Български тютюн за лула или пък пури не може да се срещнат а пазара, защото сортовете, който виреят в България не са подходящи за производство на тези изделия. От друга страна, ако “Булгартабак” иска да прави тютюн за лула би могъл да внася и да го обработва по специална рецепта. Тютюневият холдинг внася тютюн дори за някои видове тютюни, съобщиха от там, но обясниха, че икономически това не е изгодно, защото пушачите на лула са изключително малко, а пък в заводите на холдинга няма такива производствени мощности, които да правят тови вид тютюн или пък пури зарид различната технология.
Тютюнът за лула се реже малко по-широко , отколокото за цигари или пури и след това се ароматизира. Пурите пък са прявт по различни начини, но технологиите им са основно две – едните са с пълнеж от нарязан тютюн, а другите са с цели листа, които се увидавт едно в друго. В рецептата на всяко едно тютюнево изделие има поне 20 компонента. Сред тях има различни видове тютюн, подобрители, ароматизатори.
Преди 20-30 огдини са правени опити да се отгледат в България специални видове пурови тютюни във видинско, обаче се е оказало, че климатичните условия не го позволяват. Въпреки това “Булгартабак” произвеждаеше до 2000 година в завода в Асеновград тютюнът за лула “Нептун”. Качеството му не е било особено добро, смятат пушачи на лула, по пък за сметка на това се е намирал лесно на пазара и цената му е била прилична. Той се е правел основно от ориенталски тютюну, който е с доста широки възможности и е най-популярния, произвеждан у нас. Другите два вида – Бърлей и Виджиния, който родните поризводители осигуряват се нуждаят от повече ароматизиране и третиране. Въпреки това при положение, че в състава на пурите или тютюна за лула влизат още много компоненти, няма пречки те да бъдат поризвождани и у нас.
В България се отглежда тютюн повече от век. През изминалите години средното годишно поризводство беше 40-50 хил. тона тютюн, в това число 35 хиляди тона ориенталски, който е основен поминък на хората от районите на Крумовград, Неврокоп, Източния Балкан, Джебел, Мелник. “Булгартабак” е традицонен изтносител на ароматизиран, обработен и ферментирал ориенталски тютюн от най-високо и средно каче7 ство. Той се използва от водещи тютюнопроизводители в САЩ, ЕС, Средния изток, Северна Арфика.
Производството на ориенталски тютюн е с най-голяма квота. Специалистите твърдят, че той е с пълен и добре балансиран приятен вкус. Дори и да е с по-ниско качество, ориенталският тютюн би могъл да се използва като основен компонент на повечето цигари.
Благодарение на специфичните агро-климатични условияповечето от българсикя ориенталски тютюн комбинира вкус и аромат с добро ниво на изгаряне на цитгарите. Нивото на никотина в ориенталския тютюн е от 0,8 до 2,1 процента.
Първите 155 тона тютюн сорт “Бърли” са произведени в България през 1967 г. основно за нуждите на родната цигарена индустрия. Тогава тютюнът е бил със средно качество. През следващите 20 години годишното производство достигнало 5 – 8 хиляди тона. Производството на Бърли е в Южна България в райна на Пазарджик, Пловдив, Ямбол И Сливен, както и в Северна българия в Силистра, Плевен, Враца,у Монтана и Видин. Условията за производство на Бърли да по-благоприятни в Северна България и тава го праваи основно място за добив на този тютюн.
Най-известните производители на тютюн са европейските държави, въпреки че това растение се отглежда и в Индонезия, Източна Индия, Доминиканската република. Тютюневите смеси са сътавени от различни сортове тютюн, които преминават през сложна обработка. Листата на тютюна се сушат на сянка, след което следва процес на ферментация, при който нивото на никотина намалява и се получава мек вкус. След ферментацията се отстраняват жилките и се напоява с ароматни есенции. Процесът се нарича кесинг и от него зависи вкусът на тютюна при пушене. След това тютюнът се пресова и нарязва, смесва и отново се овлажнява с ароматни есенции или екстракти от растения и плодове. Ароматизацията влияе на миризмата на дима при пушене.
В зависимост от обработката и мястото на приготвяне тютюнът за лула се дели на няколко вида. “Cavendish” носи фамилията на английски капитан, превозвал за Америка уиски, а оттам тютюн за Англия. Веднъж сложил тютюна в празни бъчви от уиски и при пристигането си в Англия се оказало ,че тютюнът е станал по-хубав. “Flake” е от тънки пресовани листове, които трябва да бъдат смачкани и стрити преди да бъдат сложени в лулата. Тютюнът “Spool” пък има форма на малки рула, които при нарязване образуват мозайка, тъй като в него са съчетани различни сортове.
Три са класическите смеси на тютюна за лула. При английската неизменен компонент е латакията – опушеният тютюн, който придава особен и не много приятен за околните аромат. Шотландската пъксе отличава с леко кисел привкус, а датската датска – винаги може да бъде разпозната по пикантния аромат на мед.
любопитно е и фактът, е истинската лула е направена от зрял храст, който може да е на възраст от 40 до 250 години. След като са избрани, корените се почистват, изследват се за буболечки и пукнатини, след което се срязват във формата на кубче, от което в крайна сметка ще бъде направена лулата.
Първият етап на производството на качествена лула е доста усърден и загубата на материал е голяма. След като кубчетата са нарязани те отново се проверяват, варят се във вода 12 часа за да се унищожат останалите организми, след това се складиат за 6 месеца в сушилни и се сортират по размер. Опасността от разцепване или пропукване вече я няма. Само тогава коренът може да се даде на производителя.
Първоначално всяка лула се правела ръчно, но с бързия растеж на търсенето производителите изобретили специализирани машини , които помогнали за повишаване на дизайна без да се жертва нищо от високото качество на продукта. По време на производството се правят проверки на качеството и се сортират. Привидно две лули може да изглеждат еднакво, но всъщност те се различават много според качеството и цената.
Накрая лулите се боядисват, лакират и излъскват чрез търкане.
Освен от дърво лулата може да бъде направена и от царевица, порцелан, глина, морска пяна.