Кабала. Как се вързва червен конец. Практика и малко теория

Кабала за начинаещи. Червен конец за защита от уроки и зли очи, според Кабала. Какво се прави със скъсан червен конец. Книги. Развиване на шесто чувство. Кабала и магия

Съдържание на публикацията: ⊕ Кабала и окултизъм. ⊕ Корените. ⊕ Кабала и Мадона, ⊕ Червеният конец, ⊕ Лошите очи, ⊕ Кабала за начинаещи, ⊕ Кабала и магия, ⊕ Основни понятия, ⊕ Михаил Лайтман, ⊕ Център за изучаване, ⊕ Разногласия в съвремието, ⊕ Християнство и Кабала.

През последните години не само в лъскавите списания, но и в живота, можете да видите хора, които носят на китката си червен конец. Какво ознавача той? Един от най-ярките примери – певицата Мадона, е убедена, че Кабала – това е учение, което ѝ помага да живее и твори, дава ѝ щастие, покой и здраве. Между другото, медиите по света не ни дават изчерпателен отговор на това дали Кабала е религия или наука.

Кабала – религия или наука?

Да се отговори еднозначно на този въпрос съвсем не е просто. Работата е в това, че привържениците на Кабала сами твърдят: това е една особена наука – наука сама за себе си, за заобикалящия ни свят и за смисъла на живота. Тези, които се чувстват далеч от тайнственото течение, скептично заявяват, че тя е просто поредната религия, която вероятно се явява едно от тайните проявления на юдаизма, или будизма, или пък на нещо друго.

Има също така и немалък брой хора, които пък смятат, че Кабалата е нещо от рода на черната магия и магьосничеството изобщо. Кабала представлява сама по себе си научно-религиозно учение. Донякъде и заради това, че дълго време тя действително се е явявала тайна, днес около нея съществуват много легенди, измислици и фалшификации.

Кабала и окултизъм

Между другото до някаква степен са прави и онези,които приемат Кабала за окултно течение – в нея действително има място за вълшебството, гаданията, предсказанията. Но до края на миналия век на никого не му е хрумвало да се запита: „Какво е това нещо Кабала?” Оттогава досега, които е съвсем малък промеждутък от време, тайното философско учение буквално живее нов живот.

Днес Кабала преживява истински бум на популярността си – сега вече тя обединява хора от различни страни и от практически всички слоеве на обществото. Но какво е тя – поредната секта?

Корените на Кабала

Корените на Кабала са юдейски, а основните източници от времето на прохождането ѝ са еврейски книги с религиозен характер. Самата дума „кабал” се превежда от иврит като „осъзнаване”. Привържениците на учението твърдят, че то им помага на открият своя път в живота, която им доставя душевен комфорт.

Често, когато хората преживяват някакво особено знаково събитие в живота си, независимо добро или лошо, те си задават въпроса: „А в какво се заключава смисълът на живота?”, „За какво живея?” На тези и подобни въпроси много знаменити философи още от древността са се опитвали да си дадат отговор.

Кабала помага на своите ученици да разберат това: тя изучава цифровото значение на Тората, за да открие в него зашифрованата информация за съществуването ни, пророчество за бъдещата съдба на всички – съдбата на цялото човечество. Какво е това Кабала? Това не е просто философски мистицизъм, забъркан с юдейската религия.

Това е цяло познание за света, което е ясно структурирано и отговаря на много други въпроси. Така например кабалисите определят пет етапа на нашите стремления (желания):

1. Желание да се наситим.
2. Желание да забогатеем.
3. Желание за власт и слава.
4. Желание за познание.
5. Желание да се приближим към духовното.

Този списък отразява степента на развитие не само на всеки от нас, но и въобще на цялата цивилизация. И целият наш живот на всеки конкретен етап е посветен на търсенето на способи за постигането на крайната цел. При това последното желание се появява у човека само тогава, когато той притежава всичко останало и то вече е престанало да му носи удоволствие.

Тогава и се появява потребността за това, да се усъвършенстваме духовно. И тогава човек си зададе тези извечни въпроси за смисъла на неговия живот. Оттук и произтича едно от основните понятия на Кабала – „Точка в сърцето”. Сърцето по някакъв начин е представено в качеството си на съвкупност на всичките четири земни желания, а духовното усъвършенстване е просто една точка в него.

Кабала и Мадона

Отговор на въпроса какво точно е Кабала не могат да дадат даже тези, които се наричат кабалисти. Само избраните притежават тази информация. А всичките тези звезди от шоубизнеса, успешни, творчески хора, които се опитват тепърва да достигнат духовно съвършенство, просто използват това учение като рекрамна платформа за себе си.

Тъй като един певец или актриса, ако около тях има някакъв магически ореол, винаги привличат много по-голямо внимание от страна на журналисти, зрители и фенове. Така за мнозина Кабала – това е просто пиар и нищо повече. Да вземем например Филип Берг, който откри в Лос Анджелис Кабалистически център.

Той прекрасно е осъзнавал, че точно това учение в момента е на мода, и затова призовава учениците си „да се открият” за духовното усъвършенстване, дарявайки на Центъра цялото свое имущество и пари. В замяна той обещава, че Кабала ще им открие своите най-пазени тайни за пътя към успеха и безсмъртието. И, трябва да се отбележи, желаещите са много.

Червеният конец

Червеният конец в Кабала – това е амулет от обикновена вълнена плетка с червен цвят, който се носи на лявата ръка. Кабала се явява своеобразна част от юдаизма. Това езотерично течение възниква през Средните векове и с времето то придобило необичайна популярност, която притежава и до ден днешен. Съгласно учението на Кабала червеният конец е предназначен за защита на този, който го носи, от завист, болести и зли духове.

Неговото използване в качеството на амулет се обяснява в легендата за Лилит. Първата съпруга на Адам, която се наричала Лилит, се превърнала в зъл демон и напуснала съпруга си. Когато тя летяла над Червено море, я догонили трима ангели, изпратени от Всевишния: Сансен, Сен и Самангелоф. Те не успели да върнал Лилит, но съумели да получат от нея обещание да не убива деца, които носят имената им (С цената на това да им се подиграват в училище.).

А тъй като едно от имената на Лилит било Одем – „червенина” в превод от иврит, то привържениците на Кабала започнали да смятат, че червеният конец е способен да ни пази от демоните.

Човекът, който ни завърже плетка с червен цвят на китката, трябва да бъде наш близък.

Трябва да се завържат седем възела. Освен това плетката трябва задължително да бъде купена, а не саморъчно направена. Кабала по принцип не предполага кой знае какви ограничения и забрани. В нея става дума предимно за енергия, позитивна или негативна.

Затова и в учението за Кабала червеният конец не се тълкува просто като талисман срещу всичко зло. Това е цяла защитна система, основана на това, че отрицателната енергия струи от очите. Както твърди изследователят Лайтман, Кабала учи, че негативната енергия от очите може да повлияе не само върху самочувствието, но и върху живота на човека.

Тя може да ни пречи при постигането на целите ни, предопределеното ни от съдбата и даже на ни лиши от това, което вече сме постигнали. Но в учението на Кабала червеният конец служи за защита от тези негативни влияния. Носенето на червен конец действа подобно на ваксина, тоест той усилва нашия духовен имунитет. Защитната връв трябва да се слага именно на лявата ръка, тъй като от тази страна към нас влиза негативната енергия.

Трябва да се отбележи, че

червеният конец се използва в качеството на талисман не само в Кабала.

Например българите извезват бродерия с червен конец върху бял плат и я поставят на прага на дома, в който има покойник и така се е смятало, че това помага на душата да попадне на небето. Пъпната връв на новородените деца е била завързвана с червен конец, за да защити тялото им от проникване на зли демони, лоши очи и болести. В някои култури и днес слагат на децата червен конец на китките, пазещ детето от кожни заболявания.

Възрастните завързват вълнени плетки с червен цвят на ръката или крака при заболявания на ставите или разтежения. Преди с помощта на червения цвят са лекували брадавици. Тя се завързвала, докато се чете молитва, на нея имало толкова възли, колкото били брадавиците на човека.

След това я изгаряли. Така че не само в юдейската Кабала е бил използван червеният конец, други култури също са го възприемали като защитен амулет. Невъзможно е точно да се каже дали конецът на лявата китка наистина пази от болести и лоши очи, но че няма да ви навреди – това е гарантирано.

Защо се завързва на китката червеният конец?

Ако вас ви интересува този въпрос, тогава вижте написаното по-долу. Сега ще разберете всичко, което бихте искали да узнаете за червения конец. Модата да носят червени конци до ден днешен е актуална сред много знаменитости – актьори, актриси и други представители на шоубизнеса, може на техни снимки да се види, че много от тях имат червен конец на китката.

Тази мода продължава на набира скорост със стремителни темпове. Задавали ли сте си някога въпроса за това защо хората носят червен конец на китката си. Не много са тези, които знаят какво означава тази традиция. Легендарната Мадона стана един от първите известни хора, които завързват червен конец на лявата китка.

Това стана малко след като самата тя стана последователка на Кабала. В книгата на Зохар е казано, че човек с лоши очи обладава чрез погледа си негативна разрушителна сила и затова го наричат „разрушител на света”.

Следователно трябва да бъдем внимателни и да не се приближаваме към такива хора, за да не ни навредят. Съгласно такова учение като Кабала, червеният конец защитава хората от въздействието на лошите очи, много мощна негативна сила, която ние получаваме от недобрите и недружелюбни погледи на окръжаващите ни хора.

Злобните и отрицателни погледи ни влияят отрицателно, не ни позволяват да реализираме пълноценно заложения в нас потенциал в различните сфери на живота. Не трябва да се подценява необходимостта да се противопоставим на негативните влияния, смята Кабала. Хората, които не разбират това и не издигат защитен екран на позитивно поведение около себе си, рано или късно стават жертви.

Както отбелязва Кабала, червеният конец може да отстрани негативните влияния и да ни помогне завинаги да се избавим от тях. Силата на погледа според разбирането на това учение, се явява мощно оръжие за изцеление, а не просто деструктивен канал за разрушение. Векове наред този талисман е бил използван в качеството си на оръжие за защита от Кабала.

Червеният конец в това учение е трябвало да бъде направен по определен начин. Първите и най-мощни талисмани, правени още от древните мъдреци, обладават особена сила, защото те са увивани около гробницата на Рахил, намираща се в Израел. След това червената връв е нарязвана на по-малки парчета, които вече се връзват около лявата китка.

Както бе вече казано, Кабала счита лявата ръка за приемната част от тялото. Негативната енергия, поясняват кабалистите, влиза именно откъм лявата страна на нашето тяло. Към желанието да получим за себе си се отнасят лявата ръка и лявото рамо, а дясната ръка и дясното рамо – към желанието да разделим с някой друг.

Като завържем на лявата китка червен конец, ние установяваме тази жизнено важна връзка със защитната енергия, окръжаваща гробницата на Рахил. Освен това той ни позволява да носим с нас тази енергия и по всяко време да я ползваме. Кабалистите смятат, че, призовавайки на помощ Светлината на праведниците, например на Рахил, можем да получаваме от тях енергия помощ. Рахил – това е библейската прамайка.

Съгласно Кабала тя олицетворява физическия свят, в който всички ние живеем, явява се негова материя. Изконното желание на тази жена – да защитава децата и да ги пази от всяко зло. Тя е прекарала целия си живот като закрилница човечеството. Завързвайки на лявата си китка червен конец със седем възела и в същото време произнасяйки молитвата Ана Беко’ах, ние фиксираме мощна защитна енергия вътре в нас.

Тя прихваща каквито и да е отрицателни въздействия има срещу нас, за да ни навредят. Местата, където са погребани праведниците, се явяват енергетически портали, които са създали тези хора през своя живот. Червеният конец затова трябва на всяка цена да бъде зареден със защитната сила на Рахил на гробницата ѝ.

Никаква друга сила не е способна да победи майчинската защита и любов на тази жена. За съжаление тази задача, която ни поставя Кабала, е доста трудна. Оригинален червен конец от Израел съвсем не е лесно да се получи, тъй като гробницата на Рахил се намира на една от най-нестабилните политически територии на тази държава.

Така че е прието, че който и да е червен конец, който се продава в центровете за изучаване на Кабала, и върху който е проведена необходимата процедура, може да стане вашия талисман, защитаващ ви от лоши очи.

Кой трябва да ви завърже червения конец

Можете да помолите човека, когото обичате, да завърже на лявата ви китка червен конец. Това може да бъде любимият, близък родственик или най-добър приятел. При това човекът трябва да разбира какво означава този ритуал и да ви желае доброто от цялата си душа. Също така талисманът за защита от лоши очи може да ви направи и сложи на ръката човек, обладаващ чиста и силна енергия – монах или свещеник.

Последователите на Кабала смятат, че ако завържете сам червения си конец, тогава той няма да ви пази от лошите очи и няма да ви предпазва по никакъв начин.

Как да завържем червения си конец?

Нека отначало избраният от вас човек завърже конеца плътно около китката с прост възел. След това трябва да се повтори завързването още шест пъти, за да се получат седем възли. Но не е достатъчно да се направи само това, за да може конецът да започне да ви помага, според Кабала. Как да го завържете правилно вече знаете.

Но след това трябва също така да пообщувате със себе си, въздържайки се от негативни осъждания и мисли по адрес на други хора. Такова вредно поведение може да попречи на вашите усилия, насочени към придобиване на защита и щастие. А после помолете човека, който ви е завързал конеца, да завърши процедурата с прочитане на молитвата Бен Порат (тя се чете отдясно наляво).

В края на краищата именно такъв ритуал предлага Кабала. Червеният конец, молитва и въздържание от негативни мисли ще ви предпазват от лоши очи и няма да им дават възможност да ви навредят. Тези, които носят червен конец и осъзнават ролята на Рахил и нейната сила, са защитени от лошите очи и хаоса.

