Митът Елдорадо. Истинската неприятна история

В течение на пет века, легендата за Елдорадо примамва авантюристи и изследователи, които бродят в джунглите на Южна Америка

Август, 2002 година. Долината на река Амазонка.

Група учени тръгват на път, за да разбулят петстотингодишна мистерия.

Те вървят по стъпките на първите европейци, изследвали амазонския басейн – конквистадори, водени от испанеца Франсиско де Ориана.

В края на XVI век испанците идват тук, търсейки приказно царство – Елдорадо.

Историята разказва как вместо Елдорадо, те откриват изчезнала цивилизация.

Oткритието няма нищо общо със златно находище.

Тайната на Елдорадо е нещо много по-ценно, способно да преобрази нашия свят.

Историята започва по бреговете на Рио Негро в Централна Амазония.

През 1542 г. година Ориана организира експедиция до вътрешността на Амазония, търси Елдорадо, златното находище.

Индианците казвали, че то било скрито в джунглите.

Той скита из тях осем месеца.

Когато се завръща в Испания, разказва невероятни истории за изчезнала цивилизация.

След няколко години испанците се завръщат, за да открият тези царства, но не намират нищо.

Само няколко малки индиански селища.

Конквистадорите пристигнали и заварили хора, силно предразположени към болести.

Дребна шарка, едра шарка, инфлуенца – това били причините за бързото и пълно унищожение на амазонската цивилизация.

Въпросът е дали в Централна Амазония е имало развити общества, както казва Ориана още през 1540 година.

Това е митът за Елдорадо, митът за развитите американски цивилизации, а отговорът лежи някъде в гъстите гори.

Отвъд Амазония са открити разрушените цитадели на инките в Мачу Пикчу, закътани високо в Андите.

В Централна Америка са открити изчезналите градове на маите.

Но в джунглите на Амазонка няма нищо.

Няма пирамиди, нито храмове, само растителност.

Тогава учените решават, че легендата за Елдорадо е една измислица.

Преди 40 години Бети Мегърс прави заключението, че Амазонската цивилизация не е съществувала никога и можела да го потвърди с добре обоснована теория.

Става дума за земеделието, което е основна дейност на всички велики цивилизации.

Само добре развитото земеделие може да изхрани голям брой хора, а само голям брой хора могат да строят градове и церемониални сгради – белези, които характеризират една цивилизация.

В басейна на Амазонка, всички опити за обработване на земята са завършвали с неуспех.

Жълтата екваториална почва е неплодородна.

Дори при наличието на модерни технологии са изчезнали големи горски пространства, но земите не се обработват.

Пръснатите племена са знак за номадство – древен начин на живот.

Хората от Амазония са малки групи с култура, която спада по-скоро към каменната епоха.

Без следи от цивилизация в Централна Америка и с неоспоримо научно доказателство, че такава няма, Ориана прилича на лъжец, а Елдорадо на химера.

Но наскоро тази теория е променена.

На хиляда и шестотин километра от районите, изследвани от Ориана, в края на джунглите, се намират равнините Мохос в Боливия.

Откритията в тези равнини променят коренно схващането ни за древна Амазония.

Природата е различна от тази в Централна Амазония, но е също толкова сурова.

В тукашния ландшафт преобладават не джунглите, а откритите площи, наречени савани.

През дъждовния сезон саваните се наводняват с близо метър вода. През лятото са сухи като прахан.

Тук не могат да виреят зърнени култури и районите днес са безлюдни.

Но археолозите забелязват нещо странно в пейзажа. Саваната е белязана от неестествени прави линии.

Покрита е от загадъчни райета. Има и около 10 хиляди изолирани хълмчета с гори.

При изследването на островите във всеки един откриват следи от обитатели – парче от съд, въглени, останки от храна или кости, които показват, че тук са живели хора.

Археолозите смятат, че хилядите горски острови са изкуствено създадени селища от древността.

Но каква цивилизация ги е създала?

В гъстата джунгла под дърветата те намират огромен хълм с височина от 18 метра.

Този насип е най-големият в района. Хълмът изобилства от древни съдове с удивителни размери.

Съдове с такава големина подсказват, че това не е временен лагер.

Тук става дума за постоянни заселници, които са живели и в съдовете са готвели не за семейства, а за големи групи от хора.

Вероятно става дума за хиляди и това показва, че между селищата в този район е имало специални отношения.

По-високите възвишения вероятно са представлявали някакъв церемониален или политически център.

Тази мисъл е революционна.

Намерено е огромно древно селище, с доказателства, че хиляди хора са се събирали тук за огромни церемонии. Това е характерен белег на тази цивилизация.

