ТЕЛЕКИНЕЗАТА СЪЩЕСТВУВА

Телекинезата представлява способност да се въздейства върху неживи предмети с усилие на волята – да се премества стрелката на компаса, да се издигат предмети във въздуха, да се огъват метални изделия, да се гаси пламъкът на свещта от разстояние… Сред психофизическите феномени – ясновидство, телепатия, проскопия и др., явлението телекинеза е едно от най-интригуващите.

Тези паранормални способности отдавна тревожат човешкия ум. Те били известни още на йогите-мистици в древността, които, както се смята, са можели да материализират от въздуха предмети, да ги преместват, да ги издигат във въздуха. През XX в. такива способности започнали да се наблюдават и у представители на по-младите цивилизации, които никога не били чували за йога или някакви псидуховни практики. Какви са тези скрити психически сили, които позволяват на хората да влияят на предметите без непосредствено физическо въздействие?

Някои изследователи твърдят, че въздействието се осъществява за сметка на образуването на мощни физически полета (отбелязано е например, че при телекинеза се генерират силни импулсни полета с електромагнитен произход и акустични сигнали). Според други изследователи то става чрез мислено усилие (психокинеза). При това мисълта се разглежда като нематериална субстанция, оказваща влияние на нематериалните същности.

Трудността на изучаването на феномена телекинеза е обусловена на първо място от това, че той се среща изключително рядко и в изразена форма се проявява при единици. Резултатите от опитите по телекинеза трудно се възпроизвеждат. Това усложнява изучаването му чрез общоприетите от естествознанието методи. Често участниците в опитите сами не могат да обяснят как се получава това, не могат по свое желание да управляват това състояние и трудно го възпроизвеждат в следващите опити.

Експериментите по телекинеза обаче не бива да се провеждат безкрайно дори с изтъкнати феномени, тъй като проявата на това явление е свързана с извънредно напрежение на физическите и психическите сили, което може съществено да навреди на здравето. По време на демонстрации по телекинеза се наблюдава рязка активизация на психическите процеси, повишаване на артериалното налягане, учестяване на сърцебиенето. Дори след края на експеримента анкетираният дълго време не може да се върне в нормалното си състояние.

Отбелязано е, че телекинезата, както и другите парапсихологически способности, понякога се появяват в резултат на травми, заболявания, стрес, удар с ток. Това потвърждава мисълта за скритите резерви на човешкия организъм, особено на мозъка. В историята са известни случаи, когато хора от разстояние огъвали, премествали, издигали във въздуха вилици, лъжици и други предмети, както и завъртали стрелката на компаса, променяли хода на часовниците, разпръсквали облаци…

Например един западен изследовател се научил да оказва мислено въздействие върху наблюдаваните под микроскоп едноклетъчни инфузории – чехълчета. С усилие на мисълта може да се въздейства и върху растежа на растенията, върху развитието на болестотворните гъбички, процеса на обмяна на веществата в живия организъм, лечението на рани…

Всичко това звучи така невероятно, че по-лесно би било разговорите за телекинезата да се смятат за приказки, но съществуват живи хора-феномени, демонстриращи уникални способности. И подобни прецеденти не са рядкост.

Учените отдавна са заинтригувани от въпроса каква е природата на такива явления: резултат от действието на духове или на силата на човешкия ум? През 1854 г. граф Де Распарен направил съобщение за успешни експерименти с преместване на маса, проведени в Швейцария, по време на които няколко души, седящи около една маса, я придвижвали с усилие на волята. Той смятал, че това явление е обусловено от някаква невидима сила, произвеждана от самите участници в експеримента.

Психокинезата може да се осъществява както с помощта на съзнателно усилие, така и без него. През 1912 -1914 г. Еверард Филдинг – член на Обществото за изследване на психическите явления, изучавал способността на полския медиум Станислава Томчук. В състояние на хипноза тя контролирала своите способности, като придвижвала лъжици и кибритени кутийки, без да се докосва до тях.

Австрийците Вили и Руди Шнайдер, станали световноизвестни, могат да накарат носна кърпичка да се издигне от пода и да променя формата си, сякаш вътре в нея се намира ръка, при това отчетливо се виждали ставите на пръстите. По време на техните сеанси из помещението се движели предмети, макар никой да не се докосвал до тях. В присъствието на двамата братя немският писател Томас Ман наблюдавал как поставената на пода камбанка започвала енергично да звъни. Много учени започнали да пристигат в Браунау, за да се убедят лично в техните способности. Сред тях бил и Алберт Фрайхер – лекар и парапсихолог, който от края на 1921 г. в течение на няколко години провел 124 експеримента по изучаване на способностите на братята.

Още един човек, демонстриращ телекинеза, е Б. В. Ермолаев, специалист в областта на киното. Той вземал различни предмети (запалки, цигари, очила и др.), държал ги в ръцете си, а след това ги пускал. Предметите увисвали във въздуха на разстояние до 5 см от ръцете му. Най-любопитното е, че той можел да остави да висят във въздуха кибритените клечки, изпаднали от кутийката.

Т. нар. „ефект на Гелер“ станал известен на учените, наблюдаващи Ури Гелер, роден в Тел Авив през 1946 г. Още на четиригодишна възраст се проявила неговата способност с усилие на мисълта да извива метални лъжици. През 1972 г. американският изследовател на паранормални явления Андрия Пухарик привлякъл към него вниманието на физиците Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт в Калифорния. Особено впечатление им направила способността на Гелер към ясновидство. Говорело се, че той може да чете мисли, да огъва ключове и прочие метални предмети с просто докосване или дори с поглед.

След 20 години изучаване на явлението телекинеза британският психолог Кенет Батчелдор публикувал през 1966 г. няколко доклада, съдържащи заключение за това, че психокинезата е възможна. Но въпросът по какъв начин с помощта на разума се постигат психокинетични ефекти, все още очаква своя отговор.

В последните години телекинезата се изучава най-активно от учените от Принстънския университет (САЩ) под ръководството на доктор Робърт Джан, който завежда лабораторията за аномални изследвания. Те успели да докажат, че със своята психика човек може да въздейства върху материални обекти. Според установената методика там били проведени хиляди опити, в които участвали стотици хора – мъже и жени на различна възраст и с различни професии. На една от групите била дадена задачата мислено да повлияе върху колебанието на махало, поставено под прозрачен пластмасов капак. Петима от участниците успели да го направят по всяко време на денонощието на значително разстояние, останалите – само в отделни случаи.

Учените установили, че със силата на ума може да се влияе върху най-различни прибори и течни среди – свръхточни хронометри, лазери, електросхеми, генератори за електромагнитно излъчване, емулсии, колоидни разтвори, вода… Това, че мисълта е способна да влияе на физическите тела, явно не е вече тайна за никого. Ако учените приемат този факт, той може да промени цялата научна картина на света.

Някои изследователи смятат, че всеки от нас е надарен с подобни „паранормални“ способности, които някога са били естествени за човека, просто се намират в скрито състояние. Бъдещите експерименти може би ще помогнат да се разкрие природата на телекинезата. Засега можем само да констатираме факта на съществуването на особена псиенергия, управляваща този феномен.

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: