„Бай Кольо, имам рак на белия дроб, лекарите. Ти си ми едничката надежда. Ако ме върнеш от оня свят, ще съм ти благодарен до гроб“, изплакал на умряло лани Тодор от Варна. Каратистът заболял в апогея на кариерата си. Лежал в сума ти и болници, обиколил де що има лекари, врачки, баячки, ала коварната болест не го напускала. Година и половина след омагьосания кръг, в който се въртял ден и нощ, Тошко си спомня:
„Щях да лягам за операция. Лекарите ми викат: „Момче, ще ти отрежем дроба като филия. Храчех кръв, умирах. Дробът ми беше разложен като гъба. Като ми казаха тежката диагноза, все едно ми забиха чук в мозъка. Голяма страхотия!
ИЗБЯГАХ ОТ БОЛНИЦАТА ДА НЕ МЕ РЕЖАТ
Открих бай Кольо чрез един мой стар авер. Пих 1 г. от неговите билки, а като разбрах, че съм се разминал със смъртта, се хвърлих от кеф с бънджи от Аспаруховия мост. И ей ме на сега, втори живот живея, благодарение на бай Кольо, моят ангел хранител“.
Благодарният пациент не може да си намери място от радост, задето се отървал от смъртоносната болест. Върти се като пале край Никола Атанасов и го хвали до небесата. Навестява го всеки петък, когато билкарят паркира турскосиния си ситроен на ул. „Ивайло“ във Варна.
Билковото му ателие е в с. Попович, но в края на седмицата дава безплатни консултации на пациенти. В цялата страна го знаят като знахаря на Фидел Кастро. Навремето го викали да лекува кубинския лидер с неговите вълшебни билки. В петък следобед край возилото на Никола Атанасов, чийто багажник е задръстен от книжни кесии с букети от билки, ври от народ. Игла да хвърлиш, не можеш я мярна. Мъже, жени, деца, баби и дядовци се щурат като разбунен кошер пчели край подвижното билкохранилище на лечителя. Един дошъл чак от Бургас да вземе комплект лековити треви за диабета на племенника си. Друг търси илачи за разширени вени, трети охка и ахка от копривна треска… Всеки с дерта си.
По едно време се чува тропот от затваряне на врата. Сватята на Никола Атанасов побутва портичката на къщата, пред която докторът на народа е паркирал ситроена, и гордо-гордо изстрелва: „Стомахът ми се късаше от болка. Не можех ни да ям, ни да спя спокойно, но сватът ме оправи.
Сега ям лук и чесън на поразия“, уверява симпатичната дама.
Бай Кольо е седмо поколение знахар. Едно време в рода му церяли и мъже, и жени. „От малък знаех как се събират билките, гледах дядо ми като приготвя рецептите, но приех занаята по случайност“, разказва историята си известният от Варна до София доктор с билки. През 1974 г. едва не отрязал ръката си, докато работил на машина в гаража, а после заболял белият му дроб. Лекарката, дето го наглеждала, му дала акъл да завърши полувисшия медицински институт. В казармата бачкал като фелдшер. Изкласил и ветеринарна медицина. Дядо му Неделчо Наумов го въвел в билкарството. Медицинските му познания се оказали манна небесна. Прилагайки ги, знахарят комбинирал стотици рецепти. Разкрил . формула, с която се лекуват мастопатии. За основа му служили рецептите на предшествениците му, но навсякъде прибавял по една щипка от своите познания. „Целия си живот прекарах в открития“, откровен е Никола Атанасов. В практиката му бъка от куриози.
Има изцерен с рак на стомаха. „Куриози колкото щеш –
ЛЕКУВАЛ СЪМ ХЕПАТИТИ, ТУМОРИ НА
дебелото черво, гинекологични заболявания, простата, полипи. Най- големият ми успех дойде, като помогнах на Джемил Юсеинов – имаше рак на стомаха. Отворили го и го затворили докторите. Пи от билките. Вече 25 г. е жив и здрав, по-корав и от камък“, разправя с ищах знахарят от с. Попович. Изведнъж в ръцете му попада огромна тетрадка с пожълтели листа. Това е благодарствената книга на пациентите. Едно след друго вътре се зареждат писма на счетоводителки, дето щели да им режат гърдите, адвокати и готвачи, които го признават за ненадминат герой.
Носи му се славата като лечител на кисти на яйчници, рак на гръбнака, миоми, нощно напикаване, ревматизъм, ларингити… Бургазлията Йовчо Митев е изписал цял ферман в благодарствената книга: „Файда от доктори няма. Бактисах от диети. Жълтеница ме мъчеше. Пих 1 месец от билките на Никола Атанасов и от болестта нямаше и помен“. Сред най-лековитите треви на знахаря е лененото семе, което действало противо-възпалително. Цикълът на производство при бай Кольо е затворен. Той и жена му събират ароматните ценни треви, сушат ги, мелят ги и правят различни миксове. В една смеска си правят компания поне десетина билки.
„Все казвам на хората да не се изоставят, защото ако си ходил на химиотерапия, лечението е много трудно. Стават некрози. А аз калпави, дълги процедури нямам. Помагам колкото се може в по-кратки срокове“, нарежда Никола. Търсят го отчаяни от живота хора от Кипър, Гърция, Испания, Италия, Турция, Румъния… И мастита докторка му признала, че е намерил много ценна рецепта за диабет.
Признават го Борис Гуджунов и Развигор Попов
Помагал е и на Петър Слабаков. Какви билки си правят компания в безценните пакети, бай Кольо не издава. Събира кантарион, смрадлика, лайка, глог, слага и ленено семе. „Все едно майстор-готвач да ти каже рецептата си или да знаеш как аджеба правят оригиналната кока-кола. Има си чалъм, тайна е туй“, изтъркулва народният лечител и ни стрелка със сините си очи, дълбоки като Рилските езера.
Най-верният му агент, както сам той го нарича, е Георги Иванов. Жоро е ученик на бай Кольо, който навремето спасил леля му от рак на дебелото черво и майка му от мастопатия. Докато бъбрим, приседнали в разтворения багажник на колата, за да взимаме въздух и ние, и билките, времето лети. И бай Кольо не сварва да настъпи газта, за да излети към родния си край -с. Попович, където го чака една камара народ, да им помогне и да го запомнят с добро.
Здр. сега пия чаи от коприва един приятел ми каза да слагам по едно листо тетра(смрадлика) въпросът ми е да ли това е правилно и дали е полезно .благодаря
Ако ви действа положително няма защо да се притеснявате.