Село Дорково и неговите уникални световни забележителности

Красивото родопско село Дорково в община Ракитово, област Пазарджик, има богата и многовековна история, съхранена и до днес от неговите жители

Има различни хипотези за произхода на самото име на селото – според една от тях то идва от гръцката дума за елен (δορκάς – доркас), според друга – от името на вид диви кози, обитавали в далечното минало района, според трета – от името на най-смелия воин на средновековната крепост Цепина, разположена северозападно от селото, а според четвърта – от името на някоя си баба Тодорка, предала крепостта.

Най-ранният съхранен и известен документ за село Дорково датира от далечната 1515 година, като в него фигурират общо 135 християнски домакинства, 3 мюсюлмански семейства и 5 вдовици. Първоначално населението е съставено предимно от българомохамедани (т.нар. помаци), като около 1850 година има общо 40 помашки къщи и 140 жители помаци, а през 1910 година техният брой вече достига 1284. След 1912 година в селото започват да се заселват и българи от района на Пиринска Македония и на Пазарджишкото поле, в резултат на което населението става смесено (християни, помаци, армъни, цигани) и към момента възлиза на 2790 души.

Двете най-големи забележителности в село Дорково са без съмнение средновековната крепост Цепина и палеонтологичният музей „Плиоценски парк“.

Първата се намира на няколко километра северозападно от селото, на 1136 м надморска височина. Археологическите разкопки в района, започнати още в края на XIX в., се натъкват на няколко различни културни пласта – следи от заселници от епохата на неолита (каменно-медната епоха), тракийско селище от ранната желязна епоха, просъществувало до римската и късноантичната епоха, трикорабна раннохристиянска базилика от V – VI в., голям брой жилища от периода VI – XI век. Крепостта е седалище на племенника на цар Калоян, деспот Алексий Слав, а през 1373 година пада в ръцете на османските завоеватели.

Палеонтологичният музей „Плиоценски парк“ е събрал многобройни органични находки от епохата на късния плиоцен (4 – 4,5 млн. години), открити в местността Елин кладенец край Дорково от българо-френска експедиция през 1985 – 1987 година. Те включват около 600 кости от над 30 вида животни (мастодонти, лъвове, саблезъби тигри, трипръсти коне хипариони, маймуни, мечки и много други), открити на площ от едва 15 квадратни метра, което го прави най-голямото известно струпване на кости на Балканския полуостров и второто по значимост на територията на Европа. Наред с това то е и най-богатото находище на останки на т.нар. овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в целия свят, откривано досега. На 31 януари 1990 година находището официално е обявено за природна забележителност, а през 2013 година отваря врати и самият палеонтологичен музей.