Байкърка на 62 продава всичко, за да обиколи света с мотора си!

Възрастната почитателка на мотоциклетните пътувания вкусила от удоволствието на ездата с няколко обиколки из Европа, но сега решила да направи нещо наистина вълнуващо. Въпреки роднинското неодобрение жената е господар на живота си и тръгва да обиколи места, до които почти никой не би отишъл, а какво остава това да е с мотор.
И все пак мотоциклетната езда е нещо специално. Тя не е нещо, което да може да се опише с думи, а може само да се почувства. Именно това чувство е обладало възрастната дама.
Моторизираната баба Сю О`Грейди обявила къщата си за продан за да има пари да прекара следващите 10 години от живота си по света с любимия си Харли Дейвидсън. Това не е името на мъжа в живота й, а на мотора в живота й.
С намерението да изживее живота си „на макс”, Сю планира да продуха и последното пени, което има, за да направи воайяжът на всички времена.
Пред интервю за британския вестник „Йоркшир Пост” 62-годишната дама заявява, че „живее се само един път” и че ще направи всичко по силите си да оползотвори до краен предел тази уникална възможност.
Тя ще закупи избрания мотоциклет за 18000 лири, което на български значи над 40 000 лева. За целта ще участват парите от продажбата на къщата й за 200 000лири, тъй като възрастната дама нямала друга опция.
„Обичам къщата си, но повече обичам мотора си, така че къщата ще трябва да си върви”, споделя ненормалната (това не е обида, а комплимент) жена. И допълва, че ако успее да разпредели добре парите за 8 до 10 години, ще бъде чудесно.
С помощта на приятели тя вече планира маршрутите в Америка, Южна Африка, Близкия изток и дори Австралия. Европа и Русия байкърката вече познавала от предишни пътувания.
Това е страхотен пример как в живота има по-важни неща от парите, имотите и т.н. Парите са средство, но ние почти всички забравяме това и ги превръщаме в цел. Зад тях нямаме нищо. А това пък обезсмисля въобще стремежа към пари.
Това е много добър ориентир и за друго – какво значи да си нормален, и обратното. Всеки ден виждаме по улиците как младежи се чувстват горди да им викат „ненормалник”, но за съжаление постигат това с простотия и келепир – никакъв, нито за тях, нито за околните, даже само вреда. А тук виждаме истинска романтика и пробив в черупката на нормалността в положителна посока.
Да пожелаем на дамата „На добър път!” и като се върне да разкаже какво е видяла. Това ще бъде следващата култова книга за мотористите след „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. А защо не и следващият велик филм по истински случай…