Изцапано от горе до долу, хлапето ви обяснява, че преди малко се е мило. Убедено повтаря, че не е счупило кристалната ваза. Или пък непрекъснато разказва небивалици. Не се отчайвайте, а се постарайте да намерите решение на проблема с детските лъжи, като имате предвид, че нито строгото възпитание, нито прекалената толерантност ще ви помогнат да постигнете желания резултат. Нужни са ви повече търпение, разбиране и кураж.
Много родители се заблуждават, че детето им не лъже, а само си фантазира. Между лъжа и измислица обаче има съществена разлика. Фантазирайки, хлапето не преследва користни цели: неговите разкази за огромни като коне кучета и джуджета, които живеят под леглото му, са отражение на въображаемия му свят, преплитащ се с реалността. Затова психолозите твърдят, че фантазиите са полезни, понеже развиват въображението и творческото мислене в периода на съзряване и именно невръстните мечтатели стават художници, скулптори, писатели, дизайнери – с една дума, хора, способни да вземат нестандартни решения.
При лъжата нещата стоят по съвсем друг начин – малчуганът я използва от страх, че ще му се карат, за да компенсира липсата на увереност в себе си, за да се почувства по-силен и значим: „Ще излъжа, за да не ме накажат“, „Ако съобщя, че вместо лоша оценка имам отлична, ще получа нова играчка“.
Стратегия според възрастта
От 2 до 4 години: не го обвинявайте!
Първите детски лъжи са толкова смешни и умиляващи, че без да го съзнават, родителите ги поощряват. Дори се радват, когато малкото човече прояви хитрост – значи поумнява. Правилното поведение обаче изисква мама и татко да покажат ясно на чедото си, че поведението му ги огорчава. Според психолозите до 4-годишна възраст хлапетата не лъжат съвсем съзнателно, защото не могат да правят разлика между своя въображаем свят и действителността, пък и речта им не е достатъчно развита. От друга страна, те често отричат очевидните неща или пък разказват небивалици, защото се разсейват бързо и забравят.
5-7 години: пресичайте всички опити за лъжа!.
На тази възраст тя все още се преплита с фантазията. Не се ядосвайте, ако детето ви съобщи, че не то, а някакъв измислен герой (Мики Маус например) е взел деловия ви бележник и е скъсал няколко листа, понеже са му трябвали за рисуване. Вместо да му се карате, по-добре го разпитайте по-подробно за случилото се; покажете, че не сте повярвали и не бихте искали това да се повтаря. Всъщност точно в този етап от развитието си малкият човек се опитва да разбере как ще реагирате, ако се опита да ви излъже.
След 8 години: не устройвайте разпити!
Детето вече знае: да се лъже е лошо. От една страна, е наясно с факта, че за всяко изопачаване или скриване на истината го чака наказание, а, от друга, че връстниците му няма да искат да общуват с него, ако не му вярват. И още: налага му се постоянно да помни какво е казало, за да не бъде изобличено. Щом забележите, че наследникът ви е притеснен за нещо, но не се решава да сподели проблема си, дайте му шанс да излезе с чест от ситуацията. Вместо да го питате, знаейки отговора: „Колко получи на контролното?“, по-добре заявете: „Учителката каза, че не си се справил със задачите, май имаш нужда от помощ“.
Причините
Най-лесно е да разобличите невръстния лъжец, по-важно е да разберете защо го прави.
* Иска да се хареса. Петгодишно момиченце се хвали пред приятелките си, че може да кара колело, а истината е, че още не са й купили. В действителност то иска да се похвали със своите въображаеми умения. Ще избегнете подобно поведение, ако запишете хлапето си – в зависимост от интересите му, в школа по танци, рисуване или музика. Тогава то ще може да се гордее с реалните си постижения.
* Страхува се, че ще му се карате. Не лишавайте малчугана от игра заради някоя беля, а го накарайте да поправи стореното. Така ще се научи да носи отговорност за постъпките си, вместо да се измъква с лъжи.
* Не е уверено в себе си и в своите способности. Прекомерните родителски амбиции принуждават детето да си приписва качества, които не притежава. За да не се стига дотам, по-често поощрявайте чедото си и го хвалете, когато се справи с поставената му задача.
* Компенсира липсата на внимание. Децата на свръхзаетите родители, които нямат време за тях, често се държат лошо в училище и лъжат за щяло и не щяло с една-единствена цел: да им обърнат поне малко внимание вкъщи.
* Заради вашата нетактичност. Не насилвайте хлапето да споделя абсолютно всичко с вас, не претърсвайте стаята и бюрото му. Така само ще го накарате да бъде по-изобретателно, за да запази своите малки тайни. Уважавайте личното му пространство и то няма да ви лъже.
Детектор на лъжата
Детето крие истината, ако:
* Повтаря последните думи на зададения от вас въпрос, за да спечели време и да измисли правдоподобен отговор.
* Не ви гледа в очите или пък бързо отмества поглед.
* Променя изражението си, почесва се по носа, пипа си косата.
* Държи се по-различно от обикновено. Един пример: емоционалните хлапета започват да говорят тихо, без да жестикулират, а затворените в себе си -обратното, стават прекалено бъбриви.
* Стои възможно най-далеч от вас.
Съветите на психолога
1. При всеки удобен случай внушавайте на детето, че честността е най-доброто поведение, Четете заедно книжки, в които побеждават искрените герои, а лъжците ги наказват.
2. Щом чедото ви прекали с фантазиите, му кажете: „От разказа ти ще излезе чудесна приказка. Можеш ли да нарисуваш героите в нея?“
3. Ако членовете на семейството ви не са искрени един към друг, не се учудвайте, че детето им подражава.
4. Старайте се не толкова да разобличите малкия лъжец, колкото да го накарате сам да си признае. Хвалете го всеки път, щом го направи.
Синдромът на Мюнхаузен
Болезнената склонност към изопачаване на истината се нарича псевдология. Хората, страдащи от нея, лъжат така, както дишат, и то толкова майсторски, че е трудно да се разбере кое е истина и кое – чиста измислица.
Патологичните лъжци искрено вярват в думите си, а когато ги притиснат към стената, ловко се измъкват. Важно: признаците на заболяването се появяват още в детска възраст. Така че, ако забележите нещо подобно у своето чедо, обърнете се към психоневролог за подходящо лечение.
