Чудеса.net
В живота на Достоевски има много жени, но най-фаталната и коварна сред тях се оказва Аполинария Суслова. Романът им е като написан от тях самите: ирационално поведение а героите, пределно отдадени на чувствата, непредсказуеми постъпки.
Достоевски е на 44 години. животът му е труден – преследват го кредитори, налага се да се грижи за болния си брат и жена си. И изведнъж този тъжен фон е осветен от неочаквана, изгаряща любов.
При какви обстоятелства са се срещнали за първи път 20-годишната страстна девойка и мрачният, потънал в мислите си писател, така и си остава загадка.
Според дъщерята на писателя отношенията им се развиват неочаквано: Достоевски получава писмо от своя почитателка на име Аполинария Суслова. В него тя смело признава любовта си към своя кумир. Авторът на нашумелите „Записки от Мъртвия дом“ е изключително популярен сред тогавашната младеж и Аполинария неизменно е там, където може да срещне великия писател. Самият той, представяйки на литературните четения новото си произведение, забелязва как искри погледът на високото стройно момиче с червеникаво-руса коса.
Очите й са като на котка – пронизват те гордо и високомерно. Не минава дълго време и Фьодор Михайлович отвръща на незнатната с взаимност.
По произход Аполинария е селянка, расла до 15-годишната си възраст налеч от големия град.
След това, заедно с по-малката си сестра Надеада, заминава за частен пансион в Москва, където ги изпраща баща им Прокофий Суслов -начетен и амбициозен човек, бивш крепостен на граф Шереметев. Успява да събере пари да откупи свободата си още преди отмяната на крепостното право, но остава верен на своя господар и му служи вярно да края на дните си. Установява се за постоянно в Петербург, изпълнявайки задълженията на управител на делата и всички огромни имения на знатната фамилия.
Достоевски е поразен от противоречивата натура на Аполинария – готовността й да извърши истински подвизи е съпроводена с неистов егоизъм.
Предизвикателното й нежелание да следва нормите и приличието, които младата жена смята за обществени предразсъдъци, се преплитат с уважението към руските традиции и обичаи.
Писателят предлага на Аполинаря да заминат за Европа, където нищо няма да ги отвлича от чувствата им: нито работата на Фьодор Михайлович в издателството, нито досадните кредитори, нито безкрайните болести на съпругата му. Но възникналите проблеми със списанието „Време“ и влошаването на състоянието на жената на писателя Мария Дмитриевна, заради което лекарите настоятелно препоръчват да бъде отведена от Петербург, не позволяват мечтата на Достоевски и Аполинария да се сбъдне. Налага се Фьодор Михайлович да се заеме с тези неотложни житейски задачи: да заведе в град Владимир своята обречена съпруга, да намери надеждно семейство за доведеното си дете Паша.
Достоевски уговаря Суслова да напусне Русия сама, без него. От нетърпение по-скоро да промени обстановката тя заминава за Париж и в писмата си започва настойчиво да настоява любовникът й да я последва.
Той обаче не бърза. Минават няколко месеца след раздялата им и само защото е разтревожен от факта, че Аполинария изведнъж замълчава – за три седмици не получава нито ред от нея – писателят поема към „столицата на разгула“.
Страстта му към хазарта обаче надделява и Достоевски прекарва три безсънни дни и нощи, „залепен“ за рулетката във Висбаден.
„От мига, в който седнах до игралната маса и започнах да загребвам пачки с банкноти, любовта ми отстъпи на втори план“, разкайва се той чрез думите на главния си герой си в „Играч на рулетка“, Алексей Иванович.
Трите дни са минали, страстта е утолена, Достоевски е спечелил много пари (може би, за единствен път в целия му живот, рулетката е благосклонна към него). Раздвоен е между умиращата Мария Дмитриевна и внезапно умълчалата се от брега на Сена негова любовница. Когато пристига в Париж, в хотела намира писмо от Суслова, оставено седмица преди това. Своенравната госпожица го „посича“: „Идваш твърде късно. Съвсем наскоро мечтаех да заминем заедно за Италия и дори започнах да уча италиански. Всичко се премина за няколко дни. Ти казваше, че дълго няма да мога да отдам на друг сърцето си. Е, отдадох го за седмица – при първия повик, без борба, почти без ме обичат. Ти не ме познаваше. Самата аз не познавах себе си. Прощавай, скъпи!“
Струва си да видите и:
Новият роман на влюбчивата Аполинария не потръгва: възлюбеният й студент-испанец Салвадор ловко избягва срещите им. Случи ли се да се видят, се кълне, че е много зает, уморен от учене, че е бил болен. А когато руската му любовница случайно го среща на улицата, й обяснява, че е претрупан с проблеми. Свидетел на любовните трепети на Суслова волю-неволю се оказва самият Достоевски. Естествено, открила го е в Париж – ту бяга от него, ту се връща. В седем сутринта скача от леглото и след безсънната нощ, която е прекарала, хуква по улиците на Париж с надеждата да срещне своя Салвадор. Фьодор Михайлович я уговаря да напуснат Париж, да избягат от този човек, който я е обсебил безвъзвратно.
