Чудеса.net
Тричането на кучета се изпълнява векове наред в село Бродилово, въпреки забраната заради варварското отношение към животните
Тричане. Така се нарича древният обичай, спазван векове наред в село Бродилово. Според кукерската традиция няколко кучета се „бесят” на едно опънато въже, а стопаните им гледат отдолу и се забавляват. Разбира се, четириногите са живи и здрави след края на ритуала и се отървават само с лека уплаха.
Обичаят
Тричането в Бродилово години наред се извършва от един човек – майстор по „бесене” на кучета. Дебело въже се опъва между два кола над реката в селото. Въжето се усуква добре в примка, в която се приклещва кучето. Примката минава около гръдния кош на животното така, че когато то се издигне във въздуха, въжето да започне да се размотава. Четириногото се върти като пумпал. Накрая въжето се развързва и кучето пада в реката.
Заради въртенето във въздуха, на кучето му се завива свят и не може да изплува от реката. За да го спасят, стопаните хвърлят мрежа в реката и го прибират. Досега не е имало смъртни случаи, твърдят бродиловчани.
Забраната
Въпреки че кучетата не са наранявани, в селото има забрана ритуалът да се изпълнява, тъй като противоречи на хуманните норми. Тричането се е изпълнявало, откакто съществува селото. Преди няколко години обаче се разчува за традицията и природозащитниците вдигат шум до Бога. В чужбина заклеймяват българския ритуал и го наричат варварски. Кметът на селото няма избор и забранява тричането.
Днес ритуалът се изпълнява тайно, въпреки забраната.
Този случай обаче не е наужким:
Да ви е…..а в селяните и да ви се…..ем на традициите Бродиловски …….вашта мама врътоглава и пропаднала
Да ви хвана аз и да ви сложа на въжето гадове мръсни !!!
Сраам ме е да кажа че съм българин в чужбина от вас изродииииии !!!!!
Испанската корида
Това е западноевропейска традиция, която възбужда адмирации и чувства на гордост у испанците и служи за развлечение. Накратко традицията се практикува от няколко века насам и представлява, подобно на гладиаторските битки, жестоки убийства на едри домашни животни пред широката публика. На арената излиза т. нар. ториадор (бикоборец), който заедно с няколко помощника дразни до краен предел едър бик, който бива убит бавно и мъчително чрез забиване под кожата на няколко тънки железни копия. Смъртта настъпва чак след пълното обезкървяване на животното, но в някои щастливи за бика случаи – ако по случайност едно от копията уцели сърцето, смъртта е по-бърза, но не по-малко жестока. Хора от цял свят, значителен брой държави и Европейският съюз са се обявили против тази кръвожадна традиция. Така в 21-ви век, 2011г., и по-точно миналата седмица беше забранена коридата, но само в Каталуня.
Каквооо?!? Това ли е варварство и извращение?! Вижте тази статия за отвратителните европейски традиции практикувани масово и днес: http://www.praznuvam.com/news/?p=5095 После пак си помислете за въртенето на кучета!
zako besete ky4eta ko gato vi spasqt jivota nerevete nali
Селската престотия и невежество няма край! Като че ли не се намираме в 21-ви век а преди новата ера! Отвратена съм от тези “хора”. За съжаление съм далече от това СЕЛО, иначе веднага щях да взема мерки това да не се случи!
Това е начинът – с вземане на мерки.
С разселването на “южните ди” (тохарите) се разпространява жертвоприношението на куче в Южен Китай, а по-късно и във Виетнам и Корея, вкл. с изяждането на печено куче в празични дни. Интересно е че жертвоприношението на куче е много храктерно за древните българи, и вкл. като рудиментарен обред в някои части на Родопите ритуалното изяждане на куче се е съхранило и до наши дни. … В Тиля-тепе (Афганистан) Виктор Сарианиди описва кушански погребения със следи от дървени конструкции в погребалните ями, както единични конски погребения и погребения с куче. Аналогични се срещат и при древнте българ. При кушаните с очистителна цел, освбеждаването от греховете, при религиозни празненства се е извършвало жертовприношение на куче, прескачане на огън, хвърляне на култови съдове в пламъците. Този ритуал се е съхранил сред населението на Ферганската долина, Бухара и Таджикистан до началото на ХХ в. В „Житие на св.Тиверопулски мъченици” Теофилкт Охридски (Български) пише за българите докато били езичници имали скитски заблуждение, почитали слънцето и луната и принасяли в жертва кучета. Дори и днес в с.Мугла (Смолянско) е съхранен този обичай на ритуално заколване и приготвяне на печено куче. Според поверието това предпазвало от болести. (по репортаж на „Нова Телевизия” – ) Друг един обред при българите е свързан с въртенето на куче, наречен още “тричане” или “обесване” на куче. Аналогично в Далечния Изток ритуалното жертвоприношение на куче трябва да се извърши без проливане на кръв, т.е. чрез обесване. При китайците и корейците жертвоприношението и яденето на куче се свързва именно с култа към Панху (божественото куче), заимстван от племената „ди” (тохари). При виетнамците и корейците тази практика вероятно е заимствана от разселилите се на юг в Съчуан племена „ди” и по-късните миграции на техните потомци народите ба, ман-и (част от тях проникват в Корея) и мяо-яо, които в Средновековието проникват в Северен Виетнам.
Независимо от мненияна на разните там “кучезащитници” – софийски тъпанари и разглезени курви с промити мозъци и безмозъчно “западно” копиране, това са древни ритуали свързани с прабългарите и трябва да се изучават от нашите етнографи! А бе тъпанари що не ревете за хубавия грухчо, който заколват на Коледа, или за още по-милия заю-баю който е много вкусен печен!? Иначе плюскате а… и не мислите за животинките! Лицемери…
ЕЙ ТАКИВА НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ЖИВОТА КОЙТО ВИ Е ДАДЕН … КУЧЕТАТА СЪЩО ДИШАТ И ЖИВЕЯТ КАТО НАС …. ТОВА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕ РИТУАЛ И ЗАСЛУЖАВА ЗАТВОР!!!