Икона на Богородица оцелява при палежа на Врачешкия манастир
Чудодейни мощи се пазят във Врачешкия манастир „Свети 40 мъченици“. Монахините от обителта твърдят, че те са помогнали на много болни да оздравеят. Потокът от поклонници тук никога не секва. Известно е, че манастирът е построен по времето на Второто българско царство след победата на Иван-Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Паметният ден съвпаднал с празника на светите 40 мъченици, затова владетелят дал обет да построи няколко църкви и манастири. „Сред тях бил и Врачешкият. Наречен е така, тъй като се намира на 4 км от днешното село Врачеш, Ботевградско. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става девически. Такъв е и сега. След създаването на „Свети 40 мъченици“ монасите започнали усърдно да преписват богослужебни книги, сред които Пластир от 1559 г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г., Служебник от 1673 г. Те са оцелели и се пазят в националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. При нашествието на турците в края на 14 век обителта е частично опожарена. Манастирът е сринат напълно по време на набезите на кърджалиите и потъва в забрава. Според преданието причината за възстановяването му е явяването на Богородица пред овчар. Той пасял стадото си под тара круша и полегнал да подремне. В съня си видял Божията майка, която му показала мястото, където лежали останките от манастира. Момчето азказало за видението си на селския вещеник, който събрал жителите на (рачеш и започнали да копаят. Хората били изумени, когато открили основи на храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кандилница и непокътната икона на Богородица. Предполага се, че изображението е от 17 век. Недалеч от руините намерили и аязмо. През 1891 година най-известният майстор в оня край – уста Вуно Марков, построил скромна църквичка на мястото на разрушения манастир. Постепенно били вдигнати и още постройки. Миналата година около светата обител била направена висока зидана ограда, а сградите – реставрирани. Част от тях все още са в процес на реконструкция и по тази причина посетителите се допускат до преддверието на църквата.
В историята на манастира са записани десетки случаи, при които тежко болни са се вдигали на крака след поклонение в обителта. Монахините разказват как 5-годишно момченце проходило, след като преспало заедно с родителите си в манастира. Вечерта майката го изкъпала във водите на аязмото, а на сутринта монахините се помолили за сина й. По време на богослужението една от тях изпуснала на земята кръста, който държала. Детето се отскубнало от майка си и с протегнати ръце направило няколко крачки. Стигнало до разпятието и го вдигнало. През следващите дни походката му ставала все по-уверена, докато накрая проходило.
„Марица”
