Едва ли можем да си представим богатото разнообразие на животинския морски свят в Антарктида, ако не надникнем поне бегло в енциклопедиите и справочниците за нея.
Обикновено в представите ни Леденият континент на Южния полюс е една необятна айсбергова пустиня, принадлежаща на пингвините – коренното й население, на минусовите температури и на снежните виелици, наподобяващи някоя космическа мъглявина.
Ала се оказва, че в този леден природен рай с най-чистия въздух на планетата, както върху морската повърхност, така и в различните й дълбочини съществува многообразен растителен и животински свят, освен хилядите тонове планктон. Леденият континент отстои на около 3800 км от Южна Африка, на 2500 км от Нова Зеландия и Австралия и на 1000 км от Южна Америка. Площта на Антарктида е 14 милиона кв. км, или двойно по-голяма от тази на Австралия и един път и половина от Европа.
Светещият рак, който се нарича крил, е един от обитателите или по-точно един от коренните жители на този тайнствен континент – перлата на студовете и ледовете.
Определят го като един от най-важните представители на хранителната верига тук. На норвежки „крил“ означава храна на китовете. Той наподобява голяма скарида, ала в тялото му са скрити своеобразни органи, които излъчват за около пет секунди зелено-жълта светлина на импулси. Неговият светещ биологичен механизъм остава тайна за човека, ала за себеподобните му тези светлини са много важни.
Така раците се намират помежду си и поддържат връзка постоянно посред големите струпвания на животни, които изпълват водите. Крилът се потапя до около 400 метра дълбочина и живее на ята. Този твърд колектив е изначален. Характерното за него е, че всяко крилово общество е от екземпляри на еднаква възраст. Така че например в 1 куб. м вода има около 30 000 раци, равняващи се на 15-20 кг маса.
Тези светещи обитатели обикновено се оставят на силното течение на морската вода и могат да се движат със седмици с по 10 метра скорост в минута. Крилът се носи с целия зоопланктон, ала когато му се наложи да бяга, за да се спасява, достига скорост до 60 м в секунда. Големите струпвания на крила, разбира се, зависят от движението на водата, от нейните водовъртежи и течения, от вихрите, които заформят ветровете и бурите.
Обикновено ятата от светещи раци се преместват с около 6-7 км на ден, така че не само инерцията на планктона ги тласка, но и самите те се струпват на огромни маси, използвайки навярно езика на своите светлини. Възрастните крилове запазват все пак постоянно местоположението си и когато изхвърлят яйцата си, то последните се пръсват и хоризонтално, и вертикално и така стигат по-топлите течения и в дълбочините. Младите рачета преодоляват заедно теченията и интересното е, че главите им са събрани в една и съща посока, ала както и да ги издигат или спускат морските вълни, винаги намират мястото, където са старите раци.
През летните месеци на Антарктида те се хранят изобилно с различни разлагащи се организми, докато през зимния период прекарват по-голяма част от времето под ледовете.
Животът на крила е подчинен на постоянното изразходване на енергия, както за придвижване, така и за намиране на храна и за поглъщане и обработване на фитопланктона.
Предполага се, че светещият крил живее около 4-5 години. Когато женската през втората или третата година снесе яйцата си, които могат да достигнат и до седем хиляди от декември до март, то те потъват към дъното или в открито море на дълбочина до две хиляди метра. После ларвите изплуват нагоре към повърхността и претърпяват различни стадии, докато се развият напълно като крилове.
Кой се храни с тия навярно вкусни светещи обитатели?
Освен китовете, както споменахме в началото, така също хилядите или по-точно милионите тонове от отрупани крилове са предпочитани от тюлени, пингвини, риби, птици и пр. Затова светещите раци заемат фундаментално място в цялата антарктическа хранителна верига. Според една статистика годишно могат да се уловят и сто милиона тона крилове, без да се наруши естествената екологична или хранителна верига.
От корабите отрупаните маси крилове могат да се различават на разстояние до половин километър като червено-кафяви петна, а нощем се виждат още по-добре, благодарение на светещите им тела. От самолети, хеликоптери или дори спътници местонаходищата на крила се различават още по-добре. Най-точно мястото на струпванията на светещите раци се определя и от количеството китове или птици, насочени към него.
Доказано е, че крилът е изключително богат на белтъчини, необходими както за храна на човека, така и за производство на различни белтъчни екстракти с високи лечебни свойства. Месото на светещите раци съдържа около двайсет процента висококачествен белтък с изключително важни аминокиселини, богато е на много витамини като А и В-комплекс и още много ценни съставки, аспарагинова киселина, глутаминова киселина и др.
Преработката на крила за храни или лекарства изисква това да стане своевременно, тъй като той е много крехък, бързо се смачква и разваля след махането на неговата черупка. Белтъчният коагулат се отделя от него чрез пресоване и центрофугиране. От така получения прах от крил се произвежда паста, която се консумира от хората със запазените в нея висококачествени белтъци. Този така наречен прах може да се слага и в храните на домашните животни и птици, служи и за фураж. Така в масите от светещи раци, отрупани тъй изобилно край Ледения континент, много учени и изследователи, а и икономисти виждат огромни белтъчни резерви, необходими за бъдещото изхранване и лечение на човечеството.
Бактерии: видове, форма, строеж. Микрофлора в почва, вода, въздух, в човека. Изследвания