Ангкор Ват – полето на хилядата храма

Повече от 1000 храма са разпръснати в оризовите полета на Ангкор в Камбоджа.

Обвити в плътните зелени пелени на джунглата, светилищата в древната столица още пазят пищната култура на кхмерите, сякаш хората са напуснали града преди дни, а не преди стотици години.

Хиляди каменни лица на богове и демони изпращат слънцето, скриващо се в джунглите в Ангкор всяка вечер. Обърнати на запад, статуите на Буда и Вишну са превзели колоните, сводовете и барелефите в древните храмове.

Ангкор е разпилян на площ от близо 300 кв. км, а неговите основатели – кхмерите, се появили в долината още през бронзовата ера, за да изградят могъщо царство, наречено Фунан. Дърветата и лианите са прегърнали стените и сводовете в древните светилища след упадъка на Кхмерската империя.

Анкгор Том

През 1860 г. френският изследовател Анри Муо тръгва на експедиция из джунглите на Камбоджа и обраслите пътеки, невиждани човешки крак столетия наред. Те го отвеждат в изгубения свят на кхмерите. Пред смаяния му поглед се извисили кулите на Ангкор Том.

Гидовете съветват именно от там да започне обиколката, а Ангкор Ват да остане за десерт. В Ангкор Том се влиза през 5 врати, преди да се достигне сърцевината на храмовия комплекс.

Къпални с целебна вода и тропически парк посрещат най-напред посетителите. Алеята към главната порта се пази от скулптурите на две седемглави змии, а алеята към южната порта се охранява от огромни каменни статуи на Буда.

Над 10-метровия портик на главния вход четири божества са вперили безжизнен поглед в четирите посоки на света и очакват някой ден поклонниците им да се завърнат в изоставения град.

Храмът „Байон“

Перлата на Ангкор Том е храмът „Байон“.

Омагьосани, поразени, смаяни са само малка част от думите, с които можете да разкажете как сте се почувствали пред величествената постройка. Четириликите каменни кули променят силуета си с всяка смяна на ъгъла, от който се гледат.

Лицата на божествата ту изчезват в камъните, ту изпъкват. Кулите са общо 52 – отговарящи на броя на седмиците в годината, и образуват съвършена пирамидална структура, в центъра на която се издига главното светилище, високо 45 м.

Изненадващо Ангкор Ват се появява изведнъж. Пътят се вие като змия край реката и е закрит от висока стена. След последния рязък завой се появява централната кула.

Какво знаем за Ангкор Ват?

Общата площ на Ангкор Ват е 163 хектара. Храмът бил основан през 1150 г. в чест на бог Вишну. Структурата му всъщност е копие на свещения връх Меру, смятана за център на Вселената според индуистката митология.

Храмът има външна стена, дълга 3, 5 км, заобиколена от огромен ров, три правоъгълни галерии, издигнати една над друга, тераси, десетки статуи и барелефи. През 1430 г. обаче е изоставен след нападенията на тайвански племена и така джунглата го поглъща.

В Ангкор задължително трябва да се видят и други два поразяващи с изяществото си храма -„Бантеай Сръи“ и „Та Пром“.

„Бантеай Сръи“ се слави с каменните си резби, образец на хиндуисткото изкуство от X век. Резбите се приписват дори на жена заради тяхната изящност.

„Та Пром“ пък е единственият, оставен така, както е намерен в джунглата преди сто и петдесет години. Разхождайки се сред колосалните каменни блокове, туристите трябва да се промушат и през гигантските корени на дърветата, вкопчили се в самия храм.

Кулите

Трите най-високи кули на храма са построени така, че ако човек застане в началото на тържествената алея по време на равноденствие, слънцето „каца“ точно на върха на централната кула.

Алеята към храма е обградена от каменни скулптури и е дълга 240 м и широка 12 м. Петте кули в центъра на Ангкор Ват представляват върховете на Меру, външната стена символизира планините в краищата на света, а ровът отпред е олицетворение на космическия океан.

Ангкор Ват е изграден като матрьошка – най-отвън е обграден с галерия с кули, а в средата на всяка стена има вход, като главният е украсен с „кралска тераса“.

Следващата по-малка галерия е покрита с огромни релефни пана и представя свещените битки между „девите“ -15-те божества от индуисткия пантеон, и демоните, борещи се за млякото на безсмъртието.

Навсякъде по стените се извиват божествените танцьорки – апсари.

Едва след като се премине и третата галерия, се появява същинският храм на Ангкор Ват, а до неговия връх водят стръмни стълбища. Гледайки отгоре, можете да си представите съвсем ясно пищните церемонии с бойни слонове, водени от огнените ритми на музика, религиозните ритуали и пищната процесия за кралското семейство.

Анунаки – в легендите на шумерите! Били ли са те на земята?