За първи път икебана се появява през VI в. в Киото, Япония. С течение на бремето възникват близо 200 различни школи по икебана, като източната традиция днес печели привърженици по целия свят.
Началото
Възникването на икебаната е свързано с будистки ритуал, при който монасите приготвяли растителни композиции от цветя, живи клончета, лозови пръчки, листа, житни растения, плодове, семена, както и сухи растения като жертвоприношение на Буда. Подредбата им трябвало да бъде не само красива, но и да носи някакво послание. Първоначално букетите представлявали проста симетрична композиция, но през XV в. се появява стилът рикка (въведен от будистките монаси от школата Икенобо, в превод означава „изправени цветя“), който изглеждал доста претенциозно. Правел се във високи бронзови вази, в които основният елемент бил асиметричен и заемал централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета се поставяли около него така, че да образуват сърцевина на своеобразна сфера. Пълна противоположност на рикка бил стилът чабана (в превод „чайни цветя“), при който композицията се състояла от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дал основата на третия вид стил – нагеире (в превод „вмъквам“), при който малък брой елементи се подреждали във висока ваза.
Развитието
Постепенно изкуството излязло от манастирите и навлязло сред аристокрацията, които използвали икебана като форма на медитация. Причината – религиозният произход и здравата връзка с естествения цикъл на живот – раждане, растеж, смърт и прераждане – й придавали дълбоко духовно значение. Икебана започнала да се практикува от самураите, богатите търговци и от другите съсловия, които я използвали за украса на дома си. Появили се още няколко стила:
• сейка – в превод „живи цветя“, при него композицията е съставена от 3 клончета, известни като тен (небе), чи (земя) и джин (човек), поставени така, че да образуват разностранен триъгълник;
• морибана – въведен от Охара Уншин, в превод означава „отрупани цветя“, при него се използват за първи път различни приспособления за подредба на елементите по цялата повърхност на плитки съдове (т.нар, суибан);
• шенкей – пейзажен стил, който изобразява природни картини по чисто натуралистичен, а не символичен начин.
• согецу – създаден едва миналия век от Тешигахара Софу, този стил слага началото на икебана като съвременно изкуство, което стимулира творческия изказ.
Техниките и подходите
Съдовете.
Както в миналото, така и днес се ползват бронзови, керамични и лакирани вази, бамбук и дори кратунки. Постепенно навлизат и съдовете от неръждаема стомана, стъкло и различни изкуствени материи. Изборът на съд зависи от вида икебана. Например морибана се подрежда в плитък съд върху кензани (специални поставки с метални игли за закрепване на растенията), а при вида нагеире елементите се композират във високи вази.
Елементите.
Когато ги избирате, трябва да имате предвид общата им форма, а не отделните детайли. При камелиите например е важен целият стрък и по точно листата, а не цветовете – те могат да бъдат премахнати и поставени на други места в композицията. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може да бъде поставено и настрани, за да създаде линия.
Цветята.
Те могат да бъдат подредени по различен начин – с лице, в профил или в гръб към наблюдаващите. Често листата на нарцисите или на перуниката се отделят от стъблото, подреждат се в по-добре изглеждащи групи, след което отново се прикрепват към цветето за по-голям ефект.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: