Чудеса.net
Астрологията датира още от дълбока древност. Различните цивилизации са развили астрологията по различно време. Жителите на древен Вавилон са развили една от оригиналните форми на астрологията още около 3000 години преди Христа, а китайците практикували астрология около 2000 години преди Христа. Други вариации са били създадени 6 древна Индия и сред майте от Централна Америка. Тези хора вероятно са наблюдавали как астрономическите тела, особено Слънцето, са оказвали влияние на смяната на сезоните и растежа на посевите. Така те са създали широкообхватна система, базирана на тези наблюдения, по която съдели как движението на други небесни тела, например планетите, действат или представят различни аспекти от живота. Всички тези цивилизации са смятали, че съзвездията от зодиака имат по-голямо значение от другите, защото са били докоснати от Слънцето.
В резултат от движението на Земята по нейната орбита за една година видимото положение на Слънцето на фона на звездите описва по небето окръжност, наречена еклиптика. Видимия годишен път на Слънцето по еклиптиката преминава през 12 съзвездия, наречени зодиакални. Това са: Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей. То преминава през всяко от тях за около месец. В полунощ кулминират звездите от това зодиакално съзвездие, което е разположено върху сфера, противоположно на съзвездието, в което се намира Слънцето в този момент. В съзвездията от зодиакалния пояс се движат и планетите („блуждаещите звезди“) и Луната. Затова те са привличали вниманието на хората още от най-дълбока древност. Китайците ги наричали Жълтата река, древните гърци – Зодиак (което означава „животински пояс“).
В действителност, обаче, еклиптиката минава не през 12, а през 13 съзвездия. Тринадесетото съзвездие, което липсва сред зодиите, е Змиеносец. През него минава немалка част от видимия път на Слънцето. Защо тогава то е изключено от зодиака? Защото за астролозите е по-удобно да работят с числото 12, което отговаря на броя на месеците в годината. Тринадесетото просто им е в повече и те са го отхвърлили като излишно. Сигурно им е помогнало и суеверието за числото 13 – ако бяха оставили зодиите толкова, колкото са, зодиакът щеше да е с фатален брой знаци.
Освен че не са спазили броя на съзвездията, астролозите са си понагласи-ли и времето на пребиваване на Слънцето в отделните съзвездия. Разглеждайки данните в таблицата установяваме, че несъответствията са очевидни. Явно астролозите изобщо не отчитат действителните граници на съзвездията. Някои от нас даже ще установят, че според науката зодията им съвсем не е тази, която са им определили астролозите. Така например родените между 30.11 и 17.12 трябва да са не зодия „Стрелец“, а „Змиеносец“.
Една от причините „истинската зодия“ да се различава от определената от астролозите се дължи на 25 800 годишното „клатушкано“ на земната ос. Сега пролетната равноденствена точка се намира в съзвездието Риби, а есенната – в съзвездието Дева. Преди около 2000 години, обаче, пролетната равноденствена точка се е намирала в овен, а есенната – във Везни. Това преместване на равноденствените точки по зодиакалните съзвездия означава, че земната ос бавно се мести в пространството. За около 26 000 години тя описва пълен конус и се връща в първоначалното си положение. Това явление се нарича прецесия. То се дължи на елипсовидната форма на Земята. Гравитационното въздействие върху нашата елепсоидална планета от страна на Слънцето и Луната предизвиква изменението в ориентацията на земната ос с времето. Поради процесията звездните карти постоянно остаряват, положението на небесните полюси непрекъснато се променя. Ако сега близо до северния полюс се намира Полярната звезда, то след 12 000 години „полярна“ ще стане ярката звезда Вега от съзвездието Лира.
В своите „пророкувания“ астролозите не отричат прецесията. Освен това те не взимат предвид факта, че с развитието на науката границите на съзвездията са били неколкократно уточнявани. Точно определените сегашни граници на съзвездията се разграничават от първоначалните.
