Чудеса.net
Защо търновската конституция е демократична. Защо 16 април е голям празник за всички нас?
Отшумели са бойните залпове на освободителната руска армия и екзалтацията на радостта, че след пет века българската държава е възстановена, макар и в осакатен вид.
Решенията на Берлинския конгрес постановяват, че свободна част е единствено Княжество България, включваща географски Северна България и Софийско, но като трибутарио (зависимо) княжество.
Неотменна задача на Временното руско управление е да съдейства за изграждането на държавни органи в страната и опазване на границите. Член 4 от Берлинския договор изисква да се свика Събрание от първенци (нотабили), които да изработят органическия устав на страната (конституция).
Пътят към регламентиран политически живот по европейски образец в българската държава не е лек, а изпълнен с драматични сцени и буйни речи на заседанията на Първото Учредително събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г.
Духът на тази историческа епоха усещаме най-осезателно от страниците на един от най-големите историци и свидетели па събитията – Симеон Радев.
В своя двутомник „Строители на новото време“-той описва автентично и по един образен и достъпен език политическите борби, развихрили се по време на дебатите за Конституцията на България и избора на държавен глава.
Събранието е открито от княз Дондуков-Корсаков, оглавяващ ВРУ и представляващ руския вариант на бъдещата конституция. Първите народни представители са „по право“ – представители на администрацията, съветите и съдилищата, и „по избор“ – един на всеки 250 000 души.
С намесата на българските учени и възрожденски борци, като Петко Каравелов, Марин Дринов, Тодор Балабанов, Иван Вазов, Петко Славейков, Тодор Икономов и др. проектът за българска конституция е преработен в демократичен дух. Силно влияние за това оказват идеите на френската революция за „декларация на човешките права“, както и политическият модел на общинско самоуправление от Англия и Америка.
Отменя се названието Органически устав и се записва Конституция, така както е в Европа. Симеон Радев отбелязва в своето съчинение, че въпреки идейните различия всички депутати са единни спрямо въпросите, „засягащи демократическия инстинкт на нацията: депутатите да не правят дарове на княза, да се намали сумата за княза на 600 000 лева годишно, забраняват се титли и съсловни различия, въвежда се безплатно задължително начално образование,свобода на словото и печата, подобно на белгийската конституция.
Особено бурен е спорът за свободата на събранията и сдруженията, като М. Балабанов се провиква от залата с думите: „Славяните обичат да се събират, за славяните митингите са естествено народно право.“
Но когато става въпрос какъв да бъде парламентът на държавата, спорът прекрачва добрия тон и се стига дори до физическа разправа. Либералите, начело със Славейков, Каравелов и Цанков, устояват становище за свободна изборност без цензура, докато консерваторите Т. Икономов и Гр. Начевич са на противното мнение.
И тук прави впечатление голямата ерудираност и широка култура на Петко Каравелов, най-яростен защитник на гражданските и политическите свободи у нас. За пример той изтъква в речта си силата на такива умове и исторически личности и просветители, като В. Юго, Волтер, Жан Жак Русо, Дидро, Нютон, американците Вашингтон и Джеферсън и дори Аристотел.
Колко актуално днес звучат словата: „Народната воля, както се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, а не дело на каприза на минутата. Да се учреди един сенат с умни, благонадеждни и честни люде.“ Тази реч на Т. Икономов се посреща с „гробно мълчание“ и объркване у противника.
Струва си да видите и:
Симеон Радев отбелязва по-нататьк с огромно вълнение как след тези силни слова думата взема Петко Р. Славейков, който, екзалтиран, устоява либералните идеи с исторически примери от политическия живот на Франция, Англия и Белгия. Големият български възрожденец и писател отбелязва, че в Събранието няма място за „хора най-порултаджии на света, каквито са адвокатите… и други като скакалци може да се развъдят и у нас…“
„Колко прозорлив е бил дядо Славейков с липсата на единно историческо, национално мислене и политика, с което се отличава днешното ни Народно събрание. „В залата настъпва истински хаос – пише за това Д. Маринов в своите спомени. „Шумът се усили дотолкова, че не се чуваше нищо, всички викаха, станали на крака, а на някои места се раздаваха и плесници.
Групата на старите (т.е. консерваторите) намери за добре да напусне заседанието.“ Само енергичната намеса на Д. Цанков връща депутатите по местата им. Пламенният в своите изказвания дядо Славейков отново е на катедрата. Симеон Радев описва този тържествен момент емоционално и изразително: „Подир тая страшна сцена на депутатите, които не смееха вече да мръднат, се даде 10 минути отдих!
Подир това Славейков заяви: „… Искате ли добро управление? Гледайте да бъде… възможно по-просто, по-малосложно, както и недостатъците да се видят и могат да се преварят. Помислете и тогаз решавайте!“
На 4 април 1879 г. от 229 представители се явяват само 58, а на другия ден не са на работа -131 души. Това е протестът на „старите“, които настояват за двукамерен парламент и представителство по ценз.
Въпреки големите разногласия и спорове се уточняват основните принципи на управление в България да бъде разделение на властите! Законодателна – между княза и Народното събрание, изпълнителна – между Министерския съвет, княза и съдебната власт.
Приема се бюджетът и разходите на правителството за извънредни случаи и стихийни бедствия до 300 000 лева. Събранието проявява своя дух на ПЕСТЕЛИВОСТ и когато определя времето за редовни сесии – от 15 октомври до 15 декември, с мотив да не се харчат излишни средства, а селяните цяло лято прибират реколтата.
Дядо Славейков напомня на народните представители, че „в Цариград султанът си има цембели, такива ли трябва и у нас“?
На 16 април 1879 г. е приета първата конституция на млада България – ТЪРНОВСКАТА, която утвърждава като основен принцип парламентарната демокрация. Тя регламентира важния принципи в обществения живот на страната, характерни за модерните европейски държави.
Регламентират се граждански и политически свободи, вероизповедание, равен и пряк таен избор за Народно събрание. На 17 април с.г. Събранието прераства във Велико народно събрание (ВНС) след избора на държавен глава. Това е младият 22-годишен княз Александър Батенберг, родом от Верона.
Неговата кандидатура е съгласувана с Великите сили и Русия. Тържествено е посрещнат във Варна на 24 юни 1879 г. с „килим от цветя“ от самото пристанище до временната му резиденция. Неговото управление е изпълнено с превратности и политически сблъсъци, завършили с военен преврат на 9 август 1886 г. и абдикацията му през 1887 г.
В историята на Третата българска държава остават знаменити тези събития с избора на демократична Конституция и избора на монарх на България.
