Живот в Целостта с проф. Цекомир Воденичаров

Разглеждането и спасяването на живота с качествата на самия живот или

 Живот в Целостта на “И” и “И”, в чудото на духовната радост

До него стигаме или чрез споделеното познание, или чрез безпощадната орис

С първия прочит на книгата “10-те принципа на медика и мениджъра” на проф. Цекомир Воденичаров не ми провървя особено, явно ми е трябвала по-специална настройка. И тя се появи, не случайно, на едно специално място, по същото време, когато препрочитах и “Трите съкровища” на Ошо, в която прави по-разбираема “Даодъдзин” на Лаодзъ.

Не може в Рила да се потопиш изцяло в двата полюса на материята и на духа, и да не приемеш, че всичко е едно, че всички учения и обяснения за света са тръгнали от едни основи, после са се разделили, за да достигнат до всички хора с различни нагласи, но при подходящи условия и възприятия отново да се свържат, съединят и границите между тях да изчезнат. Така се случи и с двете книги на Ошо и на проф.Цекомир Воденичаров.

„10-те принципа на медика и мениджъра“ на проф. д-р Цекомир Воденичаров, кмн, беше представена по покана на доц.д-р Тодор Черкезов, дмн, изпълнителен директор на многопрофилната болница “Д-р Атанас Дафовски” пред кърджалийска публика при проявен голям интерес от лекари, от общественици, интелигенция. Книгата покорява със своята искреност, споделеност, с уникалната си холистично-интегрална гледна точка, която разглежда медицината като цялост, единство и равновесие между умственото /духовното/, психическото /емоционалното/ и материалното ниво на живота.

С това, че гради мостове между материалното и духовното, между всички системи, структури, отношения и възможности, можещи да помогнат за разрешаването на сложния казус здраве. С това че не затваря проблемите в познатите и специфични медико-социални рамки, с търсенето на взаимовръзките на здравето с възпитанието, образованието, морала, етиката, консенсуса, диалога, културата… И с дълбокото си, проникновено посочване на пътищата за постигането на възможно най-добрите резултати, с интердисциплинарните, с философските си обобщения, изясняващи здравето и здравната сигурност.

Новите предизвикателства пред медицината на новото време, според проф. Воденичаров, ще са свързани  със споделения опит, споделеното познание, но водещото начало във всичките търсения ще бъде духовното, защото всички пътища стигат до духовността. И тъкмо духовните възгледи и концепции ще чертаят и разкриват пред нас новите възможности и резултати, считани до днес за непостижими.

Ще ни въвеждат в тайните на асоциативното и интегрално мислене, което не отхвърля нито една теза, а приема всичко, което допринася с нещо за решаването на здравните въпроси. А медиците и здравните мениджъри на бъдещето ще осъществят своето предназначение, ще разкрият напълно своя богат творчески потенциал, ще бъдат етични прагматици, духовни ерудити, съчетаващи материалното с духовното.Ще постигат пълнотата на разбирането, в което се състои и щастието.

„10-те принципа на медика и мениджъра“ на проф. д-р Цекомир Воденичаров, кмн, поставя на дневен ред разглеждането на десетки важни въпроси, които близкото бъдеще ще трябва да разреши. Между тях са развитието на медицината като социална наука, на политиката като медицина от висок ранг, новата организационна култура, партньорството между медика и пациента, личната отговорност за здраве, поставянето в центъра на здравната система и реформа здравия човек, изискването правото на здравеопазване, спасяването на живота с качествата на самия живот, свободата чрез знание, интелекта като бъдеща валута и др.

Но, безспорно, най-оригиналните, нестандартните сред тях са смисълът на живота, все още неразгаданото чудо на материята и равновесието между дух и материя. И тъкмо търсенията в тази посока на автора на “10-те принципа на медика и мениджъра” превръщат книгата не само в наръчник за здраве, но и в едно духовно медицинско ръководство. Затова, не случайно, тя предлага точно 10 принципа. Те са свързани с безсмъртната цел, с анализа, със синтеза, с асоциативното и интегрално мислене, с полезността, планирането, прогнозирането, организацията, мечтата и действието. Разбира се, принципите биха могли да са и повече, и по-малко, но авторът им най-добре знае, че трябва да са точно 10.

