Игнатий Лойола – воинстващият духовидец

Малцина знаят, че Мартин Лутър, основателят на протестантската църква, е бил монах – августинец, а Игнатий Лойола, основал ордена на йезуитите, два пъти е заставал пред инквизицията по обвинение в ерес.

Шестнадесети век – век на прорицатели и астролози. Векът на Нострадамус. Век, когато са потънали в миналото кралски династии, обременени от стотици родови проклятия. Век, породил протестантите и техните най-зли врагове – йезуитите.

ЯСЛИ ЗА ЙЕЗУИТА

Игнатий бил тринадесетото дете на небогат испански дворянин. Такива деца от пелените ги предопределят за духовна или военна кариера. Но майката е мечтала друго: тя го е родила в ясли, подражавайки на Дева Мария. Надявала се е, че това ще предопредели по-нататъшния живот на момчето и ще го направи най-велик сред великите.

От младежките години Игнатий Лойола би могъл да послужи като прототип на Дон Кихот, живял по времето на Сервантес. Би могъл да стане праобраз на Д’Артанян, ако се бе родил малко по-късно и малко по на север. С една дума, от героя на Дюма го отличавали доста по-твърди представи за честта и по-малко за успеха, а с Ришельо той непременно би се скарал. Впрочем вместо дон Игнатий, това са направили неговите последователи. И Ришельо ги е ненавиждал къде повече, отколкото мускетарите краля.

Страстен,

СМЕЛ ДО БЕЗРАЗСЪДСТВО

младият испанец живял със същите идеали, както неговите благородни връстници от Шотландия до Сицилия: да служат на прекрасна дама, стремеж към подвизи, твърдост и вяра. Младият Игнатий бил паж в двора на крал Фердинанд, победителят над маврите, и разбира се мечтаел за подвизи. Наистина, мечтите на младия идалго не отишли по-далеч от офицерски чин и до любовта на една от младите дами на кралското семейство, едноименница на Жермен. Дон Игнатий се зачитал в рицарски романи и съчинявал стихове, посветени на неговия небесен покровител – свети Петър.

Игнатий бил млад, среден на ръст, с изящно телосложение и доста привлекателен. За нещастие, в двора на Фердинанд такива младежи били стотици. А Жермен… Жермен била една.

– Предсказаха ми, че ще стана съпруга на предводител на войните Христови – казала тя.

И Игнатий решил: ще стане офицер и предводител на нов кръстоносен поход.

Както и всички деца на своя век, той вярвал в предсказания.

ЯВЯВАНЕТО НА СВЕТИ ПЕТЪР

Бил е на двадесет и четири, когато попаднал в затвора. Тръгнал заедно с брат си на карнавал и предизвикал сбиване. Успял да избяга от стражите, но се предал на епископа, за което го посъветвал брат му. Брат му бил капелан и посъветвал Игнатий, че духовните лица за каквото и да е престъпление подлежат на съд не светски, а църковен, който е значително по-милосърден. Игнатий се нарекъл клирик, без да помисли, че неговите дълги коси, оръжие и начина му на живот противоречат на статуса на духовно лице.

Разбира се, измамата била разкрита и Игнатий застанал пред обикновен съд. Той не понесъл тежко наказание и за тези, които го познавали добре, нямало нищо удивително в това: от детските години Игнатий Лойола бил надарен да убеждава.

Но веселия придворен живот за него свършил: започнало суровото офицерско ежедневие. Французите завладели Навар, при това го завладели толкова стремително, че испанската войска едва успяла да отстъпи. Само една крепост Памплон продължавала да държи отбраната. И я ръководел, както лесно се досещате, дон Игнатий.

Той бил готов сам да се бие срещу стотици французи; доблестта му била толкова голяма, че френския офицер, който превзел крепостта, след боя заповядал да заведат с почести Игнатий в неговия роден

ЗАМЪК ЛАЙОЛ

Впрочем това благородство било напразно: Игнатий бил толкова тежко ранен, че едва ли би живял повече от месец.

Тридесетгодишният Игнатий гаснел пред очите на другите. Счупеният му крак зараснал неправилно, и се наложило да го чупят. След тази операция, Игнатий почти не дошъл в съзнание. Близките му го причестили в навечерието на деня на свети Петър.

Точно в полунощ Игнатий отворил очи и видял апостол Петър.

– Стани и тръгвай – му заповядал великия светец – ти си призван.

Сутринта близките, очакващи да видят хладен труп, били поразени: Игнатий бил весел и оживен, температурата спаднала, а раните бързо зараствали.

ДУШАТА НЕ ГРЕШИ

Свети Петър го излекувал, но се наложило левия крак да бъде опериран още един път – счупена костица предизвикала възпаление. Но Игнатий бил съгласен да търпи мъките. Как може да обръщаш внимание на болката, като си призван? От този момент до края на живота си Игнатий, който умрял от тежка коремна болест, не придавал значение на физическите страдания.

