Стопанско значение.
Не много големи земни и водни костенурки са популярни домашни любимци, които са високо ценени от любителите на екзотични животни. Тяхното месо се използва широко за храна и се консумира сурово, варено или пържено, а непретенциозността на такива животни улеснява транспортирането на живите влечуги като „живи консерви“. Черупките им се използват при производството на традиционни женски украшения за коса.
Други факти.
Месото на тези животни е деликатес. Но да се ядат някои видове не се препоръчва. Това се случва, защото понякога те ядат отровни гъби или медузи. Да не се яде месото на пъстрите, каролинската кутиеста и ястребоклюната морска костенурки.
Влечугите от този род могат да плуват добре и да се движат по сушата. Но европейската костенурка също може да се нарече скачач. Тя може да скочи във водата от триметрови планински корнизи.
Сред костенурките има дълголетници. Така през 2006 г. умира най-старата Advaita костенурка, която според експерти е на повече от 150 години.
Много хора се чудят колко време костенурката може да живее без храна. В естествената среда да се определи това време е доста трудно. Но за домашни любимци – това е максимум 3 седмици, като се има предвид фактът, че животното е в латентно състояние. В природата периодът на сън може да продължи няколко месеца. Смята се, че по това време влечугите изобщо не ядат.
През периода на ухажване и чифтосване морските костенурки изтласкват главите си от водата и правят задънени звуци, подобни на вой.
Костенурката като символ.
Тя е най-древният символ. В скалното светилище край село Ангел войвода в една скала е закодиран символа на костенурката. От древността се смята, че тя олицетворява вечността на нашата планета и божествената енергия. Костенурката е приета като митологичен обект в древните култури.
Костенурката като символ. Бижута и предмети сбъдват тайни желания
Костенурка поднесена като подарък е символ на дълголетие. Прието е във Фун Шуи, че тя носи успех, здраве и щастие, талисман на кариерата.
Какво значи да сънуваш костенурка.
Според съновника да докосваш или да храниш костенурка на сън, означава да промениш отношението си към другите хора и подхода си към работата.
Сънуването на мъртва костенурка се тълкува, че напразно ще полагате усилия или ще имате успех, постигнат с много мъки.
Сънуването на влечугото предвещава, че амбициите и желанията няма да бъдат постигнати.
Змии в България: всички видове. Описание и снимки. Кои са отровни
