Археолози са открили неотдавна в скалния град Перперикон в Южна България, сребърни монети от времето на Второто българско царство
Находката на нашите археолози представлява две сребърни монети на цар Иван Александър, владетел от Втората българска държава (1185 г. – 1396 г.). Те са били открити по време на разкопките в началото на сезона за 2016 г. в праисторическия, древен и средновековен скален град Перперикон в Източните Родопи. Представляващите интерес за учените две сребърни монети са били открити по време на почистването на Перперикон в подготовката за нови разкопки, съобщава БТА.
Работите по обекта се извършват от 2000 г. насам, от екипа на археолога Николай Овчаров от Националния институт и Археологическия музей, който е бил отговорен за разкопките на Перперикон, който е известен също като Перперик или Перперек.

Овчаров говори по време на пресконференция в София, посветена на началото на 2016 г. разкопките на Перперикон и на други археологически обекти, които той е бил, работещи по древния и средновековен град Мисионис (известен като крепост и Косово от времето на хан Крум през Средновековието) в близост до Търговище в Североизточна България и крепостта Урвич край София.
Овчаров посочи, че броят на същите сребърни монети са били открити в Централна Северна България, в района на Велико Търново (средновековния Търновград), който е бил столица на нашата Втора българска държава за 208 години (1185-1393).
Той добавя, че въпросните монети са рядкост за днешна Южна България. Дълго време преди цар Иван Александър да донесе някаква относителна стабилност за България преди Османската инвазия да я унищожи в края на века, тези земи често са влизали в границите на България. От средата на 14-ти век, Втората българска държава вече е губила контрол на много от своите южни територии.
Овчаров обясни, че тази находка е към 1343 г., когато Перперикон е бил за кратко повторно в границите на България в продължение на няколко месеца, и е имало български гарнизон разположен там.
Той добавя, че монетите са в много добро състояние, и може да се предположи, че те са били доведени в Перперикон като заплати за войниците в гарнизона.
Археологът е също така обяви, че през 2016 г. летните разкопки на известния скален град вече са започнали и трябва да продължат до септември.
Поредният 17-ти археологически сезон на Перперикон ще се съсредоточи върху завършването на разкопките на акропола на Перперикон, в неговата северна крепостна стена, и потенциално откриването на северната порта и цитаделата.
Археологическите разкопки са субсидирани от Норвегия по проект за частичното възстановяване на Перперикон, който е на стойност EUR 748 203. Проектът предвижда работа по редица древни и / или средновековни сгради, крепостната стена, както и частично запазената крепостна кула на акропола.
Археологът Овчаров посочва, че през 2015 г., скалният град Перперикон е бил посетен от около 200,000 туристи, с което печалбата за Община Кърджали достига 200 000 лева (приблизително 100 000 евро) само от входни билети.

Основните археологически зони на праисторическата, античната и средновековна скалния град Перперикон са акрополът, дворец – светилище, северно предградие, и южно предградие. Досега археолозите са копали в целия дворец и почти са завършили разкопките на акропола. Най-ранните следи от цивилизования човешки живот на Перперикон датират от неолита и халколита (енеолита, медната епоха).
Перперикон (наричан също Перперек или Перперик) е древен скален град, разположен в Родопите в Южна България, на 15 км от град Кърджали. Това е мащабен археологически комплекс, включващ исторически паметници от различни епохи. Те са мегалитно светилище, датиращо от неолита, от 6-ти век пр. Хр., от времето на бронзовата епоха, и светилище в скалния град, създадено от древните траки, които по-късно са били поети от римляните и византийците. По-голямата част от средновековните български крепости, са били унищожени от нахлуващите османски турци през 14 век.
Чудеса.net