Защото най-важен е животът в Божествената Сърцевина, в Целостта на десетката, в Празнотата, неизявената Пълнота на нулата, населена от Творческия принцип на Единицата, на вечно творящия Дух. Защото 1 е Богът-Баща, 2 е Майката, от съюза на които идва 3 – Синът. Терцията на полярното равновесие, нормалното енергетично състояние. Точно това е и здравето – точен баланс между физическото, астралното и духовното тяло. Състояние Терция. Това духовно послание се крие и в етимологията на името медицина /от лат. “медиалис”/, междината, средината, енергията на средния път, постигнат с помощта на медиацията, посредничеството, на медика-холистик и на Божеството. Именно в пребиваването на тази хармония на полюсите, в триединството на вещество, енергия и информация е здравословното състояние на човека.

Основният енергетичен строеж на човека, който е обособен микрокосмос,  се състои от три същности: духовна, астрална и физическа. Духовната е духът, чувствата, идеята. Астралната е мисълта, психическата енергия, резултат от работата на мозъка, който е източник на електричество и магнетизъм, т.е. на енергия с мисловно-психически потенциал. И точно тази енергия съставя астралната същност на човека, наричана астросом, астрално тяло. То се управлява от волята, с волеви усилия може да му въздейства. Астралният свят е посредник между физическия и духовния.Той кондензира енергията до форма. Така се материализира и човешката мисъл. Схематичната връзка между трите свята може да се изрази ката Дух- баща, Астрал – майка, тяло – дете.

Сигурен знак за нарушената днес хармония между полюсите на бинарния ни свят са зачестилите аномалии, катастрофи, бедствия по цял свят. Всичко се движи в крайностите между плюс и минус, топло и студено, бяло и черно, суша и наводнения… Какво по-показателно от това, че центрирането, усредняването е отдавна забравено поради прекалената жажда и алчност за материални придобивки, заради чудовищния хедонизъм. И тъй като световете са свързани, планетарното и галактическото равновесие също се разрушава. А последствията са непредсказуеми, не можем дори да си представим до колко далече могат да стигнат. Но сега те няма да могат да бъдат измити с вода, с регионални потопи, както е ставало в миналото.

Сега прочистването ще бъде огнено, всепояждащо, както е предсказано в много свещени книги. И ако не бъдат взети съответните мерки, планетата ни може да я сполети огнен ад.

Небивалата алчност за ресурси, презапасяването, поставящо в неравностойна сигурност големи слоеве от най-бедните, горещините, дори в северните страни, многото пожари, агресия, психически разстройства, злоба, атеизъм, отрицание  и др. са  все знаци за сгъстяващия се химизъм над планетата, предупреждаващ за идването на Огнената епоха, ускоряваща приближаването си и от излъчваните от нас крайно отрицателни емоции, чувства, настроения, от разрушителните ни действия.

И противодействието на всичко това е  трансформацията в нашия вътрешен свят, отговорността за ставащото и сърцатия устрем към  добро, пречистване на външното и вътрешното пространство чрез разпалването на вътрешния огън /Радж-Агни/, повдигането на неговите вибрации, за да може през ниските му много тъмни и плътни слоеве да пробие Светлината на Благодатта, на Materia Lucida. която е намаляла и в мътното вещество на нервите ни, възпрепятствана от мисловните отрови – прегради за огнения й импулс, осакатяващи нашите фини тела, разболяващи и физическите, поради липсата на огнена самозащита. А премахнатите органи, като далак и апендикс, допълнително ни лишават  от преработваните от тях психични елементи от въздуха и храната.

