Чудеса.net
Преждевременната смърт на известна личност предизвиква подозрения винаги, когато отсъстват явни доказателства за нещастен случай. Смъртта на Мерилин Монро без съмнение принадлежи към категорията на вечните загадки. Тя била на 36 години, когато се простила с живота. Смята се, че известната актриса не е имала причини да се самоубие – поне такива, за които да са знаели най-близките й приятели. Показанията на свидетелите са противоречиви. Затова пък любителите на теориите за заговори дават пълна свобода на своето въображение. Те са изградили десетки хитроумни версии, недостатъкът на които е само в едно: всички се основават не на факти, а на предположения и често – на нагли измислици. Една от най-причудливите теории за това, че Мерилин е била убита от мафията по нареждане на Робърт Кенеди, е създадена от четирима ясновидци, които твърдели, че са получили показания от оня свят непосредствено от Мерилин и братя Кенеди. Какво се случило всъщност в нощта на 4 срещу 5 август 1962 г. в калифорнийския дом на Мерилин?
Известно е, че полицията била уведомена за смъртта на Мерилин Монро с час и половина закъснение. Пристигналият на място сержант Джек Клемънс провел първото дознание. На неговия въпрос защо в полицията е било позвънено толкова късно, д-р Гринсън, един от най-близките хора на актрисата, отговорил, че лекарите трябвало да получат разрешение от ръководството на филмовото студио за разгласяване на смъртта на Мерилин. Това обяснение е абсурдно. Предположенията за отварянето на някакви сейфове, за изгаряне в камината на документи, компрометиращи президента и министъра на правосъдието, не намират ни най-малко потвърждение, не се основават на ничии показания и категорично се отхвърлят от всички свидетели без изключение. Полицаите огледали щателно помещението, където Мерилин Монро намерила смъртта си, за да открият евентуално предсмъртно писмо, но намерили на пода само телеграма от Париж с покана за участие в шоу. Съседите на холивудската звезда разказали, че не са чули ни най-малък шум от дома на Мерилин в нощта на нейната смърт. По тялото й нямало никакви следи от насилие.
Около три часа сутринта икономката на Мерилин Монро, Юнис Морей, по думите й, се събудила, „защо – и до днес не разбирам“. Тя забелязала светлина под вратата на спалнята на Мерилин, опитала се да я отвори, но разбрала, че е заключена отвътре, и позвънила на Гринсън. Докторът й наредил да вземе машата от камината, да излезе на двора и да дръпне леко пердето на прозореца, за да види какво става. Юнис така и направила. Тя видяла голата Мерилин, лежаща неподвижно на леглото с лице надолу. После незабавно докладвала на Гринсън, който бързо пристигнал и използвайки същата маша, разбил вратата на спалнята. В три часа и тридесет минути Гринсън позвънил на лекуващия лекар на Мерилин Хайман Енгелберг, който официално констатирал смъртта. В четири и двадесет Гринсън и Енгелберг се обадили в полицията.
В този разказ почти всеки детайл предизвиква подозрение. Преди всичко това е фактът, че в спалнята на Мерилин немного преди описваните събития бил сложен килим, толкова дебел, че вратата не се затваряла. Хората, които често посещавали дома на Мерилин, уверено заявявали, че никакъв процеп под вратата нямало и оттам не можело да се види дали в спалнята има светлина. Освен това Мерилин никога не заключвала вратата. Накрая, Юнис не би могла да разтвори пердето на прозореца, тъй като това била една тежка завеса – това прекрасно знаел Ралф Роберто, който сам я окачвал.
Около осем часа сутринта трупът на Мерилин Монро бил докаран в градската морга на Лос Анджелис. В десет и тридесет д-р Томас Ногучи направил аутопсия. Заедно с него бил Джон Майнер – специалист, който многократно бил доказал на практика своето умение да различава истинско от мнимо самоубийство. Заключението за причините за смъртта претърпяло три редакции. На 10 август Теодор Карфи подписал предварителен документ, където причината за смъртта била посочена с уговорка като „възможна“: предозиране с барбитурати. В следващите редакции на този документ тази уговорка изчезнала.
Изводът за предозирането е основан на резултатите от токсикологичния анализ, който показал висока концентрация на нембутал в черния дроб на починалата. Освен това на нощното шкафче на Монро полицаите открили сред другите лекарства празна опаковка от нембутал. Рецептата била изписана от д-р Енгелберг на 3 август.
Д-р Гринсън охотно разказал на съдебните медицински експерти, че Мерилин страдала от психическо разстройство и че той не може да си представи никаква друга причина за смъртта й освен самоубийство.
Но Ногучи, Майнер и поне още трима други авторитетни патологоанатоми не “ се съгласили с версията за самоубийство. Медикаментът може да се вкара в организма само по три начина: през устата, с помощта на инжекция или посредством клизма. Барбитуратът, оказал се в черния дроб, не би могъл да бъде вкаран в организма в нощта на смъртта – за да се усвои от черния дроб, са нужни няколко часа. Ако беше използвана инжекция, анализът би показал присъствие на барбитурат в кръвта в голяма концентрация. Такава инжекция би оставила явна следа по тялото. Но Майнер и Ногучи твърдят, че „всеки милиметър от тялото бил изследван с лупа“ и никакви следи от игла на спринцовка не били открити. Затова пък правото черво се оказало в необичайно състояние. „Ногучи и аз бяхме убедени, че способът, чрез който фаталната доза лекарство е попаднал в организма, е бил клизма – разказал Майнер. – Монро – добавя той – използвала клизми доста често „с хигиенична и диетична цел“. Сред актрисите от тази епоха това бил разпространен метод,“
Но какъв препарат бил вкаран в организма на Мерилин Монро през правото черво, кога и от кого?
Ралф Гринсън се опитвал да разруши наркотичната зависимост на своята пациентка от барбитуратите. Той забранил на Енгелбергда й предписва нембутал без негово разрешение и го заменил с хлоралхидрат в качеството на сънотворно. Но на 3 август Мерилин убедила Енгелберг да й даде рецепта, уверявайки го, че Гринсън й е разрешил малка доза нембутал. На следващия ден Гринсън забелязал, че Монро се намира под въздействието на „някакви медикаменти“. Той твърде добре познавал своята пациентка, за да не разбере какъв именно е този медикамент.
Той не знаел точната доза, но видял, че препаратът се е оказал неефективен: Мерилин била възбудена, сърдита и неуправляема. Решението на Гринсън се потвърждава от резултатите от токсикологичната експертиза: хлоралхидрат, присъстващ в кръвта, но не и в черния дроб. Нивото на съдържание в кръвта на хлоралхидрата било два пъти по-високо от равнището на нембутал, по-голямата част от която вече била усвоена от черния дроб. Следователно хлоралхидратът е бил вкаран в организма след нембутала. Възможно е в бързината Гринсън да не е отчел критично важен фактор – реакцията от взаимодействието на двата препарата, отличаващо се буквално с убийствен ефект. Един от приятелите на Мерилин, Мики Рудин, си спомня как Гринсън казал в нощта на смъртта на актрисата: „Дявол да го вземе! Той й е изписал рецепта, за която не знаех!“ Джон Майнер помни друга фраза на Гринсън: „Ако само знаех за тази рецепта…“
Да си спомним, че Енгелберг отказал да дойде в дома на Мерилин и да направи инжекция. Другият, освен инжекция, ефективен способ за въвеждане на хлоралхидрата бил клизмата. Гринсън никога сам не е правил инжекции и не е поставял клизми. Като психоаналитик той не е бил задължен да прави това и не желаел да се натоварва с излишна отговорност. Единственият човек, който можел да постави клизма на Мерилин по указанията на психоаналитика, била икономката Юнис Мюрей. Тя боготворяла Гринсън, смятайки, че му е задължена до гроб за осигурената работа в дома на Монро и била негова вярна шпионка. Възможно е Гринсън да е бил в къщата на Мерилин в нощта на смъртта й. В продължение на много години той твърдял, че бил на ресторант с приятели по това време, но нито веднъж не назовал името поне на един от тези приятели, който да потвърди неговите думи.
Съществува още един странен детайл: когато сержант Клемънс пристигнал, Юнис перяла – посред нощ, час след смъртта на Мерилин. Според Майнер, тя е унищожавала веществените доказателства, а.именно – изпирала е чаршафа, върху който е можело да има следи от направената клизма.
Струва си да видите и:
Това е само една от многото версии. За смъртта на Мерилин е невъзможно да бъде обвинен никой. Кой я е убил? Всички. И никой.
