Голо бърдо е планина в Западна България, разположена между Пернишката и Радомирската котловина. Тя е част от Верило-Руйската планинска редица. От югоизток се свързва с Верила чрез нисък рид, а на изток долината на река Струма и язовир Студена я разделя от Витоша. На северозапад достига до Батановския пролом. Планианата Голо бърдо край Перник е географският център на Балканския полуостров, от години има твърдения, че мястото е там, но едва преди дни това бе доказано от местния компютърен специалист Бойко Дзивев. След много математически изчисления и с помощта на GPS програмистът успял да открие точното място. Оказало се, че точката е в района на старо светилище в покрайнините на Перник. Дзивев е преподавател по информатика в художественото училище в село Дрен и е създател на първия електронен вестник у нас. Той отдавна усетил магическото действие върху хората на светото място. Интуицията му подсказала да определи точните му координати и да докаже, че това е центърът на Балканите. Доскоро се твърдеше, че точката е на мястото, където някога се е издигала древна базилика от ранно християнски времена. Тя е в подножието на хълма, наречен на името на болярина Кракра, и е точно под крепостта му в местността Св. Спас. Средновековната крепост Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V – VI в. пр. н. е. През III в. пр. н. е. е разрушено, но по – късно отново е възстановено от траките като укрепление. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 – 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: „виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело“. В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име. Пернишкият район е известен и с многото си планини. От 37 масива в България 17 са областта и всеки крие в недрата си свети и чудотворни места, разказа шефът на местния музей Симеон Мильов.
DANGERZONE