Още за лошите очи

А сега малко по-подробно за лошите очи. За тях не помагат нито заветите, нито забраните на Кабала. Червеният конец на китката не обвързва този, който го носи, с никакви задължения. Привържениците на Кабала говорят само за негативна и позитивна енергия. И ние сме длъжни да умеем правилно да работим с нея.

Негативната енергия излиза от очите в момент на ревност или завист, оттук идва и древният много ярък и точен израз – лоши очи. Това понятие се явява част от историята на човечеството. За лоши очи са говорили Аристотел, Платон, Сократ, за него на писали даже в Библията. Векове наред те са предизвиквали страх и уважение сред завоеватели, крале и кралици.

Гръцките мореплаватели от древни времена са рисували на носа на корабите си очи, за да обезпечат по този начин защита от тези сили. Лошите очи са наричани по различен начин от различните народи: римляните – „окулос малюс”, шотландците – „дрох шуил”, кабалистите го наричат „айн хоре”, а българите „уроки”.

Традицията да се завързва червен конец около китката съществува при различни народи. При славяните и много източни народи също така съществува традиция, свързана със завързването на червена лентичка или конец на китката на ръката. Всеки различен народ има своя собствена аргументация за това какви са причините да го прави. Почти винаги облаче тя е свързана с оригинална и красива легенда за национални светини.

Но все пак има и общи черти: този който ни учи на практиката да се завързва червен конец на китката по правило е жена; този конец се явява талисман, предпазващ ни от житейски неприятности и лоши очи. В индуистките храмове е разпространен ритуал, според който, неомъжените жена трябва да завързват червен конец, но не на лявата, а на дясната китка.

Засега няма достоверни сведения за това защо това е нужно. Може би червеният конец в този случай просто означава, че към тази девойка можете да се отнасяте като към потенциална съпруга. При източните народи и славяните има поверие, според което на дясната ръка червен конец носят хората, които искат да привлекат успех и благоденствие в своя живот.

При славяните съществува също така поверие за това, че богинята Лебед научила селяните да връзват на плета червена вълнена връв, за да не може в дома да влезе болестта. По този начин дори и до днес в някои откъснати от света села, се гонят грипните епидемии. Червен конец използват и някои наши съвременници, които предпочитат да се лекуват и защитават от лоши очи чрез народни средства.

Как действа червеният конец?

Привържениците на Кабала смятат, че негативната енергия може да влияе върху нашето самочувствие и живот. Тя е способна да ни спира от предначертаната ни съдба и да се окаже основна причина за това да загубим нещата, които вече сме постигнали. Сложеният на лявата китка червен конец действа подобно на ваксината в медицината.

След като инжектираме серум за тази или онази болест, ваксината ни помага да си изработим имунитет. На този принцип е основано и духовното повишаване на имунитета. Съгласно Кабала различните цветове имат и различни енергии и честоти. Например, червеното се явява цветът на опасността. Завързвайки си по определен начин червен конец, ние се защитаваме от опасните разрушителни сили.

Но какво да правим, ако червеният конец се скъса?

И на този въпрос Кабала дава отговор. Червеният конец на ръката може да се скъса, но не е необходимо да изпадаме в паника, ако това се случи. Според Кабала, ако талисманът е правилно поставен и в един момент се скъса, това означава, че точно в този момент покрай човека е минала голяма беда.

Тя е причинила скъсването, но талисманът е свършил своята работа и ви е защитил. Ако това се случи, не трябва да правите нищо друго, а просто да завържете нов червен конец на китката си.

Уроки. Симптоми и разваляне. Предпазване от лоши очи с червен конец и др.

Кабала за начинаещи

Днес хората все повече започват да усещат присъствието на нещо по-голямо от нашите привични усещания за материалния свят, неща, необясними от традиционната наука. Ние усещаме, че някъде на границата на нашето разбиране за нещата съществува друг незрим свят, който може да обясни законите на мирозданието и обединяващ в едно всички наши знания за Вселената.

Учението Кабала, което постепенно придобива все по-голяма популярност, помага да развием в себе си тези качества, които ни помагат да усещаме света по съвършено различен начин. Трудно е да се каже колко полезна би била Кабала за начинаещи в плана на духовното им израстване. Кабала – това е древна наука, изучаваща строежа на човешката душа, нейния път из света на Безкрая в нашия свят.

Ако може да се вярва на кабалистите, периодът на упадък е завършил през 1990-1995 г., след това е започнало завръщане към корените. Какво е да бъдеш човек, който страстно желае да види цялата картина на света и истинските причини за процесите, произхождащи в него? Всичките поколения кабалисти са дали огромен принос в методиката на усвояване на тази древна наука.

