Българският народ е факлоносец на Божията Истина

Неотдавна д-р Стефан Гайд и неговият брат Цветан Гайдарски представиха в Кърджали издадените от тях „Тракийски хроники”. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, подчертаха те, ни известяват, че българският народ е Богоизбран и Богопосветен от века до века. И въпреки трудностите и изпитанията, той ще изпълни поверената му от Бога и Светия Завет светла мисия на цивилизатор, носител на държавността на Духа и на Свещения хуманизъм.

Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда 4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – „богарският, езикът, на който говори само Бог”. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”., т.е. той е езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира. И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език.
Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в

различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на радеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи. Научихме и за Орфеевия Завет на траките с техния бог Дион-Исус. Това е т.н. Кукленска къщичка от с. Врач от 5-то хилядолетие преди новата ера, съхраняваща се заедно с плочките от Градешница и Караново, с печата от Езерово във Врачанския исторически музей. Върху нея се вижда пиктограм, който се чете и фонетично. Означава Орфей на бохарски език – и днес запазен в северно-египетския коптски диалект. Същият пиктограм е и на плочката от Градешница. Чете се също и като „Храм”.

Така че четвъртият знак от надписа се чете: „Боже, който си в храма” или като „Боже, който си в Орфей”. Вторият разчетен пиктографски знак върху „къщичката” има значение на „ковчег”/”кивот”/, а третият знак се
разчита като „завет”, „договор”. Т.е. къщичката е Кивотът на Орфеевия завет, заветът на Бога с нашите прадеди. В един и същ пласт от енеолитна Градешница са открити и кивота, и оброчната плочица, която влиза точно по мярка в него, но е била вкарана преди изпичането на керамичната къщица и е била гледана, докосвана през тясното отверствие, „вратичката” на къщицата, но не можело да се изважда. Сега тя е отделно, защото някога кивотът е бил счупен, което си личи от неговата замазана и недекорирана страна. Вероятно, той бил счепен така, както Мойсей счупил плочите на Божия Завет, когато той бил нарушен. Интересното е, че всички анализирани пиктографски знаци от 5 в.пр. н. е., както и амулетът от Тартария /в днешна Румъния/ имат аналози в йероглифното писмо на Древен Египет, приличат си дори и звуковите, фонетичните, произношения на текстовете, което доказва, че бохарския и българския диалект имат общ произход. А ние сме днешните следовници на тази божествена реч, която е самият Закон и Всемогъщ Законодател, управляващ мирозданието. На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч – Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество.Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда. И вярата ни в тази сила може да обедини отново народа ни в служба на Бога и в изпълнение мисията си да бъде факлоносец на Божията Истина. А докато има верни българи на Завета с техния Бог, ще я има и България, според „Тракийски хроники”, ни припомнят д-р Стефан Гайд и Цветан Гайдарски. Но тъкмо те ще трябва да работят неуморно, за да върнат народа си отново към нарушения в миналото Завет със своя Бог на надеждата. А така и към неговия просперитет.