Колко често жената, преминала 30-те, но не създала свое семейство, е заклеймявана като стока „втора ръка”? Определения от типа на „стара мома” и „дърта чанта” са твърде едностранчиви в сравнение с палитрата от емоции, които бушува както в душата на една такава дама, така и в любопитството на местните клюкарки.
Нека сега обаче застанем твърдо зад позицията, че на 30 жената е в разцвета на силите си, и направим на пух и прах всички онези интерпретации, които най-вярно са съчинени от някоя нереализирана майка и съпруга, която има прекалено много незапълнено време и се чуди само как да злослови по чужд адрес.
Ако до 30 ти не срещнеш любовта, след това никой няма да иска да се среща с теб!
Щом навърши 30, жената преминава в категория, за която се смята, че е изцяло под женски контрол. Е то няма ли мъже, които са сами и след 35, или тях ги взимат зелените човечета и ги откарват на „мъжката планета”?. Въпреки че в световен план жените преобладават като население, има и такива представители на силния пол, които въпреки че вече не са тийнейджъри, си имат 2 крака, 2 уши и глава и могат да са идеална партия в точно такава степен, в каквато ако са с десетилетие по-млади. Или мъжете не искат да създават семейство, ако са изпуснали първата вълна на бракуване! Глупости! Всяка неомъжена жена след 30 може да срещне неженен мъж на подходяща възраст стига да го поиска. А това искане не се определя от възрастта, а от нагласата, така че броят на свещичките на тортата нямат значение.
Така стигаме до второто остаряло схващане:
Мъжете искат млади пиленца, а не дърти кокошки!
Че искат, искат, но не всички, Тези, които предочитат недорасли девойки, ще си ги предпочитат и когато са на 30, и на 40, и на 50, та и отгоре. Просто такава е нагласата на конкретнтие типажи, но това в никакъв случай не е тенденция, която ръководи света. Така че забравете за младата си „конкуренция” и потърсете онзи мъж, които ще ви оцени такава, каквато сте – улегнала, женствена, открила себе си.
И като заговорихме за възрастта, смята се, че след 30 жената трудно дава нов живот.
В действителност съществуват редица опасения, че заедно с напредването на възрастта, жената губи част от репродуктивните си възможности. Но замислете се какво наистина значи да бъдеш родител – да родиш едно дете или да изградиш от него достойно човешко същество. Една улегнала жена в по-голяма степен е в състояние да възпита дете не за друго, а защото част от необуздаността, нетърпението и емоционалността на младите години липсват. А знаем, че освен с любов и грижи, млад човек се възпитава и с търпение и съвет.
Освен това науката и медицината напредват с всеки ден, увеличавайки възможностите на всяка жена, която желае, но не може да има дете, да сбъдне мечтата си.
А сбъднатите мечти и споделената любов променят всичко, дори закостенелите навици.
Тук се крие още една от безкоренните обосновки на тезата, че жената след 30 трудно ще намери, а след това и задържи партньор до себе си, защото е трудно да загърбиш изградените навици. Да навици има, но нима не променяме нещо от себе си всеки ден, нима не сменяме дрехите в гардероба или гледаме само един и същи канал. Не, не е така, човек е устроен да се променя, да се усъвършенства. Дори примерът с захвърлените мръсни чорапи насред стаята не е основателен, все едно вие не си захвърляте нещо с идетя след това да го преместите. Ами просто нещата ще са две, в обратен случай говорим за педантизъм.
И за финал остана най-абсурдното твърдение – ако жената е сама след 30, значи не е нещо наред в нея!
Това може да се твърди от някого, който смята, че да изградиш кариера, да постигнеш самостоятелност и да се утвърдиш най-вече пред себе си е глупост. Вярно, че една реализирана жена не може да стане баба на 4о, но може да постигне много други неща в живота си и най-важното – тя се развива, защото е имала времето и да бъде студент например, да започне работа, да пътува и след това да създаде дом и семейство, а не е събрала всичко накуп. Не искам да коря жените, които са избрали друг път за своя живот, но смятам, че така най-истински може да се преживее всяка емоция.
Е, разучпихме ли стереотипите?
