Замисляли ли сте се защо някои хора с лекота общуват с всички? Иска ви се да сте като тях? Това е възможно. Защото добрата новина е, че общуването се учи.
Преди да продължите да четете по-нататък, помислете си колко хора сте срещнали до този момент в живота си. Колко от тях са ви били съвършено непознати? Най-често тези, с които сте разговаряли, са ви били познати. А какво става с другите – с тези, които са преминали през живота ви тихомълком, незабелязани?
Научете се да привличате хората към себе си
Повечето от нас познават поне един човек, който е в състояние да завързва разговори с непознати, при това навсякъде, както и винаги да извлича полза от това. Изумителното е, че този човек винаги познава някой, който може в определен момент да му се притече на помощ. И това става съвсем естествено, защото всички го харесват. Като магнит привлича към себе си хората. „Винаги съм се възхищавала от умението на приятелката ми Лили, която не само може да си набави най-добрите препоръки за работа, но и впоследствие да се окаже, когато вече е одобрена на интервюто, че познава и собственика на фирмата, в която постъпва – казва Мария. – Тя веднага се сближава схората и ги пленява – и сякаш всички гравитират около нея.“
Дори понякога да завиждаме на такива хора, ние не се решаваме да им подражаваме – предпочитаме вместо това да общуваме с вече установения ни кръг от приятели.
А сближаването с непознати е важно не само за личностното ни израстване, но и за еволюцията на обществото.
Създаваме си бариери
„Психолозите казват, че съвременната цивилизация е прекалено съсредоточена върху индивида, не толкова върху обществото. Огромните маси хора около нас също убиват желанието ни да общуваме. Изследванията показват, че инстинктът ни кара да си създаваме бариери, за да защитим „личното си пространство“. И колкото сме повече, толкова ни е по-трудно. Да не забравяме и предупрежденията, които родителите ни отправят като малки и които гласят, че трябва да се пазим от непознати, стряскащите заглавия във вестниците и страха ни да не бъдем отхвърлени – всичко това обяснява защо предпочитаме да избягваме новите познанства.
Предимствата от общуването с нови хора
И все пак, ако поемем риска, ще разберем, че общуването с непознати ни носи едно много важно предимство – щастие. Психологическите изследвания показват, че щастливи ни прави по-скоро общуването, а не толкова социалният статус или парите, които имаме. Все пак когато разговаряме с непознати, се стараем да се представим в най-добрата си светлина. Това повишава настроението ни и ни прави по-весели.
Насърчаващ е фактът, че умението ни да общуваме с други хора не е нещо вродено. Всъщност, ако попитате общителните хора дали винаги са били такива, те ще ви отговорят, че са станали такива в резултат на необходимост или в резултат на личностното си израстване. И най-често промяната започва, когато са разбрали, че околните ги смятат за нелюбезни. „Бях на почивка в Испания. Тъй като съм стеснителен, ми беше трудно да общувам с непознатите – казва Асен, инженер. – Но ето, че се изгубих. Един човек на улицата ме попита накъде съм тръгнал. Даде ми храна и ми каза как да стигна до следващото селище. Случилото се ме разтърси. И оттогава всеки път, когато срещна изгубил се човек, аз се опитвам да му помогна.“
Различният подход
Тайната на общуването се крие в една определена нагласа на ума. Трябва да се водим както от удовлетворението, което ни носи общуването, така и от естественото ни любопитство. Трябва да подходим по различен начин в общуването – вместо да започваме разговора с очакване за конкретен резултат, трябва да останем открити и да приемем, че хората, с които се срещаме, са непредсказуеми.
„Отворена съм за контакти, лесно завръзвам разговор с непознати, споделя Катя, мениджър, която срещнала най-добрата си приятелка преди девет години в автобус, претъпкан с хора.
И въпреки че хората, които общуват с непознати, започват разговора като на игра, често се стига до нещо много по-сериозно. Такъв е случат с Джон Ленън. При посещението си на една авангардна изложба, той взел един от експонатите в ръка – зелена ябълка, и отхапал от нея, всичко било на шега. Но срещата му с художничката променила живота му. Тя била Йоко Оно…
