Задгробният живот на човека наистина се определя от земния му живот. Наказанията за лошите желания и мисли се заключават у самите нас. В това се крие върховната справедливост. Молитвите, обичаите и добрите пожелания на близките могат да помогнат на грешния човек да се избави от своите недостатъци, но преди да се издигне в по-горна сте пен, човекът трябва сам да се откаже от лошите си качества, т.е. да се разкае за тях и да спре да ги повтаря, което изцяло зависи от собствената му воля. Никой не може да бъде спасен против волята си. Тук може да се каже, че залитаме към будисткото учение за „карма”, което се възприема и от окултистите. Кармата е съвкупност от всички негативни постъпки, желания и помисли на човека, от които зависи по-нататъшната му съдба. Подобрението на карма, т. е. на самия човек, е условие за неговото прогресивно развитие. Обратното – присъствието на лоши мисли и желания въздейства върху кармата на човека и той слиза до най-ниското стъпало.
Заключението е, че всичко зависи от самия човек.
Вселената представя три свята: земен, астрален и духовен. След първата и втората смърт възвишените духове, които се издигат в горните сфери на духовния свят, остават там, защото нищо повече не ги привлича на земята. Ако те се появяват, това става за изпълнение на дадена мисия, пророческа или магическа, която те доброволно си избират. Оставяйки в духовния свят, тези души се усъвършенстват до най-горното стъпало и може би стават ангели. Но повечето от душите трябва отново да се завърнат на земята, за да изкупят предишните си заблуди или чрез земните страдания и изпитания да придобият необходимите положителни и по-съвършени качества. При това някои души сами си избират участта на земята и понякога нарочно се раждат в тежки условия на живот или дори като болни или осакатени при раждането си деца. С това се обяснява и различието в участта на новородените.
Колкото душата е по-духовна и по-силна (защото духовността дава, а чувствеността отнема силата на духа), толкова тя е по-свободна при избора си.
ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е СЪДБАТА?
Съдба – това са физически закони, които са неумолими и необходими. За нас това е често слепият случай. Всъщност всеки случай си има своите причини. Съдбата е победа на инстинкта над разума. Волята на човека може да клони към една или друга страна и според това човек или се подчинява на заповедите на съзнателния разум и се ползва от свободата, или се поддава на безсъзнателния инстинкт и става роб на законите на природата. Затова духовно слабите и помрачените от земните мисли души се въплътяват в безсъзнателно избиране, а според предначертанията на Провидението и според законите на съдбата. Земята ги привлича, материята ги опиянява и те се стремят да се озоват в нея. Същото става и в земния живот на човека, когато той задушава духовните си качества в чувствени наслаждения. За състоянието на духа и душата след смъртта на човека голяма роля играе животът му преди неговата смърт. Човек, който е злоупотребил със своето богатство – след смъртта си остава за дълго време в астралния свят и може да навлезе само в долните сфери на духовния свят, след което се въплътява като човека, осъден от съдбата на вечна борба с лишения и неволя. Самоубиецът дълго време остава прикован към тялото си и гърба и обикновено не се издига по-горе от астралния свят, след което отново се въплътява, но вече при крайно тежки условия, а понякога и остава вечно недъгав. Умрялото дете, след като престои в астрала много късо време, отново се въплътява, но вече в по-добро положение от предишното.