На нас ни остава просто да направим първата крачка – да развием така наречената „точка в сърцето” (чувство на необходимост да се разбере висшето познание), ползвайки ученията на водещи кабалисти още от древни времена до нашата съвременност. Да се намери нужната литература днес не е проблем. Има множество книги със заглавие „Кабала за начинаещи”, трябва просто да се отиде до книжарницата.

Човек, който не е бил свързан с учението на началния стадий на обучението, с време започва да чувства, че започва да разбира процесите, произхождащи в нашия свят, че у него постепенно започва да се развива шесто чувство, където и се разбира нашата истинска същност, нашето „аз”. Развивайки шестото чувство, човек започва да усеща това, което се нарича Душа, започва да предугажда мислите на другите хора, буквално вижда процеса на обмен между тях.

Постепенно идва и разбирането за това, как всички наши действия, мисли и чувства се съединяват във Вселената и се връщат обратно към нас. Човек започва да владее таланта на ясното виждане на миналото, настоящето и бъдещето, за него престава да съществува понятието време.

Освен това скоро започва да се появява и осъзнаване на видяното, способност да даде обективна оценка на това, което се случва, а следователно и възможност да се влияе на реалността, да променя както своя собствен живот, така и да управлява живота на обществото.всички тези възможности са заложени в нас изначално, те са достъпни за абсолютно всички.

Всичко зависи от това доколко човек е готов да отхвърли своята егоистична природа и да започне да мисли мащабно. Затова и с Кабала за начинаещи трябва да се захващат тези, които желаят да развият в себе си всичките чувства, описани по-горе.

Кабала и магия

Кабала и магия са тясно свързани, имайки предвид, че именно на Кабала е основана цялата практическа магия и демонология. Основите на Кабала съставят две фундаментални съчинения – това са „Сефер Йецира” (Книга на творението) и „Зохар” (Книга на Колесницата), а ги допълва „Ключът на Соломон”, която показва обредната част на магията, включваща приготовлението и освещаването на предмети и талисмани с различно предназначение.

В началото на обучение Кабала за начинаещи може да им се стори прекалено сложна и невъзможна за разбиране, но преди да се предадете, пробвайте да бъдете в мир самите със себе си. Увереността в това, в което правите е ключът към получаване на душевно спокойствие.

Сефер Йецира

Най-старият древен източник на Кабала се явява книгата „Сефер Йецира”, написана през 16-17 век преди новата ера. По мнението на кабалистите автор на тази книга се явява праотецът Авраам. Според други версии обаче, книгата е написана чак през втори век от новата ера от рави Акивой според идеите на праотеца Авраам.

Кабалистите смятат, че Авраам е първият в историята на човечеството, който е осъзнал единството между всички индивиди и процеси, и е овладял духовните технологии на Кабала. Според кабалистите Авраам е бил първият човек, успял да промени своята съдба. Той не е трябвало да има деца от жена си Сара. Въпреки това, благодарение на огромната грижа на Авраам за ближните, станало чудо и се родил Исаак.

Сефер га-Бахир

От всички кабалистически текстове, книгата „Бахир” се явява една от най-древните и най-важни до публикуването на „Зохар”.

„Бахир” е най-влиятелният и цитиран източник на Кабала. Фактически „Бахир” е цитиран от всички по-важни кабалистически книги, а за пръв път това става в коментара на Раавада на книгата „Сефер Йецира”. Към него постоянно се обръща в своите коментари за Тората рави Мошебен Нахман (Рамбан). Освен това „Бахир” многократно се цитира и преразказва в книгата „Зохар”.

Името „Бахир” произлиза от първия библейски стих, цитиран в текста: „Вече не се вижда ярката светлина (Бахир) в облаците…” (Йов,37:21). Тази книга се нарича също така (в частта на Рамбан) „Мидраш рави Нахуния бен га-Кана”. Възможно е причината за това да се заключава в това, че името на рави Нахуниа се намира в самото начало на тази книга и повечето кабалисти приписват „Бахир” на него и неговата школа.

Именно по тази причина съществува предание, че „Бахир” е бил написан от амораими – последните мъдреци на Талмуда.

Въпреки че „Бахир” всъщност е съвсем малка по обем книга (всичко около 12 000 думи), той е изключително високо ценен от тези, които изучават тайните на Кабала. Водещият кабалист от 15 век рави Юда Хайит е написал: „Направи тази книга корона на своята глава”. По-голямата част от текста е много трудна за разбиране, затова и главата на кабалистическата школа рави Моше Кордоверо (1522-1570 г.) твърди: „Думите в този текст са сияещи и свирещи, но техният блясък може да ослепи очите ви”.

За пръв път „Бахир” е бил публикуван за широката общественост през 1176 г. и е бил разпространяван сред органичен кръг адепти. Ортодоксалните кабалисти потвърждават, че книгата е написана от водещия талмудист от първи век рави Нахуниа бен хаКана. Според историците, „Бахир” е бил написан недълго преди първата си публикация.

