Мнозина смятат Соломоновите острови за рая на земята. И сигурно биха били прави, ако това прекрасно местенце в Тихия океан не е подложено толкова често на земетресения и цунами. Почти всекидневно островът леко потръпва, припомняйки, че земята е жива и че с нея трябва да се съобразяват всички.
През април миналата година трусове от 5 до 6, 2 по скалата на Рихтер следвали един след друг. Когато всички мислели, че краят на това земно „отмъщение“ вече е дошъл (след деветия трус), един от архипелазите буквално се издигнал над останалите така, сякаш летял на три метра над тях. Брегът се врязал с цели седемдесет метра в морето и тропическото слънце буквално палело водораслите и разлагащите се коралови рифове. Но това не било всичко. Земетресението, чийто епицентър се намирал на десетки километри под нивото на океана, породило цунами. На архипелага били разрушени повече от 900 къщи, пострадали около пет хиляди души.
Няма никаква надежда, че нашата стара планета ще престане да бушува и да ни напомня за себе си. Естествено, никой не се наема да прогнозира бъдещи земетресения, освен най-храбрите мистици и още по-смелите учени. Защото не съществуват методи, които с точност да предскажат земните капризи навреме, а не в последната минута, когато това може да предизвика само паника. Но някои ранни предсказания по поведението на животните според някои учени са достатъчно надеждни, за да се разчита на тях. Така мисли Александър Ягодин – руснак, който живее в Израел и години изучава как реагират някои животни при опасност от земетресение. Според него със сеизмологична чувствителност са надарени някои кучета, слонове и коне. Змиите и гущерите също „предсказвали“ приближаването на опасността. А реакцията на рибите можела да се наблюдава час преди заплахата – те се събирали на ята, притискали се една към друга и се обръщали с глава към епицентъра на земетресението. А когато се очаквало много силен трус, буквално „излитали“ от аквариума. Ракът пък имал друга реакция – както си стои в дупката, бавно изпълзявал към входа й, ако очакваното земетресение е около три бала. При четири, излизал вън от „дома си“, а при повече от шест започвал да се мята като обезумял.
Шест години Ягодин работил над създаването на, датчици, които да прогнозират земетресението и дори, да определят епицентъра му. Преди време той заяви, че вече е готов с изобретението и с помощта на приборите си може да определи заплахата два часа преди това. „Вероятно съществува вълна, която се предизвиква в началото и в края на земетресението – обяснява той. – Но това не е онази вълна, която се опитват да измерят сеизмолозите, а нещо, което усещат само животните.“
За съжаление, поне засега, Комисията по земетресения към Кнесета отказала да финансира проекта му. Мотивировката била на ниво: „Не може да бъде!…“Но ученият продължава да настоява и да търси пътища, с които да пробие бюрократичните прегради.