Противовъздействието на този особено разрушителен процес е възможно най-вече на тънко ниво чрез изтънчване на съзнанието, чрез визуализации и внушения за корекции. А в по-грубия план чрез раздвижване, обветряване, преразглеждане на убежденията и възприятията. Чрез единение и сътрудничество с всички работещи за духовното съживление сили, фактори и хора, чрез резонанс с космическите закони на Целостта, с безпределния творящ Дух. И ако не го направим доброволно, то това ще стане, както посочва Агни-йога, чрез безпощадната орис, която ще премине в зов за нов космичен живот.

Но най-вече чрез утвърждаване на закона на сърцето, към който, за жалост, хората са се  завръщали само под натиска на еволюционната вълна на развитие. А само сърцето знае пътя и ритъма на трансмутацията, понеже познава космическия пулс. Затова и  същността му е като тази на Вселенското сърце – неизменна и вечна. Не случайно, сега зачестяват и сърдечно-съдовите заболявания, защото сърцата ни изпитват трепета на приближаващото се към тях  огнено кръщение. Те се вълнуват и се подготвят за него, за да могат да понесат високата му вибрация. Съзнанието ни също се готви и трансформира, за да се въоръжи с огненото си дихание и финия си химизъм. За да могат заедно да се изправят пред лицето на Огнената Истина и да помогнат за пълното й възтържествуване.

Полето, ефира, Майя, глобалната менталност е главната и творящата живота сила.Тя осъществява сама себе си в един постоянен кръговрат. Нарича се и “когиталност”/ от латинското “когито”, мисля/, мислещата взаимосвързаност. Само тя доказва наличието на съществуването.

Айзък Нютон смята, че това поле на ефира, цялото пространство на Вселената, се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е. В негова чест той е наречен нютоний. Дмитрий Менделеев също се е досещал за неговата изключителна роля, затова слага в нулевата група на Периодичната си таблица преди водорода един важен, неизучен елемент – ефира, свързващото звено между химия и физика, основен градивен елемент на Вселената и ключ към нейното разгадаване, според него. Не случайно, го обозначава с жълт цвят. Но след смъртта му таблицата се фалшифицира и той е премахнат от нея. Учените се отказват от него, но не и Никола Тесла, който казва, че улавя енергията от ефира и я трансформира в електричество.Така през 1892 г. чрез резонансен трансформатор получава много силна енергия.Открива и как да я пренася през ефира.

Питър Хигс и Франсоа Енглер пък през 1964 година независимо един от друг предсказаха на теория съществуването на новата частица – Хигс бозон, Божествената частица, която произхожда от невидимото поле и придава маса на цялата материя във Вселената. Това че тези нови частици са изпълвали вакуума като поле, се е знаело още от древността. За това разказват кумранските ръкописи, Старият Завет и неканоничното Евангелие на Тома. В неговата 50 глава се казва, че ние идваме от Светлината, която идва от Себе Си и че знакът на нашия Отец е движение и покой.

Проф. Воденичаров обръща внимание и на един от най-важните въпроси на нашето битие – чудото на материята, на нашето тяло. Казва, че най-удивителната история е тази на нашето тяло, която представя в резюме цялото предшестващо развитие на живите видове, но и на нашата индивидуална неповторимост. И ако успеем да я прочетем мъдро, тя ще бъде ключа в ключалката, разкриващ ни тайните на живота и еволюцията. Както и за разгадаването на другата голяма тайна и загадка. Нашият мозък – снимка на Вселената в мига на зачеването ни.

Ние не сме нашето тяло, нито пък това, което притежаваме. Ние сме нашето сърце и Бога в него. Затова и не боледува тялото, то само отразява пробивите, изкривяванията във фините ни тела. Нашето тяло, материята, са замислени от Твореца така че да могат да станат съвършени, да създават нужните трептения, импулси за духовно преображение, за което им помага и нашето осъзнаване, че сме преди всичко дух и духовна реалност. А да се самопознаем като такава, трябва и да работим предимно в тази сфера – т.е. тялото да бъде обусловено от духа, защото когато чистата душа е обусловена от тялото, възниква болестта.

Дори физиците вече твърдят, че колкото повече се навлиза в  материята, тя изчезва напълно. В електроните няма нищо, материята е куха. Затова индуистите наричат материалния свят майя, илюзия. Казват, че човекът отвътре е кух банбук. Не случайно, индийците откриват нулата, те знаят, че всичко идва от нея, от нищото и пак се връща в него. Че цялото пътуване тръгва от нулата към нулата. Тя е основата на цялата математика. От нулата се ражда числото 9, когато е до единицата, а тя самата става десет. Две нули до нея стават 99, а тя 100. Тя е най-важното нещо в този свят, от нея можеш да получиш толкова много неща. Тя ражда всичко, тя е и човешката реалност. Затова на Изток се смята, че докато не станеш празен, ще страдаш.

Това е имал предвид и Христос, когато казва, че докато не загубиш себе си, няма да откриеш себе си. Т.е. докато не откриеш и не навлезеш в небитието, не можеш да спасиш битието. Затова и Лаодзъ определя битието и небитието като разтворена във вода захар и никой не може да ги раздели, те са едно, проявяващо се като две неща, неможещи  едно без друго. Без смъртта не можеш да съществуваш и един миг. Тя поддържа живота, тя е неговата основа и понеже можеш да умреш, можеш и да се родиш. А това скрито знание е Дао – есенцията на философията на българското духовно учение тангризъм.

Лаодзъ като стара инкарнация на нашия Боян Мага, го донася в света още през 6-5 в.пр.н.е. Дао работи със съзнанието, не дава практики, ритуали, канони, мантри, които с безкрайното си повтаряне приспиват съзнанието, развиват роботизирано поведение, стигащо до фанатичност и много изкривявания. Дао възстановява интуитивно с кодирано по сакрален начин познание нарушения естествен ред. Такова въздействие по пътя на емоциите, на чувствознанието и осенението оказват и сакралните вълшебни приказки. Всички те са цялостен психически, архетипов модел на човека и имат български произход. Архетиповият образ в тях е Героят, който се идентифицира и проявява като архетиповия небесен модел на свръхчовека, на Бога. В дао има единство между образа /човека/ и Божието му Подобие.Затова Героят във вълшебните приказки винаги печели. И то напълно съзнателно, находчиво и уверено.

Много любопитни езотерични послания носят и двата варианта на приказките за Буратино и Пинокио. Те имат един и същ корен – древната българска вълшебна приказка, криеща кодовете на съществуването, на  преминаването му от едно към друго царство – от кристалното, към растителното, животинското, човешкото, ангелското… Буратино се явява архетипов образ на бъдещия човек чрез вложената у него от небето енергия в трансмутиращата жива душа /Ба/, той посочва пътя на еволюцията на душата, който е несигурен, колеблив, но с вярна посока, с верния подтик на Мъдростта за промяна. И тя се състои в това, че безрезервната любов – най-великото чувство в духовността, самият Дух-Живот, който с характерните му свойства обич, грижа, състрадание, отговорност, саможертва, повдига душата да извърши еволюционен скок в развитието си, да извърши преобръщане, алхимична промяна. За да пребъде безсмъртната душа в едно безсмъртно тяло от Светлина, което е едно лъчисто състояние, в което няма болести, нещастие, бреме, минало и бъдеще. В което съществуването се слива със Същността.

Ето защо проф. Цекомир Воденичаров избира да онагледи своите виждания и внушения с чудесните картини и дървени пластики на художника-дърворезбар Анатоли Боянов Алексиев, който с това си индиректно присъствие се превръща в съавтор на “10-те принципа на медика и мениджъра”. Подсказва, че всяка материя е замислена от Твореца по-най-сполучливия начин, за да съхрани Живеца, Зародиша на всяко развитие, който може да даде кълнове, да изкласи в най-сладостните и благодатни плодове, носещи нетленната Светлина. И така както дървената кукла Буратино оживява чрез любовта, всичко в материята и духа да може постоянно да еволюира с нейната голяма сила. Сред присъстващите в книгата блестящи дървени пластики особено ярко се открояват: “Дървото на Живота”, “Храмът”,  “Дух и Материя”, “Отдаване”, “Ползата от знанието”, “Пътят” и др.

Така и авторът, и илюстраторът на книгата, ни внушават, че дори и в най-високите си нива на съществуване Светлината е пак вид форма, макар от фин порядък, затова още отсега трябва да се учим да можем да се ползваме от духа на всяка материя, но и от материята в духа, която на дълбочинно ниво е чисто съзнание. Т.е. отвсякъде да се извлича духовното вещество. Защото Духът и материята на фино ниво са едно и произхождат едно от друго. Духът преминава във вещество и веществото в дух, в зависимост от движението им от центъра навън и отвън към центъра.

Че физическото тяло е неустойчиво, илюзорно, но това на душата е неразрушимо. И нашето предназначение е да освободим т.н. “твърда” материя. А това е възможно още приживе, духовната наука нарича този процес втора смърт и ново раждане. Представлява освобождаването на заключения в тялото ни астросом /звездното тяло на човека/, при което той става дух.

Ние, наистина, все още не познаваме чудото на материята и нейните граници. Всичко е форма, енергия и идея. Но физическата форма е отпечатък на астралните и менталните форми, на своите преобрази. Съгласно закона за Дуализма, енергията винаги се дуализира, проявява се като положителна и отрицателна. Но има и едно трето състояние – неутрален полюс – терция, в него другите два полюса се смесват и неутрализират /т.н. инертно състояние/. Неутралната сфера между положителния и отрицателния полюс в астралния план е и т.н. чистилище, където тече голяма вътрешна работа, самоопределяне и избор, претегляне. Душата избира нагоре в по-висшите полета ли да потегли или надолу, да се реинкарнира, което прави, докато не разреши вътрешните си противоречия и в нея не настъпи истински мир и покой.

Всяка физическа форма, както и човешката, се проявява троично, съобразно различната воля, вложена в нея. Човекът има три плана  – астрален, ментален и физически в едно. Те се отразяват един в друг, взаимопроникват се, взаимовъздействат си и така стават 9 сферични енергийни тела. Първото е физическото, второто – виталното /магнетичното/ и т.н. Последното – духовното, е най-широко, с най-големи размери, изпълва пространството около човека, обхваща неговия дух, мислите му, идеите, творческата сила, ума, истинския му Аз.

Материята е формата на земно обусловената Любов. Тя е преходът от тъмата в светлината. Неин символ е Майката, матрицата на възпроизводството, свещената утробата. Смята се, че Майката е създала равновесието от Материя и Дух, че тя го съхранява. Нашите прадеди са изразили този символ чрез прабългарската богиня Умай /съпруга на Тенгри, покровителка на детеродството и плодородието/. Името й означава плацента. Може да се види на една скала на върха на Перперикон. Първото й име е Жънай, но след като ражда своя син-Слънце, става Умай. Изображението й наподобява буквата “Ж”/знакът на българите/. Тялото й на жена се образува от срещата на два триъгълника /небесния и земния/, има три лъча на главата и крила. Изобразявана е и като слизаща от небето жена със златни крила. На Перперикон е стилизиран символ на утробата – символ на равновесието в момента на оплождането. От пресичането на нейните два триъгълника по-късно се ражда и звездата на Давид.

Раждащото начало на майчина утроба мистично се олицетворява с небесната Чаша-Граал на оплождането с истинското, сърдечното познание, в което се вярва, а не се учи. То идва само, когато живеем в съгласие със Светостта на Женското начало, чийто поток сега отново се излива изобилно и ни настройва за идването на неговото време за откровение и прозрение, за богосъчетание, за тракийската хиерогамия, мистичнатна сватба между дух и душа. И сега Портите на това “оплождане” със Светлината на Вечността вече се отварят широко и през тях нахлува “вятърът” на промяната, на трансформацията.

И това е истинският празник – в Духа, в който всеки и всичко е зависим от всичко друго. Наскоро празнувахме нашата национална независимост – тази която ни вкара в още повече зависимости от останалия свят, защото тя не е независимост от нашите духовни несъвършенства. А пък човечеството, планетата ни, Космосът са още по-малко независими от Господ Бог, за наша радост, иначе отдавна да бяхме се затрили.

Контролът не е в нашите ръце, той е изцяло на Твореца, Който допуска избора, колебанието в преминаването на единия в другия полюс, за да има напрежение, движение, но този път, макар и за кратко, но с голям ефект, преминава през неутрализацията им в средината, междината на тяхното равновесие.

Според Лаодзъ, дори възкресението на Христос  е именно преминаването Му през този храм на битието и на небитието, през центъра-празнина, който е навсякъде и няма периферия. А единственият грях, по неговите думи, е неравновесието. Но човекът е роден в равновесието и трябва да стане това, което вече е, та нали не може нещо, което е било, вече да не е. Т.е. да стане мъдър и осъзнат, да не разделя живота на духовен и материален, да няма чисто и нечисто, лошо и добро. Да има едно океанско съзнание, смесващо се свободно с всичко, без бариери. Да не иска да променя другите, защото всеки човек е директно свързан с Божественото. То дори действа, проявява с чрез него, както казва на много места в книгата си и проф. Цекомир Воденичаров.

Индусите са нарекли състоянието на равновесие Терция и са смятали, че е постижимо изцяло само в центъра на нашето тяло – точката на смъртта  Хара /4 пръста под пъпа/- храм на тялото, врата, водеща до вътрешното светилище, обитавано от Божественото начало в нас. Много източни народи медитират върху нея, за да изпълнят своето предназначение и да постигнат връзката си с Него. А японските самураи са владеели изкуството да попадат мигновено в нея, като са пробождали безкръвно Хара със специално острие. В тези източни култури винаги се е знаело, че още приживе след всяка вътрешна смърт е следвало възкръсване. Затова са имали и по-различно отношение към смъртта, приемали са я като съединяване с Бога.

Но това може да се постигне и в живота, като прекосиш празнотата на Хара, центъра на кръста на човешкото тяло. Като преминеш през този най-съкровен живот, в който вече не си индивид, теб те няма, ти си самия Бог. Черпиш сили от собствената си “смърт” и с едно вътрешно пулсиращо блаженство ставаш цялостен и безсмъртен. И ако я срещнеш като приятел с прегръдка, се възползваш от нейните големи възможности за промяна на информационния заряд на душата си – тя се пречиства, нейните качества се променят внезапно. Това е милостта на Бога, всичко допуснато от Него да е за добро, дори “смъртта” да може да стане едно красиво и грациозно у-мир-а-не. Отиване у/в мира.

С познаването и с пребиваването в това състояние Терция – равновесието, неутрализацията на положителния и отрицателния заряд, надрастваш времето, пространството, заобичваш и битието, и небитието, ставаш едно с Цялото. Ставаш цялостен, т. е. свят, осветен, защото ти си самият свят. Ставаш медиативен, в състояние на безразличие, необвързаност, незаинтересованост, тотален. Пазиш се от пресищане, от излишъци, но и от недостици. Приемащ и това, и другото. “И” и “И”. И съществуването, и Същността.

И духа, и материята. И вярата, и съмнението. И анализа, и синтеза. И смирението, и величието. И “оттук”, и “оттам”. И пазара и духовността. Та нали с пазара се заземяваме, а с духа се извисяваме. А, както проникновено е отбелязал Ницше, само вкорененото дълбоко в земята дърво стига високо в небесата. Така си устойчив и в двата свята, но с неизменната презумпция, че си в този свят, но не си от него. И с тази, че всяко друго “И” е тук, за да те обогати, да те научи на нещо. Най-вече на това да прибавяш, а не да отнемаш, не да зачеркваш, както казва проф. Воденичаров. Дори алтернативата предлага вместо едно нещо – друго, така че пак отнема.