„Успокой се, ще ти бъда като брат“, усмирява безутешната си бивша любовница нейният верен приятел Достоевски. Тя се съгласява и двамата отпътуват за Италия.
Той обаче се чувства ужасно. Личните преживявания заради изоставеното в Русия семейство не му дават покой, започва да забелязва, че мислите му непрекъснато се връщат към умиращата Мария Дмитриевна – нещастната, захвърлена от него жена. Дава си сметка, че тъгува за Русия и дъщеричката на Мария, която приема като своя, Паша. Дори Аполинария не може да го спаси от мъката.
Заедно отиват в Берлин, където, както са се разбрали в началото на своето пътешествие, се разделят: Аполинария отново се връща в Париж, а Достоевски, преди да отпътува за родината си, заминава за Хамбург, където потъва в многобройните игрални домове. Проиграва всичко до копейка, но го спасява Аполинария, която му изпраща от Франция 350 франка, с които писателят да се прибере в родината.
Отношенията им постепенно се усложняват от различни обстоятелства и несходството в характерите. А скоро започват да си пречат в живота взаимно.
„Аполинария е болна егоистка – жали се писателят пред сестрата на Суслова след окончателната им раздяла. – Егоизмът и самолюбието й са колосални. Все още я обичам, обичам я много. А не бих искал да е така.
Тя не заслужава такава любов. жал ми е за нея, защото съм сигурен, че вечно ще страда. Никога няма да открие приятел, съпруг, щастие. Който изисква от другите всичко, а самият той бяга от всякакви за-дължения, никога не намира щастието.“
По онова време Суслова е на 27 години. Както е пророкувал великият Достоевски, животът й не потръгва.
Бившата любовница на знаменития писател принудително е изпратена да живее в провинцията, поставена под полицейски надзор.
„Тя наистина беше великолепна. Знам, че хората бяха запленени от нея“, възторжено пише за Аполинария писателят философ Василий Розанов, в чийто живот фаталната жена нахлува, за да го превърне в ад. По-млад с 16 години, Розанов се жени за нея, но тя го ненавижда и изразява омразата си открито.
Времето лети. Фьодор Михайлович погребва Мария Дмитриевна, жени се за втори път за своята домашна помощница Анна Григориевна Сниткина.
Суслова тайно се запознава с нея, но коварният й план да раздели бившия си любовник и жена му не успява. Затова пък съумява да вгорчи живота на още един мъж. Когато е на 43 години, я настига последната „изгаряща“ любов – към студент, гостуващ в дома на Розанови. Младежът силно пострадва от тази фатална жена, която, не срещайки взаимност от негова страна, прави всичко възможно да го срине -той обича друга, а Суслова не може да се примири с чуждото щастие.
Когато се случва така, че в ръцете й попада писмо на студента до мъжа й, в което младежът се изказва не особено ласкаво за монарха, тя го изпраща в полицията.
Момчето е пратено на заточение, а съпругът на Аполинария – многократно викан на разпити. Стига се дотам, че Суслова, която е приятелка с мащехата на пострадалия младеж, я обвинява в интимна връзка с него.
Нахално кара Розанов да пише обидни писма на нещастника, а когато той й отказва, го напуска. 20 години не му дава развод, въпреки че не живее с него, а той самият е принуден да приеме ролята на невенчан съпруг на друга жена и баща на деца, смятани за незаконно родени.
Донасяйки наистина огромни нещастия на хората около нея, Аполинария Суслова прекарва остатъка от дивота си в самота.
Умира в Севастопол през 1918 година на 78-годишна възраст. Властната й и магнетична натура става прототип на множество образи в безсмъртното творчество на Достоевски – Полина от „Играта“, Настася Филиповна от „Идиот“, Грушенка и Катерина от „Братя Карамазови“. Талантливият философ Розанов също я запечатва в своята откровена проза. Но животът на прототипа на женските литературни образи си отива бездарно, без да остави поне един светъл спомен за себе си.
Любими цитати от книги: вдъхновяващи и мъдри кратки мисли за живота, щастието и любовта