След като оздравял, той до забрава чете духовна литература – тази, от която преди странял. Той в подробности си представял живота на Христос, свети Доминик и Франциск Азиски. Той мечтаел.

– Ако аз стана толкова свят, както и те? – се питал Игнатий.

И от тези мечти на душата му ставало светло и радостно.

Игнатий скоро разбрал, че във виденията ни може да ни се яви всеки – който и да е, в който и да е образ. И не трябва да се осланяме на разума, а да се опитаме да различим ангелския глас от дяволското внушение. Но там, където разумът подвежда, трябва да се осланяме на душата. И дон Игнатий веднъж и завинаги решил, че душата не може да греши. А значи тези видения, които оставят в нея дълга и тиха радост, истини и не задържа в себе си съблазън.

ИЗБОРЪТ НА МУЛEТО

Година по-късно, след като кракът му зараснал, макар и завинаги да останал по-къс, дон Игнатий напуснал родителския дом.

Навсякъде, във всеки камък, във всяко малко произшествие той търсел предзнаменования, които да обяснят за какво е призван, макар че свети Петър не си направил труда да му обясни неговата Цел.

Пътувайки той срещнал мавър, който яздел кон, а Игнатий – муле. Испанецът завързал с мавъра разговор за Дева Мария и чувайки пренебрежителния отзив, се хванал за шпагата. Мавърът побягнал, а Игнатий се спуснал да го гони. Преследвал мавъра до разклон. Единия път водел надясно, към голям и шумен град, а другия – наляво, към селище, където имало параклис на Дева Мария. Игнатий разбрал, че му било предложено да направи избор: да остане рицар и войн или да се посвети на духовна служба. Той отпуснал поводите и предоставил на мулето да избере пътя, решавайки, че безсловесното животно няма да тръгне против Божията воля. Мулето тръгнало наляво.

СЪЗДАТЕЛ НА ОРДЕН

Дон Игнатий се посветил в рицарство на Дева Мария, след което се отправил в Каталония. Там се покайвал за греховете си и питал за съвет най-известните пророци как ще е по-добре да служи на Бога, но те разтваряли ръце в недоумение: на никой не се удавало да види съдбата на младия испанец с фанатичния огън в очите. Само една пророчица му казала: „Гледай и ще съзреш избора“.

И виденията не закъснели. Намирайки се в тяхна власт, Игнатий написал „Духовни упражнения”, – труд, към който се обръщали всички мистици от следващите поколения.

От Палестина Игнатий Лойола бил изгонен заради опит да обърне мюсюлманите, проповядвал във Венеция и бил осмян за невежеството си. Тогава Игнатий се върнал в Испания и постъпил в университет.

Разбира се, той не престанал да проповядва. Разказите му за пълното лишение и изпитания по време на странстването, мечтите за създаване на духовно войнстващо братство, привлекли към него тълпи от каещи се. В края на краищата инквизицията арестувала Лойола, считайки членовете на сектата за илюминати. Дон Игнатий, за свое оправдание, представил своите „Духовни упражнения”. Трудът бил счетен за съвършено католически, но учените доктори се посмели над непохватния стил, съветвайки „еретика” да се учи по-прилежно. Горещата кръв на кастилския дворянин веднага напомнила за себе си.

– В Испания нищо не могат да науча! – гордо възкликнал той. – И моите идеи също тук никога няма да бъдат разбрани!

Така Лойола заминал за Франция, където постъпил в Парижкия университет. И Франция влязла в живота му, като оръдие на съдбата. Ако не бил ранен от французите, дон Игнатий не би се обърнал към Бога. Ако не бил Парижкият университет,

ОРДЕНЪТ НА ЙЕЗУИТИТЕ

никога не би бил създаден. Само там дон Игнатий намерил най-преданите приятели, тръгнали след него по трънливия път на войнстващ мисионер. Само там окончателно се оформил образът на йезуита като папски воин: блестящо образован, с трениран ум и безпрекословно верен на църквата.

Игнатий Лойола умира в Рим. Почти до самата си смърт преподава в безплатно училище за деца от всички съсловия, едно от начинанията, които прославили йезуитите. Той до последния си час държи в ръцете си нишките за управляване на ордена, в който набирали само най интелектуално надарените хора. Хора, всеки от които бил войник на Църквата, струващ колкото цяла армия. Това били хора, които всички ненавиждали и се бояли от тях по целия свят – преди всичко за ума и образованието им. Те правели безнадежден всеки опит да оспорят доводите им. Това били хора, които безусловно се подчинявали на дон Игнатий до неговата смърт.

***Бележки:

Илюминати – мистична секта, възникнала в Испания в началото на XVI век. Стремяла се да реформира християнството, противопоставяйки се на Църквата.

Йезуити – монашески орден на римо-католическата църква, учреден в 1534 година от Игнатий Лойола, наричайки го общество на Исус. Главната цел на Обществото била да защитава католическата църква от атеизма и свободомислието.