Първото печатно издание се появило в Амстердам през 1651 г., следващите били публикувани в Берлин през 1706 г., Корец през 1784, Шквол – 1784 и Вилнюз през 1883 г. За най-добро издание от всички се счита публикуваното в Йерусалим през 1951 г. от рави Реувен Марголиус заедно с неговия коментар „Ор ха-Бахир” („Светлината на Бахир”).

В „Бахир” се споменава, че вглъбението в тайната на Маас меркава е също толкова приемливо, колкото и молитвата, но се предупреждава, че то е невъзможно без изпадане в заблуждение. В „Бахир” се съдържа учението на Сфирот, чиито имена (с изключение на три от тях) се намират в текста. Особено е интересна техната последователност и отношението им към Вселената, дните от седмицата и човека (например към обрязването). Разглежда се понятието гилгул (превъплъщение).

То се използва за обяснение на проблеми, касаещи несправедливостта и това, че страдат и се раждат недъгави даже невинни младенци. Учението за гилгул е получило по-нататъшно развитие в „Зохар” и още по-подробно в „Сефер Гилгулим” и други писания. Други теми в „Бахир” касаят интерпретация на буквите от еврейската азбука, от които се упоменават петнайсет.

Обсъждат се – обикновено в контекста на Сфирот, такива понятия като тефилин, цицит, лулав и етрог, а също така и понятия, присъстващи в „Сефер Йецира”, например Трийсетте и два пътя на Мъдростта, Дванайсетте диагонални граници, а също така и темата за „Оста, Сферата и Сърцето”.

Изобщо цифрите играят основна роля в книгата „Бахир”, особено голяма роля при това. Там се въвеждат две необичайни понятия, свързани с ангели или ангелски сили. Едно от тях – Цура, което буквално означава „форма”, а другото е Кома, което може да се преведе като „структура”, „Тяло”. Други термини, свързани с ангели, са Начало (Мангихим) и Служители (Пкидим).

Най-важното откровение на „Бахир” – това са различните имена на Всевишния. Говори се и за Името, което се упоменава в Талмуда и се състои от дванадесет букви, а също така и за седемдесет и две комбинации на Името, явяващи се производни. Това Име се упоменава в тайните талмудически източници. В „Бахир” също така се съдържа учението за Цимцум, тоест за самостоятелното свиване на Божествения свят, но то е дадено само като наброски.

Рави Берахиа говори за това, че Светлината вече е съществувала, но при Царя за нея е нямало място, в което би могъл да я смести. Чак по-късно, след като било подготвено мястото, тогава Светлината могла да се разкрие. Подробно учение за Цимцум по-късно разработва Ицхак Лурия (1534-1572 г.). Цимцум е един от най-основните принципи на Кабала, станал за много учени източник на объркване (Ал Каплан).

Книга „Зохар”

Най-известната кабалистична книга се явява Книгата „Зохар” (на иврит означава „Сияние”), написана съгласно ортодоксалните кабалистични вярвания през втори-трети век от новата ера от Шимон бар Йохаем и публикувана през 13-ти век от рави Моше де-Леон. Известен религиовед и атеист, най-големият изследовател на Кабала Гершом Шолем утвърждава, че Моше де-Леон сам е написал „Зохар” и я дам за дописване на Шимон бар Йохая.

Според Шолем словоредът и граматиката, откривани в книгата, са характерни за Испания от 12-ти век. Според преданието Шимон бар Йохай заедно със своя син Елазар 13 години изучавал тайните на Кабала в пещера. По-късно Шимон бар Йохай обучавал в Кабала своите ученици и написал книгата „Зохар”. Кабалистите считат „Зохар” на основа на кабалистическата мисъл, съдържаща огромна духовна сила.

Много от тях препоръчват тя да се пази във всеки дом. Четенето на „Зохар” на глас, дори без да обръщаш внимание на съдържанието ѝ, било просто „на полза на душата”. Кабалистите смятат, че четенето на „Зохар” дава положително влияние на подсъзнателно ниво. Според разпространен обичай особено сред средите на сефарадите, четенето на „Зохар” е било сред най-разпространените тайнства.

През петнайсти век „Зохар” е бил отпечатан за пръв път в Италия и имал такъв авторитет, че всеки учен, притежаващ пари, е държал да го има. Читатели на книгата били също така и християни, които се интересували от еврейския мистицизъм и възможностите ѝ за християнска интерпретация.

Учението на Арий

Значителен принос за развитието на Кабала внася през 15-ти век Ицхак бен Шломо Луриа Ашкенази (Аризал или Арий – 1534-1572 г.).

