Чумата – черна и смъртоносна

Черната смърт изплува от нищото и косеше без милост, където мине.

Страхът нахлуваше през вратите като вятър. Родители изоставяха децата си, братя предаваха сестрите си.

Разумът помътняваше, а по стените на къщите живите чертаеха знаците на гибелта. Сякаш адът бе слязъл на Земята… До Рождество Господне в годината 1348 само в Дъблин измряха 14 000 миряни – пише в хрониките си ирландският францискански монах Джон Клин от XV в.

След повече от 6 века и половина, на 13 септември 2009 г. същият „жътвар“ убива за 12 часа известен молекулярен генетик и преподавател от Чикагския университет. Професорът по клетъчна биология Малкълм Касадабан работел с отслабен щам на бубонната чума, за който се знаело, че не разболява и не води до смърт. Щамът е в основата и на съвременни ваксини, които се използват в някои страни с все още активни чумни огнища. Одобрен е за лабораторни експерименти от Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ. Американецът е един от най-големите световни експерти по чумни пандемии и от месеци изследвал генетиката на бактерията Yersna pests с надеждата да открие по-силна ваксина.

Фактите около смъртта на 60-годишния Касабадан са твърде малко, признават университетските власти. В следобеда на 13 септември внезапно развива симптоми на инфлуенца със затруднено дишане. Състоянието му се влошава и е приет в университетската болница „Бърнард Митчел“, където за броени часове умира. Лекуващите го вирусолози до последно са убедени, че смърта е следствие от респираторни проблеми и колапс на белите дробове. Аутопсията не показва физиологични проблеми, мъжът е съвършено здрав.

Единствено в кръвта му е изолирана бактерията Yersna pests. Тя е причинителят на бубонната чума или черната смърт, избила над 200 милиона души и позната още от библейски времена. Здравните служби в града настояват, че няма риск от плъзване на епидемия, но предписват антибиотици на всички колеги, приятели и близки на професора. Лабораторията му и в момента е запечатана. На 14 септември Федералният център за борба и превенция с болестите светкавично изпраща трима свои учени в Чикаго, за да участват в разследването. Говорителят Дейв Дайгъл обяснява каква рядкост е биолог да умре от патоген, с който работи. Подобни инциденти зачестяват. „Смъртта на един учен е ужасна трагедия, но засега нямаме индикации за разпространение на болестта“ – успокоява и Тим Хадак от Департамента по обществено здраве на Чикаго.

Бактерията лесно прониква в кръвта през миниатюрни рани по кожата, при вдишване през белите дробове или ако попадне върху лигавицата на устата или очите. Как е стигнала до кръвта и лимфите на Касадабан, не е ясно. Като всеки работещ със смъртоносни щамове в биолаборатория, и той е длъжен да спазва строги правила за сигурност. „Случилото се е мистерия. Възможно е щамът да е мутирал. Това го е направило по-опасен.

„Семейството на моя колега не може да приеме смъртта му. Състоянието му беше отлично! Странното е, че лимфните му възли не бяха оттекли, което е типично за Yersna pests“, твърди д-р Кенет Александър, шеф на отделението за инфекциозни заболявания към детската болница на Чикагския университет. В САЩ черната смърт поразява 15 души на година, по света се разболяват от 1000 до 3000. По данни на Световната здравна организация през юни 2009 г. бубонната чума е покосила 20 жители на град Тобрук в Северна Либия. Месец по-рано най-опасната й форма – белодробната, отнема за 24 часа живота на трима в Северозападен Китай.

Инфектирането става след ухапване от бълхи, при контакт с диви гризачи или при общуване с болни хора. Белодробната форма се разпространява по въздуха и затова е обявена за една от най-смъртоносните болести. Черните пандемии са познати отдавна. Първата е Юстиниановата чума от V в., която за 30 години опустошава Византия и Близкия изток. Жертвите й са над 100 милиона. Втората вълна залива Европа, Азия и Северна Африка. Измират 75 милиона души. Третата пандемия избухва след 1860 г. в Китай и още не е напълно потушена. „Появяваха се горящи мехури в слабините, по бедрата, ръцете или врата. В началото бяха колкото лешник и нещастникът изпадаше в жестоки конвулсии, зъзнещ и треперещ. Припадъците така го обезсилваха, че не можеше да стои прав. Скоро циреите нарастваха до размерите на орехи, после на яйце. Бяха нетърпимо болезнени и възпаляваха гниещото тяло, от което струеше кръв. Болестта траеше 3 дни, на четвъртия човекът умираше. Моряците, видимо здрави, потеглиха с галерите за Генуа и Венеция, носейки в себе си смъртоносния звяр “ – описва началото на чумата през 1347 г. францисканският монах Мишел. „През XV в. е обявена 40-дневна карантина, която сочи дълъг инкубационен период. Английските енорийски регистри разкриват, че пиковете на болестта са траели 9 месеца, което отново показва дълга инкубация – 35-37дни “ – коментират д-р Сюзън Скот и професор Кристофър Дънкан от Института по биологични науки към университета на Ливърпул, Великобритания. Двамата изследват от години чумите и са публикували над 30 статии и 4 книги. Според тях след инфекцията настъпва 12-дневен латентен период. 20 дни заразеният пренася спокойно болестта, на 21-вия настъпват симптомите и за 5 дни умира в страшни болки и делириум. Във финалната фаза настъпва вътрешно кървене и жизненоважните органи се втечняват.

