
Ако има нещо, което може да сломи и най-коравосърдечното сърце, то това е смъртта на дете. Не е лесно да се говори за това, а как се преживява… по-добре да не разбираме. Как продължават живота си родителите, които трябва да останат на този свят след рожбата им вече си е отишла?
Труден въпрос. Казват, че децата са изключително смели, застанат ли на онзи праг, който разделя двата свята. Дали Смъртта има различно отношение към хлапетата? Според разказа на родители, които са загубили децата си, страдание почти нямало накрая. Храбрите малки ангелчета отлитали без страх към небето.
Ваня В. от Провадия знае какво представлява мъката да изгубиш дете. Малкият й син загива при катастрофа, заедно с нейната сестра. Двамата пътували към София, където Ваня работи и живее, когато станало произшествието. Леля и племенник са били на гости при родителите на Ваня в Провадия, и на връщане пиян шофьор с микробус връхлетява върху тяхното Пежо. От тогава са минали почти две години, но майката споделя, че все още плаче при мисълта за малкото й момченце. Трудно се преживява подобна двойна загуба. Най-тягостно й било да гледа снимките и кратките клипчета, които били запечатали лъчезарният образ на нейния син.
И въпреки всичко тя продължавала да се връща към онези дни , като прелиствала албумите и разглеждала дисковете със снимки. Ден след ден Ваня се взирала във фотографиите и с тъга връщала спомените от дните, когато детенцето й било живо. Докато разглеждала снимките, тя забелязала, че на доста от тях образът момченцето е или размазан или двоен-все едно представлява дух, който излизал от тялото му. В крайна сметка тя решила, че това е някакво съвпадение, и че всичко е някаква грешка или проблем при самото снимане.
Едно посещение при ясновидка от Пазарджик променило всичко. Ваня отишла при гадателката, за да намери някакво решение на проблемите си или по – скоро успокоение за болката, но вместо това си тръгнала с интересен отговор на въпросителните относно снимките на момченцето й. Гадателката забелязала интересно присъствие на всяка една от размазаните фотографии. От изпокъсаното от постоянното носене албумче, тя избрала няколко, и ги показала на Ваня. Макар и да били от различни периоди, на всички снимки, които били снимани навън ясно се различавал един силует. Не много ясен, но за сметка на това очертанията навсякъде били едни и същи. Те много напомняли на човек със скръстени пред гърдите ръце. Според гледачката това били т.н. „смъртни бирници“. Те идвали при хората малко преди смъртта да ги прибере. Тяхното появяване било сигурен знак, че земните ти дни са към края си.
Едва ли Ваня е намерила някаква утеха в тази информация. Тя писа до редакцията на chudesa.net с идеята да й дадем повече информация, но за съжаление ние за първи път чуваме за т.н. „смъртни бирници“.
Чудеса.net