Той разработвал принципно нова система за изучаването на Кабала (Лурианска Кабала) и я преподавал на своите ученици. Един от тях – Хаим Витал (с помощта на сина си Шмуел Витал) изложил написано учението на Арий в трактата „Писанието на Арий” и то се явява едно от най-значимите писания в Кабала.

Лурианската Кабала е явява основа, както и серафидската Кабала от 15 век, а също така и хасидската Кабала, появила се през 18 век. Практически всички съвременни кабалистични направления изучават Лурианската Кабала.

Арий разработил учението за Цимцум („съкращение” или „съпротивление”), Швират Келим („разделяне на съдовете”), Гилгулим („преселение на душите”), Ибур („обединението на душите”), Тикун („корекция”), техниките на кабалистическата медитация Йихудим, Каванот, Цадихим („праведниците”) и така нататък. В неговото учение акцентът е върху ключовата роля на човека за поправяне на света, за връзка с концепцията за изгнание, изкупление и преселение на душата.

В основата на Лурианската Кабала лежат четири идеи: Айн-соф (безкрайността), която се свива, образувайки пространство за творенията: божествените съдове („сфирот”), удържайки божествената енергия, необходима за това, че светът да бъде съвършен, разрушението („разбитите съдове”), когато по-голямата част от света вече е била заключена в новите съдове.

Сфирот, част от искрата на Божествения свят, се оказал в плен на Създадения свят, на лъжливо самостоятелни сили на злото, наречени Скорпули – клипот, или Другата страна („ситра ахара”); задачата на човечеството се състои в това, да завърши Тикун – завръщането на божествената искра на Божеството. За това е необходимо да се установи в света божественият ред и царството на закона.

Кабала на Лурия – това е собствено тълкувание на „Зохар”, мъдростта, която той е постигнал в уединение край бреговете на Нил. Сред евреите е разпространена легендата за свръхестествената мъдрост на Лурия и неговите ученици. В техните разкази Лурия се представя като велик пророк.

Основни понятия в Кабала

Феномен на съвременната „масова Кабала”. Феноменът се обяснява с това, че в наши дни работят (активно привличат последователи) две крупни транснационални организации, именуващи се кабалистически: „Център по Кабалистика” на семейство Берг и „Академия по Кабала” на Михаил Лайтман.

Отстрани може да се създаде впечатлението, че има „подялба на пазара” на потенциални адепти на тези две структури.

Берг вербуват последователи в средите на масовата публика. Любопитната смес от кабалистична и астрологическа терминология, обредите, амулетите, обещанията на последователите им, които са си платили такса, че ще им се подобри сексът и бизнесът, не могат да заблудят сравнително образования човек, затова и тази школа има успех сред нискообразованите.

От друга страна Лайтман се е ориентирал към „начетената” публика, стремяща се към различни пътища на духовното познание. Лекциите и текстовете на Лайтман целят да привлекат именно образования човек и предполагат теми от рода на: изучаване на Кабала с цел да открием в себе си „Шестото чувство” за непосредствено възприемане и изучаване на висшите светове.

При запознанство с Лайтман следва да се отчита следното:

1. В традиционната кабалистическа литература няма преки споменавания на „Шесто чувство”, а също така засега поне не е известно някой от учениците на Лайтман да е смогнал да го постигне в резултат на обучението си. В будизма и други източни религии Шесто чувство се нарича разумът.
2. В традиционната Кабала съществува строга забрана да бъде изучавана от мъже, по-млади от 40 години, докато преди това не са изучили добре текстовете на Талмуд и Танах.
3. Традиционната Кабала е неразривно свързана с юдаизма в неговите най-ортодоксални форми и в никакъв случай не претендира за „научно познание” на другите светове.
4. Обучението на Кабала без познаването на иврит е като да учиш музика без да имаш нотна грамотност.

Няма основание да се предполага, че Михаил Лайтман паралелно с Берг преди всичко не монетализират марката „Кабала”. Най-вероятно имаме работа с неадекватни опити на хората, опитващи се съвместят научните знания от първата половина на своя живот с транслични преживявания през втората.

Размишлявайки над „лекциите” на харизматичния кабалист Лайтман, следва да се отчете, че неговите уверения в уникалността му и даже задължението на всеки човек да поеме по кабалистическия път, са силно преувеличени. За 5 000 години съзнателна история човечеството е открило много начини да се докосне до тренсперсоналния опит.

При това не трябва да се съмняваме във възможностите за достигане на резултата (трансперсонално състояние) на всички други способи, при положение, че при тях и резултатът, и способът винаги и навсякъде се описват еднакво:

• преодоляване на бариерите (филтрите) ня съзнанието
• развиване на алтруизма в себе си (отказ от материални цели, отричане от светските грижи)
• единение (сливане) с трансцендентната енергия (Светлина, Твореца, Светите духове и т.н.)