„Причината чумата да тръгне на кръстоносни походи по целия свят е очевидна – твърдят Скот и Дънкан.- Тя пътува лесно, защото инкубацията й е месец и заразеният има възможност да измине големи разстояния. Днес пренаселеността, замърсяването на градовете, тероризмът, модерният транспорт, климатиците и глобализацията улесняват стотици пъти разпространението на подобни болести. Мащабите обаче не са континентални, а световни. Въпрос на часове е вирус да прескочи от Европа в Америка, Азия или Африка. Съвременните условия благоприятстват пандемиите, независимо с какви антибиотици разполагаме. Представете си следния сценарий: Биолози, работещи с примати в Централна Африка, се завръщат в Ню Йорк. Месец разнасят инфекция в натъпканото метро, из магазини, кина, улици, ресторанти. Метрото е идеален „биорезервоар“ – пътниците се сменят постоянно и циркулират на огромни разстояния. Част от тях вземат самолети и летят навсякъде. Когато първите симптоми се проявят, ще са изминали седмици и въпреки мерките на здравните власти, пандемията е неизбежна. Черната смърт е в пъти по-заразна от ХИВ, който също като нея е роден преди хиляди години. Една от хипотезите за него е, че мутира през 30-те години на XX в., а след 1960 г. е пренесен с инфектирана кръв на шимпанзе от, джунглите на Централна Африка. Днес 40 милиона живеят с ХИВСПИН. Помислете си какво ще се случи, ако черната чума се завърне мутирала. Векове наред тя доказа потенциала си да убива, погубвайки над 200 милиона души.“

Исторически източници от V в. пр.н.е. проследяват чумата чак до Етиопия и разказват как започва походът й с керваните до Судан, Египет и Северна Африка, Епидемии от хеморагич треска удрят египтянитев периода 1500-1350 г. пр.н.е. Чумни епидемии е кръвоизливи заливат многократно Месопотамия през 700-450 г. пр.н.е. и 250 г. пр.н.е.

Черната смърт нахлува в Атина през 430-427 г. пр.н.е., а Тукидид изброява подробно симптомите й. Бубонната чума, наричана огненица, плъзва през ll в. в Тракия, Македония и Мизия. Етиопия е родина на Юстиниановата чума, която през 541 г. преброжда долината на Нил, придвижва се към Мала Азия и Югозападна Африка и пристига в Константинопол през 542 г., където убива дневно по 10 000 души. Трае чак до 700 г. и погубва над 100 милиона. През 588 г. втора вълна залива Средиземноморието и навлиза във Франция. Равносметката е тежка: европейците намаляват с 50%. Описанията в хрониките от V и V в. повтарят по-старите извори: „Подути жлези и лимфни възли в слабините и на други деликатни места, съпроводени от непоносима треска. Черната смърт започва най-свирепия си марш през 1347-1670 г. Тръгва от пустинята Гоби и достига Крим през 1346 г. На следващата година е в Константинопол и Александрия. Накрая завладява Европа. През 1466 г. измират 40 000 парижани, през 1570 г. – 200 000 жители на Москва и 50 000 венецианци. От 1634 г. е Мюнхенската криза е 15 000 мъртви. Следват Италия, Норвегия, Амстердам, епидемиите в Лондон от 1665-1666 г. и във Виена от 1679 г. Третата пандемия тръгва след два века от Централна Азия, погубва милиони в Индия и Китай и погълва целия свят чак до началото на XX в.

Имперската японска армия използва бубонната чума като бактериологично оръжие във Втората китайско-японска война от 1937-1945 г. През 1940 година японските ВВС „бомбардират“ пристанището Нингбо с бълхи, заразени с нея. Девет години по-късно японски военнослужещи от Квантунската армия са обвинени в създаване и използване на бактериологично оръжие в нарушение на Женевския протокол от 1925 г. В хода на процеса пред Военния трибунал, заседаващ в Хабаровск, майор генерал Кияши Кавашима признава, че през 1941 година Поделение 731 хвърля от въздуха милиони бълхи над град Чангде, довели до епидемия. Спецподеление 731 е работело върху секретни биооръжия за масово поразяване и е експериментирало с жени, мъже и деца – руснаци, китайци, монголци, корейци, заловени от жандармерията и тайните служби. По време на вивисекция без анестезия те били инфектирани е най-различни бактерии и вируси, докато изрязвали органите им за допълнителен анализ още докато дишали и усещали.