Чудеса.net
Преди 86 години шотландският бактериолог и имунолог сър Александър Флеминг случайно прави едно от най-големите научни открития на всички времена, давайки на човечеството първия в света антибиотик, наречен от него пеницилин (Penicillium notatum)
Самото откритие е направено сутринта на 28 септември 1928 година, когато Флеминг отива както обикновено в своята лаборатория в мазето на болницата “Света Мария” в Лондон (днес част от “Импириъл колидж”) и случайно попада на отдавна забравени лабораторни стъкленици, съдържащи стафилококови култури, поразени от бактерициден мухъл, които се оказват мъртви.
Изумен, той незабавно повиква асистента си Мерлин Прайс, който остава поразен не по-малко от самия него, а последвалото му изследване установява, че въпросният мухъл произвежда особен вид субстанция, която спира напълно развитието на редица болестотворни бактерии, предизвикващи някои опасни заболявания (белодробни възпаления, гонорея и дифтерия), представляващи потенциална опасност за човешкия организъм, и е напълно безвредна за хората и животните.
Новооткритата субстанция получава името пеницилин от името на плесента Penicillium notatum, която я произвежда.
Всички получени резултати от лабораторните експерименти на Флеминг са публикувани в научно списание още през следващата 1929 година, а малко след това той успява да изолира пеницилин в чист вид.
Независимо от това обаче така и не успява да получи стабилна форма на антибиотика, която да бъде използвана като ефективно лекарство в практиката, заради което откритието му не е удостоено с особено внимание от страна на научната общност.
Решението на този сериозен проблем е намерено едва през 1939 година, когато австралийският фармаколог Хауърд Флори и английският биохимик Ернст Чейн се запознават с публикацията на Флеминг. Те повтарят опитите му, достигайки до същите лабораторни резултати, а впоследствие успяват да получат пречистен пеницилин, който прилагат върху плъхове и болни хора, установявайки категорично, че той действително има силно изразен лечебен ефект. Подкрепяни от правителствата на САЩ и Великобритания, те започват масово производство на удивителното лекарство през 1941 година, благодарение на което са спасени милиони човешки животи в годините на Втората световна война.
По същото време (1942 година) съветският микробиолог и епидемиолог Зинаида Ермолеева също успява да получи пеницилин в чист вид, а впоследствие активно участва в организирането на неговото промишлено производство в СССР, довело до спасяването на хиляди войнишки животи от пневмония, тетанус, гангрена, дифтерия и менингит в периода на Великата отечествена война.
На 11 декември 1945 година Флеминг, Флори и Чейн са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху пеницилина, предизвикал истинска революция в света на медицината.
Огромната изненада обаче е, че още през 1906 година българският микробиолог и лекар Стамен Григоров (описал за пръв път бактерията Lactobacillus bulgaricus и създал първата ваксина срещу туберкулозата) открива лечебното действие на пеницилиновите гъбички при някои инфекциозни болести, спасявайки впоследствие от холера стотици български войници през Балканската война. Изключителни постижения, които обаче остават в сянката на постигнатото от неговите далеч по-знаменити колеги.
Друга интересна статия на медицинска тематика четете ТУК.
