Домашните животни ни принуждават да признаем, че телепатията съществува
В болничния център Стир Хаус в американския град Провидънс, в който се грижат за безнадеждно болни хора, се случвали много интересни неща. Но не и за лекарите и медицинския персонал там. Те (не са изгубили ума си, разбира се) от известно време се доверяват на котарак на име Оскар. Той се приближавал само до тези, на които им оставали броени часове живот. Оскар, разбира се, не носи смърт, а само я предизвестява, твърди известен учен. Доктор Дейид Доса от болницата в Род Айлънд, професор в Медицинската школа в Университета Браун, се заел да проучи свръхестественото поведение на уникалния котарак Оскар. Той публикувал резултатите от своите научни наблюдения в сериозно медицинско списание. Благодарение на това Оскар отначало станал известен в цяла Америка, а след това и в целия свят, когато за него съобщила и информационната агенция АР.
Според Дейвид Доса котаракът не носи смърт, а само я предизвестява. Неясно как, но Оскар отлично усещал кой от пациентите вече е на края на земния си път. Ако той отиде в болницата и седне редом до болния, като не сваля очи от него, то не минават и 3-4 часа, и този човек умира. Някой може да помисли, че болните, знаейки за опашатия, зловещ „ангел на смъртта”, умират от страх, но професорът напълно отрича такава вероятност. Той твърди, че малко от болните са виждали котарака преди това – той се появявал само в последните часове от живота на безнадеждно болните. И още един факт – тези болни, при които заставал уникалният котарак, вече били в безсъзнание.
ОСКАР СЪЩО ПРАВЕЛ „ВИЗИТАЦИИ” НА БОЛНИТЕ
Външно Оскар с нищо не е забележителен – бяло коте със сиви ивици, не много пухкаво, младо – наймного на 2-3 години. Никой от медицинския център, където Оскар непрекъснато се появявал, не знае откъде се е взел. Тези едва ли не мистични прояви започнали да се случват преди около половин година. Персоналът забелязал, че след лекарите и медицинските сестри, котаракът извършва собствено обхождане, без да пропуска нито един пациент в триетажната сграда. Гледа внимателно и още по-внимателно души. И остава при този, чийто живот вече си отива. Седи до самия му край. Опитвали да го прогонят, но Оскар драскал и мяукал с тъжен глас пред вратата на болницата. И се успокоявал чак когато отново заемел своя скръбен пост. Медицинският персонал започнал да обръща по-сериозно внимание на тези прояви на Оскар, когато той изпратил от този свят 13-ия болен. Той вече бил съпроводил 25 човека до последния им път – всички, които през последните две години са умрели в болницата, са си отишли от този свят в присъствието на котарака Оскар. Роднините на умиращите хора не възразявали на това. Дори точно обратното… Някои успели да се простят със своите близки само защото Оскар ги е „предупредил”. А тези, които не успели да направят това, гледали котето с нежност и му благодарели, защото не е оставил техния близък да си отиде съвсем сам от този свят.
УЧЕНИТЕ НЕ МОГАТ ДА ДОПУСНАТ, ЧЕ ТОВА Е МИСТИКА, НО И НЯМАТ НИКАКВО ОБЯСНЕНИЕ
Първата мисъл, която идва в главата на невярващите, е, че котаракът се спира до леглото на умиращия просто да погледа, защото около него се суетят медицински лица и близки. Но учените отхвърлят това мнение. Дори предлагат конкретен случай. Една пациентка цялата била посиняла и вече едва дишала, дори пулсът й не се напипвал почти. С една дума – всеки момент очаквали да умре. Персоналът, естествено, започнал да се суети около болната жена. Но не и котаракът. Медиците помислили, че е загубил дарбата си. Но въпреки „сигурните” прогнози на лекарите жената не умряла тогава. Живяла още 10 часа. Оскар дошъл при нея 2 часа преди това. Друга хипотеза предполага, че котката просто нещо надушва и затова се спира до леглата на умиращите, защото при някои болести се появяват специфични миризми, които е възможно да се усилват преди смъртта.
Професор Доса сам не може да повярва, че един котарак може да различи умиращите от тези, на които им остава още живот, макар и малко. И седи няколко часа до леглата им. Той обаче не може да приеме това поведение за някаква мистика. И затова стига до извода, че колкото и невероятно да звучи, може би става дума за телепатия. Или ясновидство. Или за биоенергетика, при която се казва, че съществува „невидима материя” и т.н….
МОЖЕ БИ КОТКИТЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ЧОВЕКА И КУЧЕТО, МОГАТ ДА ВИЖДАТ НЯКОИ НЕЩА, НАПРИМЕР МИСЛИ…
Странно, но именно с котараците и котките са свързани повечето мистични истории за животни. За кучетата те са много по-малко. Но също озадачават. Никой например не е успял и досега да обясни по какъв начин кучетата предварително усещат (10-15 минути преди това), че стопанинът им се връща. Може би усещат неговата миризма? Едва ли, как би достигнало с ноздрите си през затворената врата, колата, улицата… Ако е така, защо тогава, след като скъсат каишката и избягат дори и не надалече, не могат да се върнат у дома по миризмата? Докато това препятствие не е трудно за котките – те се връщат у дома дори и от десетки и стотици километри разстояние. Чували сме за калифорнийския котарак Шугар, който се загубил, като изскочил от колата по време на път, но се върнал у дома, и то чак след една година, преодолявайки цели 2400 километра. А може би домашните животни са екстрасенси? Не. Просто котките са по-силни. И в крайна сметка забелязват нещо, което нито хората, нито кучетата могат да забележат. Например мислите…
КОТКИТЕ ЗНАЯТ МИСЛИТЕ НА ЧОВЕКА И НА КУЧЕТО
Ето какъв експеримент си направил великият дресьор Владимир Дуров. В стаята, където той се намирал, вкарали котка. След известно време тя се окопитила и се успокоила. Тогава Дуров започнал да се държи като куче, да ръмжи в ъгъла на стаята. И котката проявила отчетливи признаци на гняв и страх.
А за корабните котки разказват как те никога не закъсняват за отплаването – те по телепатичен начин узнават информацията за времето на отплаване.
Един биоенерготерапевт, който е привърженик на теорията за телепатия при котките, разказва следното: „Веднъж видях как от вратата на един трансформатор излиза и мяука малко котенце. Веднага си помислих: каква лоша майка, да роди котенцата на такова рисковано място. Ами ако го удари токът? И си представих как горкото котенце цялото обгаря… В този момент от същата тази врата изскочи котката-майка и яростно се нахвърли върху мене! Сякаш беше прочела мислите ми.” Някои учени смятат, че мислите все пак могат да бъдат представени в така наречените мисъл-форма, т.е. да се материализират. Според тях те могат да бъдат уловени само от телепатите и котките. И с това обясняват защо котките се страхуват от кучетата. Тези специалисти имат обяснение и за поведението на кучетата. Според тях те имат способността да подреждат в главата си последователността на предстоящите действия. „Въобразяват” си как например ухапват котката, размишляват на кое място е най-удобно да я захапят. Котката „вижда” тази кучешка мисъл-форма и предпочита навреме да изчезне. В редки случаи влиза в двубой – ако кучето не е съвсем уверено в своите сили.
МОЖЕ БИ КОТКИТЕ ПРИТЕЖАВАТ МАЛКО ОГЛЕДАЛЦЕ С ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА МОЩЕН ТЕЛЕСКОП
Учените-физици още не са намерили потвърждение за това, че мислите въобще могат да напуснат главата на човека и да съществуват навън в някакъв материален вид. Като тези, които вярват, че душите също притежават способността да излизат от тялото. Може би още няма измислени апарати, които да уловят тези действия, може би биоенергетиците се заблуждават. А дали котката не е този жив апарат. Може би затова природата я е надарила с такива удивителни очи. Нейните зеници се разширяват и заемат цялата очна ябълка. И най-важното – природата е дарила котката с мъничко огледалце, разположено зад ретината. То не само отразява светлината, но и работи буквално като мощен телескоп, улавящ едва забележими сигнали. Такива, които са невидими за човешкото око – инфрачервените и ултравиолетовите области от спектъра. Може би на физиците не им достига точно такова огледалце, за да видят каквото им се иска отдавна – нашата душа, нашите мисли…
neveroqtno,,………strahotno……,,……4udo,,………prekrasno,,……velikolepno,,…..
za kotkata koqto sedi do horata predi da umrat-tova e neveroqtno 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
strahotno predskazanie-no t1jno 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁 🙁
Не виждам нищо нереално, нито пък чудо! Всеизвестен факт е че животните усещат много повече от нас, по простата причина че те се доверяват предимно и само на инстинкта си, също така не са и ограничени колкото хората.. а границите които ние си налагаме и които все още се опитват да ни втълпяват не съществуват!
„УЧЕНИТЕ НЕ МОГАТ ДА ДОПУСНАТ, ЧЕ ТОВА Е МИСТИКА, НО И НЯМАТ НИКАКВО ОБЯСНЕНИЕ“ – мога ли да повърна? Писна ми от лъжи! Но и в крайна сметка няма нищо мистично нито свръх естествено, просто е крайно време да се „събудим“, генерално!