Тибет срещу Запада по отношението си към здравето и болестта

Какво знаем и не знаем за Тибет и отношението на неговите жители към болестите и здравето?

Нашият свят е сложно следствие от група определени избори, оставени ни в наследство от нашите предци, които са се формирали дълго преди нашата поява. Всички ние се адаптираме към тях и следваме техния завет.

От самото ни раждане се ръководим от различни ритуали свързани със специфичните антропологични особености на културата ни. Здравето ни е част от тази култура. Начинът, по който лекуваме телата си, показва отношението ни към ума и душата.

Различните култури ни учат на различни вярвания, често пъти те се различават в зависимост от религиозната принадлежност и начинът, по който се отнасяме към физическото си тяло и различните измерения на духовността.

Болестта има своите антропологически измерения, зависещи от възпитанието и разбирането за нейната същност.

Западният свят разчита на медицинските открития и се съсредоточава върху лечението на симптомите на физическо ниво.

Използваме медицинска апаратура, медикаменти и научни изследвания, за да вникнем в причините, водещи до появата на дадено заболяване. Ние лекуваме тялото – когато имаме температура, я смъкваме с лекарства, когато ни боли глава, не търсим първопричината, а отново вземаме лекарство, до следващия път.

В тибетската медицина тялото и духът са в неразривна връзка и болестта се разглежда на едно по-различно ниво на възприятие.

Когато става въпрос за антропологически различни и културни диференциации – тибетската медицина носи много по-различни послания.

Тибетските разбирания за живота и смъртта са тясно свързани с науката за съзнанието и ума, на базата на които се лекува тялото. Това означава, че тялото и ума не са две различни части, а едно цяло.

И що се отнася да тази връзка, най-важният въпрос е как преминава пътуването към същността на будизма. Учението на Буда е духовно, то съществува от столетия и през всичкото това време се е запазил стремежът към цялостното третиране на човешкото тяло и ум – като едно цяло.

В будизма негативизмът, причина за множество заболявания на тялото, не съществува.

В тази съвършена система, изтъкана от мъдрост, се практикуват ритуали, които лекуват тялото чрез ума.

Медитацията е един от основните методи за просвещение в будизма.

Истинската медитация е тишина, спокойствие, достигане на пълен покой. Процесът на медитация има много силна връзка с физическото здраве. Медитирайки, тялото се освобождава от натрупаното напрежение и енергията протича през тялото по правилния начин.

Изучаването на тибетската медицина включва процеса на медитация, един лекар прекарва около година в медитация, която е част от обучението му.

Един от основните методи за диагностика в тибетската медицина е пулсовата диагностика. Посредством пулса на човека се прави анализ на здравето на човека и този метод е невероятно точен. Лекарят не изследва само тялото, но и ума на пациента.

Езикът на човека също е много показателен орган при диагностицирането на физическото състояние – неговият цвят и цялостно състояние показват от какво страда даден организъм.

Следващият важен орган са очите – те са прозорец не само към съзнанието, но и към физическото здраве. Дори и да няма физически симптоми за заболяване, тибетската медицина разкрива дали сме напрегнати, стресирани или прекалено тревожни.

За разлика от западната медицина, която поставя точна диагноза посредством изследвания и преглед на физическите показатели, тибетската не определя здравето на фона на физиката, но и на психиката на човека.

Тибетската медицина търси първоизточника на проблема в тялото и когато той се премахне, тялото е излекувано, но това не може да стане без тялото да се разглежда като неразделна част от ума и съзнанието.

Георги Календеров