Психотерапевтът разказва защо е престанал да използва хипнозата, как е помогнал на Лех Валенса да бъде избран и какво значи за него цифрата 13.
– С какво се занимавате сега?
– Занимавам се със себе си и с другите хора. Като малък изучавах себе си, а след това и другите. Да наблюдавам човека е едно от любимите ми занимания. Никога не съм спирал да го правя. Сега временно, подчертавам това, живея в Ню Йорк, но в края на месеца планирам пътуване в Москва, където започвам поредица телевизионни предавания. Освен това работя над личния ми сайт.
– Кой беше първият Ви пациент, когото сте излекували по Вашия “метод”?
– “Метод” няма. Има философско търсене, догадка, интуиция, но метод – това е за този, който забива пирони. Става дума за творчески порив. Хората мислят, че всяко нещо има начало. Но, съществуват и неща, които нямата начало и край. Моят “метод” постоянно търпи промени. Дълги години аз правех демонстрации на хипноза. Един път в Киев през 1974 г. на сцената при мен дойде един циганин. Беше много изпълнителен и послушен. Аз пробождах ръцете му и ги горих с огън, за да покажа, че няма чувствителност към болка. По-късно един фотограф ми донесе снимка, направена в момента, когато съм казал: “Спи!”. Като видях снимката, ми стана лошо. Циганинът не е заспал. Разбрах, че никой никога не е спал на моите сеанси. От тогава напълно престанах да използвам хипнозата. Нейното влияние е слабо и ненужно. Ето как един случай може да разруши представата за собствения ти “метод”.
– Често ли Ви търсят политици за помощ по време на предизборна кампания?
– Не ме търсят. Единственото изключение е Лех Валенса. Преди да бъде избран, няколко пъти се срещах с него. Само на него съм помогнал да стане президент.
– Учените отдавна се мъчат над “ефекта на Кашпировски”? В какво се състои Вашата тайна?
– Откъде знаете, че се мъчат? Никой не се мъчи. През 1991 г. в Киев направих конференция, на която присъстваха 250 учени от различни краища на Съветския съюз. Тогава излезе и научният сборник “Психотерапевтичният феномен”, в Полша даже снимаха филм за мен. Именно Полша ме защити тогава от нападките в СССР. Още през 1989 г. се срещнах с Евгений Чазов /министър на здравеопазването тогава/. Той ми предложи да създам специална лаборатория в Москва, но аз му отговорих: “Позволете ми да изляза извън границите, никога не съм бил там. Имате мои видеозаписи – съберете ги и ги изучете.” Академик Шпаченко и професор Звонников провериха какво се изменя в организма на човека, в неговия дух и тяло, след моето въздействие.
– Има слухове, че Ваши изследвания са използвани от КГБ. Истина ли е това?
– Слухове раждат неподготвените журналисти. Нито КГБ, нито мафията са ме наемали. Всичко това са глупости. КГБ се занимаваше с ръкомахащи лъжци, които говореха, че отделят енергия и екстрасенси, каквито никога не имало и няма да има.
– В деня на Вашето раждане почина Ванга, Волф Месинг…
– Така е, но аз не се замислям над това. Съвпадението е много интересно. Много често неудачните моменти в моя живот са били свързани с числото 13. Това също може да е съвпадение. Но аз не се опитвам да избягам от тази цифра.
– През цялото време общувате с недъгави, болни хора. Как се отърсвате от негативното?
– Не усещам негативното. Дано не прозвучи гръмко, но аз много обичам хората. Винаги се старая да се поставя на тяхно място. Когато видиш сакат човек, веднага се постави на негово място и стани и ти сакат. Тогава ще се отнасяш с хората по друг начин.
– За какво мечтаете?
– За всичко. Човек винаги мечтае. Ако нямаш мечти, си като птица без крила. Мечтата е двигателят на развитието. Всичко това е много сложно. Ако сега ми дадат вълшебна пръчица, ще замахна веднъж и ще пожелая да се върнат родителите ми, втория път ще си пожелая да стана отново малко момче, а третия – да разбирам всичко и да направя всички хора по света нормални – слепите да прогледнат, нещастните да станат щастливи. Да продължавам ли?
„Психо“