Чудеса.net
Младият австро-унгарски император Франц Йосиф се срещнал с 19-годишната принцеса Хелена в средата на август 1853 година. Всъщност очаквало се да се ожени за нея.
Младият мъж само за няколко минути, от пръв поглед се влюбил до уши. Само че не в самата нея, а в петнадесетгодишната й сестра Елизабет. Пищната им сватба се състояла след половина година. Въпреки че Франц Йосиф бил абсолютен монарх, много негови постъпки не останали скрити за обществеността, както и личният му живот в най-интимните му страни.
И днес се говори за първата му брачна нощ. Три дни, тоест три нощи, били необходими, докато младоженците постигнали любовен акт. Чия била вината? Негова? Едва ли — все пак има определен опит. А освен това бил лудо влюбен. Тя ли била причината?
На 16 години съвсем неочаквано я изтръгнали от семейния кръг, където главното й занимание били детските игри и където не царял такъв строг ред, както в императорския двор. Младоженката, още дете, изпитвала панически страх от любовния акт. Как протичал брак, благословен от 70 епископи и прелати, от виенския архиепископ, та дори и от папата? Зле.
Елизабет трудно свиквала с протокола и церемониалите на императорския двор. Влизала в спорове с властната свекърва. Двете се възненавидели. След медения месеци между съпрузите възникнало напрежение.
Елизабет използвала чувствата на мъжа си и успяла да го накара да изпълнява капризите й. Франц обичал своята млада, красива, чаровна жена, бил кавалер и рицар, дал заповеди нищо да не се забранява на императрицата. Но, както през сватбената нощ, трябвало да чака.
Понякога седмици, докато тя проявявала благосклонност… Елизабет, известна по-скоро като Сиси, все по-често бягала от императорския двор, от задълженията си на императрица, от свекърва си и от децата. И от съпруга си.
Когато била на 23 години, редовно правела неколкомесечни пътувания. Често дори императорът не знаел къде е отишла…
През есента на 1860 г. лекарите констатирали, че императрицата е тежко болна. Заминала да се лекува на остров Мадейра, след това на Корфу, а завръщайки се, посетила Венеция и други градове. Тогава лекарите не можели да уточнят диагнозата. Днес, според описаните признаци, се говори за анорексия невроза.
Императрицата била нервна, депресирана, никъде не можела да се застои по-продължително време. Настроенията си често изливала върху Франц Йосиф. Три пъти я посетил, докато била във Венеция, но тя го приела хладно.
При посещението в Гьодьольо в Унгария почти не я видял. Когато отивал при нея без предизвестие, отпращали го под предлог, че още спи. Когато вечерта се върнала от излет в планината, казала да предадат на Франц Йосиф,че е изморена до смърт и не може да го приеме… Императорът понякога и по десет дни я търсел напразно.
През пролетта на 1886 г. Елизабет сякаш била обзета от угризения на съвестта, защото оставила мъжа си самотен. Намерила му дори компания – виенската актриса Катарина Шрат. Очевидно искала да се избави от най-интимните съпружески задължения. Елизабет се посветила изцяло на себе си – съсредоточила се върху фигурата си, върху косата си, любимите си занимания и капризите си.
Искала да бъде красива, стройна, използвала козметични средства, спортувала и спазвала драстични диети. Когато навършила четиридесет, се появили и бръчките. Прикривала лицето си с шапки с широки периферии и с ветрила. В края на живота си ненавиждала всички и всичко, с причудливите си постъпки тормозела околните. Загинала трагично, прободена от атентатор.
Когато след смъртта й лекарят я прегледал, по тялото й имало големи кожни подутини, признак на недохранване. Императрицата гладувала, за да запази фигурата си… След смъртта на сина й Рудолф Елизабет пътувала инкогнито из Европа. Отсядала в хотели, но здравето й се влошавало. По свой начин предизвикала и смъртта си.
Анархистът Луиджи, който бил в Женева, изобщо не възнамерявал да я убива. Изчаквал там Орлеанския херцог,но той, за свой късмет, не пристигнал в града в уречения ден. Атентаторът използвал Сиси като „резервна жертва“ и я убил на 10 септември на брега на Женевското езеро. Тъкмо се готвела да се качи на парахода и той я пробол в сърцето.
Сиси паднала, успяла все пак да се изправи и да се качи на палубата. Там изпаднала в безсъзнание и след това умряла. Атентаторът очевидно не бил в ред с главата. Не си приготвил дори подходящо оръжие, а използвал пила.