При всички световни религии само католическата се е самоотстранила от търсенето на този път. Йога, будистките монаси, кабалистите, суфистите, исихастите, много други, подобно на сегашните художници, музиканти и поети, винаги имат пред себе си една и съща цел: непосредствено единение с висшите сили чрез преодоляване на бариерата на съзнанието.

Каквото и доказателство да се търси за това, че някой от тези пътища е единственият верен „научен” път към Твореца, изглежда най-малкото неуважителен спрямо хилядолетната история и опит на човечеството.

Хората, които нямат достатъчно багаж от общочовешки знания, следва да разберат, че и двете „кабалистически” организации притежават редица признаци на класическата тоталитарна секта: задължението да отчиташ 10-20 процента от доходите и спестяванията си, ограничаване на общуването със семейството и прочее.

Желаещите да получат обективни сведения за Кабала най-добре да се обръщат към трудовете на учените, посветили се на изучаването ѝ през целия си живот (такива като Гершом Шолем или Моше Идел).

Център по изучаване на Кабала

Това е най-голямата в света образователна организация, изучаваща мъдростта на Кабала. „Нашата цел се състои в това да направим древната мъдрост и инструментите на Кабала достъпни до умовете и сърцата на отделни хора, групи и организации – независимо от тяхната вяра, политическа ориентация и национална принадлежност.

Центърът по изучаване на Кабала – това е организация, която е мотивирана да допринесе за духовното израстване на човечеството и която преобразува живота на хората, помага им да разберат и се съединят с духовната природа на Вселената”. (От официалния сайт на Центъра за изучаване на Кабала.)

Разногласия сред съвременните течения в Кабала

По мнение на поддръжниците на подхода на ортодоксалния юдаизъм, човек, който е небогобоязлив и не обладава достатъчно ниво на знания по юдаизъм и не живее в съответствие с еврейските закони, може да получи само обща представа за идеите на Кабала, но неговите знания за нея никога няма да бъдат сериозни.

Те също така потвърждават, че всички кабалисти от миналите векове са разглеждали Кабала като неотменима част от еврейската традиция. Те не приветстват широкото разпространение на общи знания и представи за Кабала и са против това, настоящите популярни представления да подменят истинската, според тях, Кабала.

Проблемът според тяхната гледна точка е когато тези популярни школи започват да изкривяват представата за Кабала – например отдалечавайки я от юдаизма, от другите нива на познания за Тората или от съблюдаване на заповедите. Тези извращения според тях трябва да се изправят.

Последователите на масовото разпространение на Кабала смятат, че тя оказва положително влияние на духовното развитие на всеки човек в частност и на човечеството като цяло. Според тяхното убеждение влиятелните кабалисти от последните векове са били поддръжници на разпространението на учението на Кабала и духовната работа на нашето поколение зависи именно от масовия процес на самоусъвършенстване посредством изучаването на Кабала.

Лидерите на движението, разпространяващо Кабала – споменатите по-горе Ф. Берг и М. Лайтман се явяват ученици на авторитетни кабалисти (съответно Йегуб Брандвайн и Б. Ашлаг) и смятат, че на основата на учението на Йегуд Ашлаг те са създали подходяща за обикновения човек и в същото време изчерпателна система за изучаването на Кабала.

Те също така приветстват засиления интерес към Кабала и в ортодоксалния юдаизъм, като смятат, че опитите на някои традиционалисти да монополизират „правилния” подход към Кабала са абсолютно неприемливи.

Християнство и Кабала

Християнска Кабала. През 15 в. В Европа се е появило движение, утвърждаващо, че истинският скрит смисъл на Кабала е християнски. Основоположник на християнската Кабала станал един от най-интересните представители на епохата на Ренесанса Пико дела Мерандола.

Християнските кабалисти виждали в Кабала откровение, с помощта на което могат да достигнат тайните на Питагор и Платон. С тази Кабала, просъществувала до 18 в., е свързано също така името на християнския мистик Я. Беме (края на 16 – началото на 17 в.).

Римските папи от 16 в. и Кабала

Римските папи от 16 в. не са виждали противоречие между Кабала и Християнството. Така например, първото печатно издание на книгата Зохар било издадено от християни по личното нареждане на папа Пий IV през 1559 г. За разлика от Зохар, книгата Талмуда е била обвинена от инквизицията в клевета към християнството, ерес и била изгаряна от инквизиторите.

Някои исторически източници считат, че чрез поддържането и разпространението на кабалистическа литература, папите искали да привлекат евреите към християнството.

Масонският орден и Кабала

Изучаването на Кабала се е явявало една от тайните на няколко направления на символичното масонство, членове на което в продължение на много векове са били хора от средите на благородничеството, дворянството и духовенството.

Хюман дизайн за начинаещи: Карта, книги, тест (ТИПОВЕ, подробно)