ХИПОТЕЗАТА за Сборяново като гигантски архео-астрономически комплекс се потвърждава и от т.нар. „Загадъчен камък“ от преддверието на централната камера на Царската гробница в Свещари.
Върху лицевата страна на камъка има издълбана полусферична линия, две прави линии и няколко точкообразни вдлъбнатини. Мнозина учени, в това число и археолози не обръщат внимание на тези детайли и решават, че добре обработената скала е поставена на входа за сядане.
Астрономът проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН има съвсем друга, сензационна хипотеза. Ученият доказва, че резките по повърхността на „Загадъчния камък“ всъщност е закодирана археологическа информация отпреди хиляди години.
Проф. д-р Дерменджиев посещава Царската гробница и след като се запознава с изображенията по „Загадъчния камък“, е категоричен, че те са дело на човешка ръка, а не на ерозия, каквато не би могло да има в гробницата.
Ученият налага каменните резки от камъка върху карта на звездното небе и установява, че дебелата непрекъсната линия е линията на изместването на небесния полюс във времето. На нея са отбелязани съответните епохи през интервал едно хилядолетие. Трите дупки съвпадат съответно със звездата Тубан от съзвездието Змей и Кохаб и у отсъзвездието Малка мечка.
Геодезистът инж. Петър Вълев от Националния археологически институт, който прави цялостно геодезическо заснемане на Свещарската гробница, също достига до впечатляващи резултати. Той установява, че „Загадъчния камък“ е основният, положен при строителството на гробницата, по който тя е ориентирана. Ученият открива, че централната ос на погребалното съоръжение е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6хил. години. Това е датата на зимното слънцестоене, когато то е най-ниско на хоризонта.
В „Загадъчния камък“ са закодирани и други астрономически данни. Изображенията на него сочат две дати, споменати в китайските летописи – обявяването на звездата I от съзвездието Змей за полярна звезда през 2800 г.пр.н.е. и на звездата Кохаб от съзвездието Малката мечка за полярна звезда през 1097 г.пр.н.е. „Загадъчния камък“ е не оспоримо доказателство за астрономическите познания на траките, които са далеч по-древни от тези на Вавилон“, пише в експертизата си астрономът проф.д-р Владимир Дерменджиев. Ученият препоръчва „Загадъчния камък“ да бъде официално изследван, но Националният институт за паметниците на културата отказва да даде разрешение за снемане на т.нар. естампат -графичен отпечатък, който предава всички подробности на камъка.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Древните българи са били първите астролози на земята и това се потвърждава както от пещерите утроби, следещи зимното слънцестоене и неговия оплождащ слънчев лъч, така и от древната астрологическа карта на Чачин камък, и от подземния храм кладенец в село Гърло, и от подземните храмове могили. Съзвеьдията и до днес носят български наименования. Например ОриОн означава Орачът – Ори Он (той). Дедите ни са познавали връзката на геомагнетизма с позицията на Слънцето и това познание им е служило за строежа на техните светилища и храчове с лечителска цел. http://Www.aliya.blog.bg