Но вярата в него ни прави зависими, докато познанието ни прави свободни, казва проф. Цекомир Воденичаров, чрез него можем да се доближим повече и до същността на здравето, за което днешната медицина все още няма точно определение. Но медицинската етика търси път към него, като се пита как обществото чрез своите ценности и норми, между които и познавателните, влияе върху биологичните процеси. Натам водят и духовната, и холистичната медицина.

Проф. Водинчаров  поставя много смело на дневен ред и теорията си за “безсмислието”, която ни освобождава от страха, от загубата, от неуспеха, която води към приемането на всяка една реалност, към адаптирането с нея.  Към разбирането на абсурдността на  целия живот, на безсмислените победи, чиито крайни цели са свързани с оцеляването. С разбирането, че щастието и безсмислието са неделими, защото няма вечен рай и вечен ад, а вечно движение между тях, за да няма застой, стагнация, а развитие и динамика. Затова е важно да търсиш смисъла и в безсмислието, в което също има красота, непозволяваща на живота да стане скучен, досаден, монотонен.

Именно в нея е мистерията, водеща до проектиране отвъд видимото, невъзможното, ограниченото, страха, съжалението, самообвинението, съмненията, неуспеха, разочарованията и целите. До отварянето на път отвъд хоризонта, водещ към безсмъртието. Път не чрез отхвърляне, а чрез приемане, прибавяне, който подтиква нашите размисли смело да навлизат в дълбочините на съзнанието, които са опасни за невежите хора, довеждат до падение, до потъване. Затова е нужно, според него, да разширяваме границите на познанието си и с много дързост да проникваме отвъд общоприетото, отвъд шаблона и етикирането, осъждането…

И в крайна сметка, нашият неспирно търсещ и творящ дух да ни помогне да изпълним предназначението си, да постигнем вътрешен мир, баланс, равновесие, хармония. Чрез помиряване на противоположностите, чрез осъзнаване, приемане, отдаване. Чрез изстраданата мъдрост и придобитото безсмъртие, а не дареното и откраднатото /те се оползотворяват неразумно/, за които се говори в библейската история на Адам и Ева. И чрез постигането на най-високото и славно умение как да изпитаме вълшебството на живота, да улавяме, да се радваме на всеки един негов миг.

И това е възможно, постижимо, казва медикът-учен, защото развитието ни е режисирано внимателно и прецизно, управлявано е от инструкции, кодирани във всяка една наша клетка. Защото всичко в живота, природата, дори и в паричните потоци се саморегулира, а тленният живот е част от големите вселенски мистерии, в които  човешкото и божественото, духът и материята, битието и небитието, са взаимно свързани, взаимопроникващи се. Защото необикновеното се намира по Пътя на обикновените неща и защото духът произхожда от материя /с висока до чисто съзнание честота/, и материята произлиза от духа. Защото духът е свързан с материята и между тях има тясно взаимодействие.

Затова и чудесата са възможни, макар и да са просто изпълнени духовни закони и преживяна духовна радост – тази, чрез която стигаме в третото небе /рая/, която е в основата на психо-физическото здраве. Която ни води към разгадаването тайната на живота като изкуство, в което формите, материята, изразяват свойствата на съкровената душа, а човекът е по-необятен от света, защото може да бъде съвършен, както е съвършен неговия Отец. И неговото право да има това най-нетленно богатство е вездесъщо и неизменно. То се крие и в неговото изискуемо право на здраве. Но чрез непрекъснати духовни, пихически и физически търсения, стремления, чрез необходимите мисловни, умствени, душевни нагласи и разбирания.

Всичките, водещи към пълнотата на разбирането, че човекът е нужен на Живота, така както и Животът е нужен на човека. И те двете, Животът и Човекът, са едно, а не наполовина две, както е усетил с творческото си проникновение американският поет, художник, есеист и драматург E. E. Къмингс. И те не са величини, а  безсмъртното дао, в което “едно е химн на ангел и демон, а две е лъжливата тленност”. Пътят на обезмечтаната мечта, на безцелната цел, на безсмислената смисленост. И в него, когато губиш, имаш цялост. Ти си Целостта.

Лияна Фероли