Вродената имунна недостатъчност се лекува трудно

Когато в организма на човека по някакъв начин попадат микроби, вируси, чужди белтъчини, веднага се включва защитната, имунната система, която се опитва да изпълни една единствена задача – да обезвреди “чужденеца”.

Имунната недостатъчност или имунодефицитът е нарушаване нормалната работа на имунната система. Различаваме първична и вторична имунна недостатъчност.

Първичната имунна недостатъчност като правило, е вродено състояние, втората – е придобита в процеса на живот на организма. Първичната имунна недостатъчност се среща рядко. Значително по-често се случва вторичната. Към нея се отнася СПИН-нът– вирусно заболяване – синдром на придобита имунна недостатъчност, а така също имунологична недостатъчност при спадане на храненето, състояние на значителна загуба на белтъчини, лимфомахи, като последици от радиация, лечение с лекарствени препарати, потискащи имунната система.

Признаците на имунната недостатъчност не са особено точно очертани. Наблюдава се повишена възприемчивост и развитие на хроничните вирусни, микробни и гъбни заболявания. Често се срещат признаци за поражение на тънките черва с развитие на тежки диарии, отслабване. Повишава се заболеваемостта от тумори.

При изследване на кръвта се забелязва намаляване броя на левкоцитите и особено на лимфоцитите. Лечението на имунната недостатъчност, особено вродената, е много трудна задача. В последно време все по-често се прибягва към присаждане на имунологични активни органи – костен мозък, далак, лимфни възли, кръвни лимфоцити. За лечение на инфекциозни усложнения се използват противовирусни и антимикробни средства