Наскоро моя приятелка ме попита дали знам какво значи да си конформна. Колегите й я били нарекли така и тя възприела тази трудна за произнасяне и не особено благозвучна дума като обида. Не успяла да им отвърне и дума, защото не знаела какво точно означава да си конформен. „Представи си да ти ударят шамар, а ти да си с вързани ръце! Почувствах се като глупачка“ – оплака ми се тя.
Предполагам, че и вие сте попадали поне веднъж в подобна ситуация. Но човек не може да знае всичко. Следващия път, когато ви засекат с подобна дума, просто кажете на умника срещу вас, че не прекарвате свободното си време в четене на тълковни речници.
Но ако сте любознателни, ще ви кажа, че думата „конформен“ произлиза от думата „конформизъм“. И не е натоварена само с отрицателен заряд. Тоест невинаги е обида.
КОНФОРМИЗМЪТ Е ПРОМЯНА В ПОВЕДЕНИЕТО ИЛИ УБЕЖДЕНИЯТА В РЕЗУЛТАТ НА ГРУПОВ НАТИСК. КОЕТО ОЗНАЧАВА ДА ДЕЙСТВАТЕ РАЗЛИЧНО ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО БИХТЕ ГО НАПРАВИЛИ, АКО СТЕ САМИ.
Терминът „конформно поведение“ изразява
ОТСТЪПВАНЕ ОТ ЛИЧНАТА ПОЗИЦИЯ
и приемане на груповите решения и образци на поведение, т.е. загуба на автономност по отношение на поведението и подчинение на натиска на групата. Конформизмът е свързан със зависимост от средата, в която сме, и показва колко силно човек се влияе от външните фактори. Отскоро той има и физиологично обяснение – учени от Цюрихския университет (Швейцария) и университета в Улм (Германия) открили зона в човешкия мозък, която активизира страха от наказание при нарушаване на социалните норми.
КОНФОРМИЗМЪТ ТРАДИЦИОННО СЕ СХВАЩА КАТО ОТРИЦАТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ. В СРАВНЕНИЕ С НЕКОНФОРМИСТИТЕ СИЛНО КОНФОРМНИТЕ ЛИЧНОСТИ СА ПО-НИСКОИНТЕЛИГЕНТНИ, ПО-ТРЕВОЖНИ И ЕМОЦИОНАЛНО НЕСТАБИЛНИ.
Интересни са експериментите в тази област на социалния психолог Соломон Аш. Той предполага, че интелигентните хора няма да са конформни в ситуация, в която истината е ясно видима (ще отстояват своята позиция, вместо да се съгласят с груповата). Резултатите обаче го изненадват. Ако участвахте в неговия експеримент, щеше да ви се случи следното: сядате в края на редица от 5-има души, обясняват ви в какво ще се състои изследването, показват ви елементарни задачи за сравнение и вие отговаряте на глас – един след друг. Вие, опитното зайче, естествено, сте последен в редицата и преди да отговорите, чувате отговорите на първите четирима участници, които са подставени лица. Задачите са толкова лесни, че започвате да скучаете още на втората. Показват ви една дълга линия отляво и три линии отдясно. Въпросът е: „Коя от трите десни линии съответства на тази отляво (първата)?“
Отговорът е ясен и вие въобще не се изненадвате, когато първите 4-ма участници в експеримента отговарят правилно. След няколко задачи обаче, на също толкова елементарен въпрос, при очевиден отговор първият човек в редицата бърка. Най-вероятно ще си помислите „Този да не би да ослепя?“. Още по-учудени оставате, когато вторият и третият участник дадат същия грешен отговор. Започвате да си задавате въпроса „Дали пък аз не бъркам?“. Четвъртият отговаря като първите трима. Ваш ред е да отговорите. Ще се поддадете ли на мнението на групата, или ще кажете очевидния, но различаващ се от всички отговори?
В 37% от случаите изследваните лица се поддаваш и съвсем съзнателно дават грешни отговори. Подобни изследвания на студенти в Бъркли показват още по-високи проценти (в едно от тях 58% от студентите се поддават). Соломон Аш не крие, че е неприятно изненадан: „Това, че установихме тенденция към конформизъм в нашето общество, която е толкова силна, че съвсем интелигентни и добронамерени млади хора са готови да нарекат бялото черно, буди притеснения. То повдига въпроса за нашата образователна система и за ценностите, които ръководят поведението ни.“
ТЕЗИ РЕЗУЛТАТИ СА СТРЯСКАЩИ
защото в нито един от експериментите няма натиск към конформизъм, няма обещани награди за екипна игра, няма заплаха за наказание при проява на индивидуализъм, няма наказание при грешен отговор. Не може да не си зададем въпроса „Ако хората са толкова конформни и се поддават на мнението на група, която не познават и от която не зависят, ПРИ ЛИПСА НА НАТИСК, то докъде могат да стигнат при наличие на такъв?“.