Първите указания за древните обичаи идват от близкото възвишение Ивиато, обитавано от около 3000 години.

Днес тук живее индианското племе сирионо.

Възвишението е запазило терасовидните си склонове. Още личат три различни нива.

Според учените преди хиляда години върху основната платформа на възвишението е имало хиляди къщи, а на последното ниво – ритуално място под формата на свещена пирамида.

Това е доказателство, че селищата са били големи и са запустели с времето.

Но то е лишено от логика. Големите селища предполагат развито земеделие, което тук е невъзможно.

Открити доказателства показват, че преди време индианците са отглеждали различни култури.

В езика на племето сирионо има думи, които произхождат от език, говорен преди две хиляди години, в който има много земеделски термини.

Обитателите от миналото, както и днешните индианци са били земеделци.

Правили са багрила, отглеждали са памук и са прели дрехи, живеели са на изкуствени насипи, за да избегнат сезонните наводнения в саваната и се хранели с царевица.

За разлика от описанията на Ориана за Централна Амазония, за това място има достоверни разкази на испанци. Тук са открити доказателства за едно развито общество.

Испанската експедиция, която посещава това място през 1617 г., разказва, че са влезли в градовете по пътища, на които четирима конници можели да яздят един до друг.

Испанците са впечатлени от тяхното проектиране и изпълнение. Разказите им са подкрепени от очевидно доказателство.

Един от тези пътища съществува и днес. Той е широк около десетина метра, и висок – два метра.

Селища, пътища, канали. Доколко развито е било това общество?

С един поглед от въздуха става ясно какво представляват загадъчните прави линии. Те са останки от огромна пътна мрежа, която свързва селищата.

А странните райета? Това са землени съоръжения, съзнателно издигнати с няколко стъпки над саваната.

Повдигнатият терен е хитро решение при райони с неплодородни почви и при наводнения през дъждовните сезони.

Тези терени са били с площ от хиляди квадратни километри и са прехранвали огромно население.

В това отдалечено кътче от амазонския басейн са живели стотици хиляди, може би дори един милион души.

Това общество е пълен господар на своя свят.

Една цивилизация от опитни строители и инженери, подобни на други древни специалисти.

Но за да повярват всички, че е имало цивилизация в Централна Амазония, археолозите трябва да обяснят как е постигнато всичко това.

Как са се изхранвали от бедната амазонска почва? Отговорът се крие в тера прета.

Тера прета е много плодородна почва и бразилските земеделци я ценят високо.

Древните амазонци са съумели да превърнат една от най-неплодородните почви в една от най-богатите.

От тази черна пръст израснала тяхната цивилизация, която съществувала хиляда години.

Създавали произведения, за да се конкурират с маите и инките. Те построили цели градове дълбоко в джунглите.

Милиони хора се заселили из амазонския басейн.

Според наблюденията на Ориана индианците са използвали огън, но не по днешния метод “сечи и пали”.

Анализът на тера прета показва, че в почвата има обгорени дървесни частици под формата на въглен.

Въгленът се получава при частичното изгаряне на дървета и храсти. Това е по-различно от пълното изгаряне, когато богатите хранителни съставки на растенията се превръщат веднага на пепел.

Пепелта лесно се отмива, но въгленът се задържа в почвата със столетия.

Вдъхновен от древните амазонци, Кристоф Стайнър решава да изследва ефекта на изсичането и обгарянето.

Той прави експерименти като на места прибавя въглени, а на други – не. Резултатите са смайващи.

В участък, където към въглена е прибавен минерален тор, добивът се покачва с 880 % в сравнение с участъка без въглен.

Въгленът запазва полезните съставки в почвата и дъждовете не ги отмиват.

Това е прост трик, но той е ключ към плодородието, като същевременно се избягва изтощаването на почвите.

Оказва се, че тера прета може да се възпроизвежда като живо същество.

Учените се опитват да разберат как става това.

В нея има десетки хиляди бактерии и гъбички и те подозират, че сред тези видове има уникални микроорганизми, които карат почвата да расте.

Надяват се, че след като разберат тайната, почвата ще бъде разнесена навсякъде.

Така ще се увеличи производството на храни в развиващия се свят и ще се забравят по-старите методи за обогатяване.

Звучи прекалено оптимистично, но черната почва може да помогне за изхранването на човечеството и за спасяването на джунглите.

И така, в историята за Елдорадо се съдържа голяма ирония.

В Амазонския басейн имало велика цивилизация, унищожена от европейците, но наследството на тези индианци е може би по-ценно от златото, търсено от конквистадорите.

Тази черна земя може би обещава добро бъдеще за всички.