Чудеса.net
Наблюдавал съм акули на живо няколко пъти преди доста години. Веднъж в специален огромен аквариум в Калкута с изумление гледах как индийски рибар, прочут като „укротителя на акули“, милваше по муцуните тези кръвожадни риби. В Шри Ланка се къпах заедно с други хора в чудесен кът от океанското крайбрежие, а наоколо кръжеше моторна лодка с въоръжени с пушки охранители, обучени да убият акула, ако тя се появи там. След два дни разбрах, че такъв морски хищник се доближил до това място и е бил убит от тези пазачи. Имал съм късмет! В Куба и Република Южна Африка навътре в морето наблюдавах страховити бели акули, които кръжаха около кораба, с който пътувахме.
Помня, че доста отдавна се бях стъписал от узнатото за пръв път от мен твърдение на прочути изследователи, че митът за акулите човекоядци е доста преувеличен и по-скоро – неверен. Неговата кулминация е най-вече от романа на Питър Бенчли „Челюсти“ и последвалия го филм в средата на 70-те години на XX век на режисьора Стивън Спилбърг. Самият Спилбърг изрази преди известно време съжаление, че е режисирал този страховит филм.
Същевременно у мен и у много хора е живо предупреждението на учени, че акулата с дължината си до 6 метра и повече и остри като кама зъби е най-голямата жива торпила в Световния океан. Захапката й има налягане цели три тона на квадратен сантиметър -двойно повече от кралския тигър и 6 пъти повече от настървения ротвайлер. Това според редица изследователи и рибари я прави най-опасното морско чудовище и нищо добро не чака плувеца, който се изпречи на пътя й.
Всичко това си спомних, когато в началото на февруари т.г. гледах в София премиерата на уникалния триизмерен документален филм „Акули 30″ на прочутия френски режисьор, оператор, изследовател, природозащитник, рибар и гмуркач Жан-Жак Мантело. За пръв път срещнах този удивителен човек на пресконференция в Швейцария в средата на 90-те години на XX век.
Този чудесен филм е създаден в сътрудничество с Програмата на ООН за околната среда и Дружеството за бъдещето на океаните на Жан-Мишел Кусто (син на прочутия френски изследовател Кусто, който пръв навремето издигна настойчив глас в защита на рибното богатство и на акулите в света). Главната цел на филма е да реабилитира образа на акулите като злепоставени в обществото хищници. В него се разказва и за много други риби и обитатели на океана.
Филмът е потресаващ, а разказът на Мантело убедително разкрива заблудите и истините за акулите. „Преди 3 години не знаех какво е истинското състояние на акулите в океана. Нямах представа, че тези животни всъщност имат проблем. Дори не осъзнавах доколко голям е той – заяви Мантело. -Броят на акулите от 30 години насам е намалял с около 80 процента, главно заради това, че хората правят бизнес от перките им, използвани за специална супа. Това е недопустимо! Ако продължаваме да ги избиваме, след 10-12 години може да няма акули в океана. Фактите, които научих за тези властелини на океанската шир, бяха повод да направя този филм за акулите. Те действително са най-големите океански хищници, но със сигурност не са човекоядци. Акулите растат бавно, съзряват късно, имат малко потомство и една от най-дългите бременности сред всички животни (до 22 месеца). Те нямат сили да се възпроизвеждат със скоростта, с която хората ги избиват. И последиците са огромни. С филма „Акули“ ние показваме тези красиви създания в естествената им среда и представяме някои не толкова известни факти от техния живот в океана.“
„От 400 вида акули само 4 са опасни за хората. Когато видим акула в океана, това не означава, че тя непременно ще ни нападне и изяде. В повечето случаи акулите атакуват хората, защото ги объркват с плячката си. Ако ни мислеха за храна, те щяха непрекъснато да ни търсят и разкъсват“, допълва Мантело. Стана ясно, че неговият филм е видян вече от повече от 5 млн. зрители в 19 страни по света. В една от тях дори бил направен експеримент: ученици били помолени да нарисуват акулите. Преди да гледат филма, те са ги изобразявали като чудовища със страшни зъби. А след прожекцията – като много красиви големи риби.
По време на снимките е имало и инциденти. Продуцентът Жан-Мишел Кусто обичал да се къпе зад борда и един ден се озовал сред 15-20 тигрови акули, които започнали да го бутат с носовете си, за да проверят дали „месото е живо“. Според екипажа точно тогава рекордът за бързо плуване бил счупен и човекът се отървал без драскотина. А Жан-Жак разказа за друг случай на негов пряк контакт с тигрова акула. „Беше много вълнуващо! – възкликва той. – Играеше си с нас, милвахме се. Не искаше да ни пусне.“
А ето и някои важни и любопитни факти за акулите, изнесени от филма и които имам в своите архиви:
• Ежегодно ухапаните от акули в света са само около 100 души, от които 12-13 умират. Много повече хора например са умрели от ужилвания или от светкавици.
• Акулите имат странно шесто чувство – освен петте сетива, отговарящи на човешките (обоняние, осезание, вкус, слух, зрение), те притежават усет за електричество: могат да долавят дори слаби електрически импулси във водата благодарение на наличието на малки пори. А когато става дума за седмо чувство при акулите, има се предвид наличието на страничната линия -чувствителни на натиск клетки под кожата, с които те усещат далечни движения и промени в налягането във водата. Тези допълнителни сетива им помагат да регистрират плячката и да избегнат хищниците.
• Акулите имат важна роля за поддържане равновесието в екосистемата на океана. Сериозният спад в техния брой засяга много други видове. Съществуват категорични доказателства, че някои рибни колонии са изчезнали в резултат на намалената популация на акули.
• Синята акула и акулата, наречена „морско куче“ – двата вида, обичайно смятани за най-разпространени в естествени условия, са обект на свръхриболов в европейските води. Техните северноатлантически популации сега се смятат за съответно „уязвими“ и „критично застрашени“ според критериите на Червения списък на IUCN.
Струва си да видите и:
• Дори най-бързата акула в света -късоперата мако, не може да надплува риболовните съдове в бурно море. Мако са все по-търсени от кораби, ловящи риба тон и риба меч, но Международният комитет за атлантическата риба тон все още не се е съобразил с препоръките на учените за намаляване или ограничаване на улова по какъвто и да е начин.
• Акулите владеят океана вече 400-430 милиона години или 100 милиона гоДини, преди динозаврите да бродят по сушата.
• Китовата акула е най-голямата риба в света, може да достигне дължина до 18 метра. А най-малка е светещата акула, която е само 16-17 см при възрастните мъжки екземпляри.
• Акулите имат 5 реда зъби, като само първият ред е перпендикулярен, а останалите са полегати. Когато падне някой зъб, този от следващия ред се изправя, за да го замести. Големите акули могат да сменят до 30 хиляди зъба в живота си.
Забележително е, че мистичната „подводна“ музика, композирана от Кристоср Жаклин за този филм, се изпълнява от Български симфоничен оркестър SIF309 под ръководството на Борислав Чучков, Елена Чучкова и Виктор Чучков-син. Жаклин сега разказва по света, че българите са най-добрите музиканти, а знае и че са сред най-добрите рибари.