НЕПРИЯТНАТА ИСТИНА Е, ЧЕ СОЦИАЛНИТЕ ГРУПИ МОГАТ ДА МАНИПУЛИРАТ ДОРИ НАЙ-ЯВНАТА И ОЧЕВИДНА РЕАЛНОСТ, ДА НИ НАКАРАТ ДА КАЖЕМ НА БЯЛОТО ЧЕРНО И ДА ДЕЙСТВАМЕ ПО НАЧИН, НЕПРИЕМЛИВ И НЕПРАВИЛЕН ЗА НАС.
Когато изучавахме това странно поведение на лекциите по психология, бях твърдо убедена, че на мен това не може да ми се случи. Само 2 седмици по-късно, при определяне датите за изпитите, собственото ми конформно поведение ме изненада. Колегите ми наредиха четирите най-тежки изпита един след друг през много малки интервали. Нямах желание да споря с всички и просто се съгласих, съвсем ясно осъзнавайки, че това е грешка. Много скоро след това съжалих, че съм замълчала, и изживях един от най-безсънните месеци в живота си.
Важното е, че грешките, които допускаме, имат и хубава страна – карат ни да си направим важни изводи, които след това ни пречат да допуснем същите тези грешки. Обещах си, че когато едно решение пряко ме касае, никога няма да мълча
ДОРИ И ДА ТРЯБВА ДА СПОРЯ С ЦЕЛИЯ СВЯТ
Обещайте си го и вие. Не оставяйте на заден план интересите си само защото на този ден не ви е до разправии, не сте в настроение или просто сте в цикъл. Ако сами не защитите позициите си, никой няма да го направи вместо вас и на един по-късен етап със сигурност ще съжалявате. Не се поддавайте на влиянието на другите, когато това е във ваша вреда.
Научете се да отстоявате мнението си и да мислите трезво, независимо от това колко „голям авторитет“ се опитва да ви наложи своето. Не се стряскайте и не отстъпвайте, когато сте сигурни в правотата си, дори и да се налага да спорите не с един или двама, а с цяла компания опоненти. Най-добрият вариант, разбира се, е да сте съгласни с групата, но когато не сте, не прикривайте мнението си от страх да не ви отхвърлят.
ТОЛЕРАНТНОСТТА ВИ, АКО Е В ПО-ГОЛЕМИ ДОЗИ, МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ КАТО ПОСТОЯННА ЛИПСА НА МНЕНИЕ, ГЛУПОВАТОСТ И ПОДАТЛИВОСТ.
Затова не си спестявайте критиките и не се старайте на всяка цена да се впишете в групата. Дори и да искате, няма как да угодите на всички. Още по-малко вероятно е всички да ви харесват. Има стотици модели на поведение – от единия полюс до другия – и повече от нормално е около вас да има хора, които не одобряват точно вашия. Това далеч не означава, че той не е правилен или че трябва да го променяте. Да бъдете различни, да демонстрирате по-екстравагантно поведение и по-нестандартно мнение, е прекрасно.
Така НЯМА ДА СЕ СЛИВАТЕ С ТЪЛПАТА и винаги ще бъдете интересна и желана компания.
Наред с отрицателните си измерения конформното поведение има и положителни социални ефекти – то е механизъм за интеграция на индивида в обществото. Без него процесът на социализация би бил невъзможен. Представете си общество, в което това явление не съществува – никой не се съобразява с останалите, с наложените норми и закони, никой не отстъпва от собствените си позиции, всеки действа, без да се интересува от групата, без да се влияе от факторите наоколо. Ако хората никога не отстъпват и не са в състояние да приемат решението на мнозинството, дори когато не са съгласни с него, то нищо в живота ни нямаше да е същото.
Не може да не отстъпваме, не може да не проявяваме толерантност, но трябва да го правим с мярка.
АКО ВИНАГИ ОТСТЪПВАМЕ И СМЕ СЪГЛАСНИ С ЧУЖДИТЕ РЕШЕНИЯ, СЕ ОБРИЧАМЕ НА ПАСИВНОСТ. НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕМ АВТОРИТЕТИ И УМЕНИЯТА НИ ДА КОМУНИКИРАМЕ И ОБОСНОВАВАМЕ ЛИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ ЩЕ ЗАКЪРНЕЯТ.
Всеки има познати, които се сещат какво е трябвало да отговорят на човека, който ги е засегнал (професионално, лично или по друг начин), но чак на следващия ден. Тези хора прекалено дълго са замълчавали и са загубили способността си за бърза и адекватна реакция. Не допускайте тази грешка, защото тя може да обърка много неща в живота ви.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: