Чудеса.net
Повече от век и половина властите във Венецуела се опитват да разгадаят тайната около съкровищата на прочутия пират Муньос и на неговата възлюбена красавицата Есмералда.
Още през 1826 г. те решават да заловят разбойника, да го подложат на нечувани мъчения, за да издаде къде е укрил златото, среброто и диамантите, заграбени от търговски и пътнически кораби. Въпреки старанието им обаче това се оказва невъзможно.
По онова време обществена тайна е леговището на Муньос – укривал се заедно с несметните си богатства в тайна пещера сред т. нар. Червени скали на остров Аруба, близо до нос Сан Роман.
Само че въпреки големите усилия на венецуелската войска и на полицията Муньос и Есмералда се измъкват от поставените им клопки и засади.
Не случайно пиратът обичал да се хвали с думите: „Аз и моето злато сме под защитата на онзи, който е по-ниско от Бога, но е по-могъщ от него.“
Несъмнено ставало дума за дявола.
Пиратът бил убеден, че сатаната го покровителства и му помага да обира богатите търговски кораби.
Самият Муньос има интересна биография.
Преди да развее пиратското знаме, той е свещеник.
Според легендата една нощ в църквата при него пристига така, както майка я е родила, Есмералда, за да поиска опрощение на греховете си, тъй като току-що е убила своя съпруг.
Муньос изпълнява желанието и, но пленен от прелестите й захвърля расото, двамата яхват по един кон и отпрашват при пиратите.
И оттогава се превръщат в кошмар за мореплавателите. На съвестта им тежат десетки убити и ограбени невинни пътници и търговци.
Заговаря се, че несметните си богатства двамата събират в пещера на остров Аруба, а после ги поставят в железни сандъци, които закопават на различни места из острова.
А за да не забрави къде точно, Муньос нарисувал картата на острова върху гърба на Есмералда и със специални кръстчета отбелязал къде е закопано имането му.
След упорити търсения властите залавят пирата. Мъченията не дават резултат и накрая те го убиват, без да разберат нищо за заровените сандъци.
Прерисуват картата от гърба на Есмералда и я пускат да си върви по живо по здраво – заради красотата и не им дава сърце да я убият.
Струва си да видите и:
Преравят всички места, означени на картата, но така и не намират ни злато, ни сребро, ни диаманти.
И оттук нататък започва истинската загадка.
След 120 години американският търговец на добитък Тери Вайлънс си поставя за цел да открие съкровищата на Муньос.
Естествено, първо се снабдява с рисунка на картата, после закупува отбелязаните на нея места, представяйки се за арендатор, и започва уж някакво строителство.
В една прекрасна вечер около остров Аруба хвърля котва американски кораб.
На другата сутрин от кораба, от търговеца и от наетите от него работници вече няма и следа.
Останали само разкопаните терени, които обаче съвсем не били онези, които са отбелязани на картата.
Според очевидци Тери Вайлънс имал гениалното и просто хрумване да постави пред картата огледало и да се ориентира по отражението й къде са разположени съкровищата.
Какво е изровил и отнесъл в Америка никой не може да предположи.
Със сигурност се знае обаче, че не след дълго той създава свой солиден бизнес.
Предполага се, че е предал златото, среброто и диамантите на американските власти и е получил за тях огромен процент.
Дали обаче е така, и досега никой не смее да твърди. Остават само догадките.
